Кралицата пак в Уиндзорския лес

следи как на крикет играят

придворните дами — туй модно е днес

и всички от гордост сияят.

И топки разменят си с радостен вик,

когато уцелят вратите…

Кралицата смее се… но подир миг

извръща си с ужас очите.

 

Тя вижда, че посред цветя и треви

подскачат не топки чевръсти,

а сякаш — стотици човешки глави,

отрязани с кървави пръсти!

Глави на жени, на моми и деца,

загинали след изтезания,

с издрани от нокти на хищник лица,

със знак от ужасни страдания.

 

 

А кралската щерка — играе и тя

с главите безброй, а едната

търкаля се, скача и пада в прахта,

на нашта кралица в краката.

Глава на дете, къдрокоса глава,

която шепти, укорява…

Кралицата тръпне от тия слова

и тежко, и страшно й става.

 

 

„О, докторе, помощ! Лекарство ми дай!“

А лекарят казва любезно:

„Мадам, много вестници чели сте май,

това не е никак полезно…

«Таймс» пише, че българи, както личи,

са жертви на турски кланета…

Изпийте туй прахче… ще Ви облекчи!“

Откарват я вкъщи с карета.

 

 

Но тежките мисли все тъй я гнетят,

тя мрачно е свъсила вежди…

О, божичко, с кръв е изцапан платът

на нейните кралски одежди!

„Отмийте кръвта! Заповядвам ви аз,

британски реки!“ — тя вопие…

„Кралице, уви! На света няма власт —

невинната кръв да отмие!“

 

20 юли 1876

 

А ето и произведението в оригиналния му вид на руски:

Крокет в Виндзоре.

Сидит королева в Виндзорском бору…
Придворные дамы играют
В вошедшую в моду недавно игру;
Ту крокет игру называют.
Катают шары и в отмеченный круг
Их гонят так ловко и смело…
Глядит королева, смеется… и вдруг
Умолкла… лицо помертвело.

 

Ей чудится: вместо точеных шаров,
Гонимых лопаткой проворной —
Катаются целые сотни голов,
Обрызганных кровию черной…
То головы женщин, девиц и детей…
На лицах — следы истязаний,
И зверских обид, и звериных когтей —
Весь ужас предсмертных страданий.

 

И вот королевина младшая дочь —
Прелестная дева — катает
Одну из голов — и все далее, прочь —
И к царским ногам подгоняет.
Головка ребенка, в пушистых кудрях…
И ротик лепечет укоры…
И вскрикнула тут королева — и страх
Безумный застлал ее взоры.

 

«Мой доктор! На помощь! скорей!» И ему
Она поверяет виденье…
Но он ей в ответ: «Не дивлюсь ничему;
Газет вас расстроило чтенье.
Толкует нам «Таймс», как болгарский народ
Стал жертвой турецкого гнева…
Вот капли… примите… все это пройдет!»
И в замок идет королева.

 

Вернулась домой — и в раздумье стоит…
Склонились тяжелые вежды…
О ужас! кровавой струею залит
Весь край королевской одежды!
«Велю это смыть! Я хочу позабыть!
На помощь, британские реки!»
«Нет, ваше величество! Вам уж не смыть
Той крови невинной вовеки!»

20 июля 1876, Санкт-Петербург

 Повод за написване на баладата е описаното в пресата жестоко подавяне на нашето Априлско въстание от 1876 година. Турските зверства предизвикват възмущение и в Русия, и по цял свят. Британското правителство както е известно, заема официална позиция на ненамеса, но на практика всячески подкрепя Отоманската империя.

 

Баладата „Крикет в Уиндзор“ възниква в съзнанието на писателя на хиляди километри далеч от Уиндзорския дворец, докато пътува с влак от родовото имение Спаское за столицата. В писмо до брат си Тургенев споделя, че е написал стихотворението, а „по-скоро съчинил през нощта, по време на безсъница, седейки във вагона (…) под влияние на прочетеното във вестниците за българските ужаси. Пристигайки в Петербург, аз даже се опитах да напечатам този «Крикет» в «Ново време», но цензурата не разреши“.

 

По-нататък Тургенев пише, че „това не попречи на тези стихове да облетят цяла Русия, да бъдат четени на вечерни събирания в дома на престолонаследника — и да бъдат преведени на немски, френски и английски език“. (Вж.: В. Велчев. Българо-руски взаимоотношения през Х1Х-ХХ век. София, 1974, с.215-258.)

 

В самата Русия стихотворението е отпечатано чак през 1881 година. Затова пък оригиналът на „Крикет в Уиндзор“ е публикуван още на 6 ноември 1876 г. в българския вестник „Стара планина“, списван в Букурещ от С. С. Бобчев. Вестникът е с русофилска насоченост. Изследователите на Тургенев с основание смятат, че Бобчев се е снабдил с въпросния текст, когато след погрома на Априлското въстание, е емигрант в Одеса.

 

„Крикет в Уиндзор“ е злъчен памфлет срещу туркофилската политика на британското правителство и кралица Виктория. И — изобщо — разкрива всегдашния непривлекателен лик на надменния Албион на международната сцена. Чрез него Иван Сергеевич Тургенев присъединява своя могъщ глас на творец и хуманист към гласовете на велики писатели, учени, революционери и публицисти като Виктор Юго, Фьодор Достоевски, Чарлз Дарвин, Дмитрий Менделеев, Джузепе Гарибалди, Макгахан — в защита на една справедлива българска кауза.

 

Тук му е мястото да се изтъкне, че „Крикет в Уиндзор“ не е единствената творба на Тургенев, свързана със съдбата на нашия народ. Българската тема в продължение на повече от две десетилетия вълнува ума и сърцето на Тургенев. (И. С. Тургенев. Собрание сочинений в двенадцати тома. Том 10. Москва, 1956, с.603.)

 

В своя роман „В навечерието“ (1860), а също и в огромната си кореспонденция, писателят се откликва на важни събития от българската история: патриотичния подем по време на Кримската война (1843–56), Априлското въстание от 1876 година, Руско-турската освободителна война (1877–1878), укрепването на новата българска държава и т.н.

 

Интересът на Тургенев към българския живот не е самоцелен. Той е част от борбата за освобождаване на собствения му народ от игото на крепостното право и е свързан с драматични размисли на писателя за участието на руската интелигенция в това голямо обществено дело.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;