Периодът на владение на българските земи от Османската империя традиционно се означава в българската историография от Освобождението насетне като турско робство.

 

Терминът е възрожденски и отразява крайния стремеж у българския народ към възвръщане на независимостта и българската държавна традиция с възможността във всичките й измерения за самостойно и неограничено, национално, българско и политичсеко развитие.

 

Исторически доказано е, че е имало физическо насилие над невинни българи от страна на лица от турското управление.

 

Империята, в която попадат българите в 1396 г. за 500 години, изживява промени, които я превръщат от един тип държава в друг. Различен статут има българският народ и в различните векове на това половин хилядолетие. Статутът на българския народ в ислямската империя до XIX век, въпреки че не е робски в юридическия смисъл на понятието, е статут на народ, който е обект, а не субект на управлението на държавата.

 

Българският народ е лишен от социалните слоеве, които са естествените водачи на всеки народ в тази епоха – аристокрация, буржоазия, висше духовенство. Поради това изостава значително от технологиите, от образованието и културата

«Панихида», картина на руския художник Василий Верещагин за Руско-турската освободителна война
Руски офицери, участници в Руско-турската Освободителна война, донесла Свободата на България

Тагове: ; ; ; ;