Как се случи най-голямото преразпределение след приватизацията и защо политиците се правят, че не знаят за к’ви пет лева става въпрос?
Как се прави революция? Забравете остарелите схващания, че са нужни хиляди хора, обикновено въоръжени. А също и представите, че революцията е спонтанно или организирано надигане на народни маси, най-често от ниските слоеве на населението, тоест – акт на онеправданите. Революция могат да извършат и задоволените. За целта не са необходими многохилядни тълпи, достатъчни са и петдесетина човека. И оръжия не трябват – освен танкове, но от „умните”. Тинк-танкове.

 

Ето как става това:

 

„Уважаеми господа, подписаните по-долу единадесет организации и аналитични центрове сме убедени, че предстоящото обсъждане и приемане на бюджета на правителството за 2006 г. в Народното събрание могат да допринесат за значителни подобрения в стопанските перспективи на страната. Според данни на Евростат България е по-бедна от всяка страна, настояща или бъдеща членка на Европейския съюз… В същото време общото данъчно бреме в България, измерено чрез преразпределението през държавния бюджет, е по-високо, отколкото в новите членки на ЕС. Водени от желание да подпомогнем решаването на тези два проблема, насочваме вашето внимание върху възможностите за провеждане на фискална реформа и намаление на данъците” – така започва писмо към председателя на 40-ото НС Георги Пирински с копие до тогавашния министър-председател Сергей Станишев, министъра на финансите Пламен Орешарски и председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Петър Димитров.

 

Апелът е наречен „Отворено писмо за намаление на данъците”. Властта е нечувано сговорчива. Още през 2007 г. управлението на Тройната коалиция предприема радикална данъчна реформа, като сваля данък печалба на 10%, а през следващата година въвежда плосък данък от 10% и за доходите на физическите лица – ставката е не само една от най-ниските в световната практика, но е и без прецедент, тъй като не е предвиден необлагаем минимум за най-ниските доходи. Става въпрос за огромно по мащаб преразпределение на ресурси, извършено, без пушка да пукне. Горните слоеве от българското общество свалят от себе си отговорността за пълненето на бюджета и я прехвърлят върху долните. Това, ако не е революция, то кое е?

 

Но както често се случва, революцията изяжда децата си. Шест години по-късно тъкмо кръговете, подписали отвореното писмо, ще свалят Станишев от власт след една груба негова грешка. Вместо великодушно да му я простят и да му целуват ръка, където го срещнат.

 

А ето ги и тях:

 

Както вече стана ясно, апелът е подписан от 11 НПО. „За Институт за пазарна икономика – Красен Станчев, за „Индъстри Уоч” – Асенка Христова-Йонкова, за Център за либерални стратегии – Георги Ганев, за Център за икономическо развитие – Александър Божков и Георги Прохаски, за Европейски институт – Юлиана Николова, за Център за изследване на демокрацията – Огнян Шентов, за Институт за икономическа политика – Ирена Младенова, за Българско дружество „Фридрих Хайек” – Николай Неновски, за Българско общество за индивидуална свобода – Калин Манолов, за Движение „Български Великден” – Георги Стратев, за Балкански институт по труда и социалната политика – Иван Нейков”. Следват подписите и на 56 граждани, един от които се е подписал два пъти, както и на РЗК – Ямбол (защо толкова провинциален град е едно от гнездата, в което са се излюпили най-много видни либертарианци на глава от населението — имам предположение, но това е предмет на друг разговор). А ако в гореизброената компания ви липсва само Институтът за радикален капитализъм „Атлас”, то е по простата причина, че е създаден по-късно, но председателят му Манолов фигурира в подписката от името на друга организация.

 

Случилото се тогава предизвиква въпроси, които и до днес продължават да чакат отговор. Защо правителство, в което най-голямата партия се нарича социалистическа, е толкова отзивчиво към инициативи на кръжочници, чийто патрон е отявленият противник на социалистическите идеи Фон Хайек – един от бащите на неолиберализма? И би ли било следващо правителство (със или без участието на БСП) също толкова благосклонно към други петиции с противоположни искания дори ако под тях се подпишат не 11, а 15 организации, и не 50, а 500 граждани?

 

Впрочем една такава инициатива спокойно може да препише част от мотивите на предишната. Примерно: „Според данни на Евростат България е по-бедна от всяка страна, настояща или бъдеща членка на ЕС, въпреки че данъчното бреме и преразпределението през държавния бюджет са на едни от най-ниските нива в Европа, а неравенството скочи до най-високите. Водени от желание да подпомогнем решаването на тези проблеми, насочваме вашето внимание върху възможностите за провеждане на фискална реформа, която да включва поне необлагаем минимум за най-ниските доходи, какъвто е въведен заедно с плоския данък дори в държави като Албания, Босна и Херцеговина и Монголия”.

 

 

Обективно погледнато, обстановката през 2008-а е коренно различна от сегашната и благоприятства флирта между властта и „гражданското общество”. Това е кратък период, в който страната се къпе в еврооптимизъм, а правителството отчита бюджетни излишъци. Моментът за оповестяване на данъчния преврат е подбран гениално. Сбирката на Тройната коалиция в резиденция Евксиноград, представена като изнесено заседание на правителството, е насрочена на 30 юли – часове делят България от пика на отпускарския сезон. Изненадата е толкова голяма, че телевизиите започват да събират коментатори буквално по бермуди и джапанки. Това допринася за общото ваканционно настроение и за усещането, че страната се превръща в офшорен остров, тоест – в земен рай.

 

Артилерийската подготовката за операцията е извършена малко по-рано, а в нея се включват всички съставки на политическия и бизнес елит. „При ГЕРБ българите ще са богати, но не след 30 години”, заявява още през 2007-а икономическият експерт на партията Стоян Мавродиев и се зарича новата сила да прави истинска дясна политика. Обещанията му включват 10% данък „Печалба”, 10% данък върху общия доход, 10% осигуровки и дори сваляне на ДДС до 15%.

 

„Плоските данъци отдавна водят до по-добър бизнес климат и по-сериозен икономически растеж. В противен случай България в следващите 25-30 години ще бъде най-бедната държава в ЕС”, заявява финансовият анализатор.

 

Малцина обръщат внимание на подобни идеи – сериозната журналистика е заета да мери мускула на Бате Бойко на плажа. Самият той пък обещава, че ако вземе властта, до 2-3 години минималната заплата ще стане 700-800 лева (в наши дни – след шест години на власт, пак се зарича да я вдигне, но доста по-боязливо и до 650 лева).

 

От НДСВ също се включват в наддаването. След влизането на България в ЕС страната има нужда от нова национална цел, за да бъде цитирана след 10 години като добър модел на държава членка, „както сега се цитират Ирландия, Люксембург и Естония”, заявява бъдещият министър по европейските въпроси Гергана Грънчарова.

 

Националната цел е: по-ниски данъци, публично-частни партньорства, демонополизация на здравеопазване и образование, социални програми, които не създават „зависими хора”… И, ето, че след десет години повечето неща са изпълнени. Всеки вижда с очите си за какво е модел Люксембург и за какво – България. А междувременно Естония, която първа в Източна Европа въведе плоския данък, започна да го подлага на ревизия. След като и други страни се отказаха от него.

 

 

За плоските данъци и ефектите от тях е казано всичко – и за жилото, и за меда им. Тук става дума за механизмите, по които се вземат най-важните решения. Ето как описва събитията от лятото на 2008-а тогавашният външен министър и вицепремиер, наблюдаващ икономиката, Ивайло Калфин: „Състоя се едно неформално събиране на правителството в Евксиноград, където разглеждахме законодателната програма. Изведнъж току-що назначеният икономически министър Петър Димитров каза, че смята да предложи въвеждането на плосък данък. Това беше прието с изненада от всички, но както се сещате, с огромен ентусиазъм от коалиционните партньори. Тогава министър-председателят каза: нека го обмислим още, помислете за различните аргументи в двете посоки.

 

Спряхме за почивка, когато Петър Димитров и Йордан Цонев излязоха отвън и обявиха пред журналисти, че сме решили да въвеждаме плосък данък…Присъствалите в Евксиноград вероятно ще си спомнят, че още тогава моето мнение беше различно – че такъв данък е несправедлив и че не е редно да го въвеждаме” (интервю за сп. ТЕМА).

 

Всъщност Калфин се изразява доста деликатно. Други очевидци споделят, че решението е било лично на Станишев. „Откога външният и вътрешният министър се изказват по данъчни въпроси?”, запитал премиерът след възражения от Калфин и от Михаил Миков, след което им предложил да излязат да изпушат по една цигара. Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган ги изгледали със съчувствие, дори и финансовият министър Орешарски бил стъписан от взетото решение, което след малко ще трябва да защитава, а заместникът му Кирил Ананиев спешно бил пратен да прави бюджетни разчети.

 

 

Дворцовата революция в Евксиноград е предшествана от пленум на БСП, на който плоският данък e вкаран между редовете в някакъв документ, но предизвиква обструкции и е свален от дневния ред, без да се вземе решение, както и от конгрес, на който въпросът въобще не е дискутиран. Но по-важното е, че толкова съществена тема не е обсъждана и в предизборната кампания през 2005 г. (с изключение на изявите на трима икономисти от ИПИ в листите на ОДС), тоест никой не е търсил мнението на избирателите.

 

 

Изглежда, че до ден днешен нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено, защото историята пак се повтаря почти едно към едно. „Плоският данък е гласуван и предложен от наше правителство. Запазването му е добро, но трябва да се помисли за хората с по-висок доход. Дори и да дойде на власт, БСП няма да отменя сегашния режим на облагане на доходите”, заявява в средата на януари 2017 г. председателят на варненската й организация Борислав Гуцанов не къде да е, а пред бизнес форум, организиран от вестник „Капитал”. Към този момент въпросът не е обсъждан нито в НС на БСП, нито на конгрес. Не е минал и месец, откакто депутатите от левицата са внасяли законопроект за прогресивно облагане в парламента, макар още тогава да става ясно, че това е за парлама: никой не става да го защити, а от партийния сайт изчезва калкулаторът, с който всеки работещ може да си изчисли разполагаемия доход, ако законопроектът бъде приет.

 

 

Впоследствие се разбира, че обратът е наложен от колектив, разработващ предизборната платформа на БСП под ръководството на извадения отново на сцената Драгомир Стойнев. Единствената предложена промяна на плоския данък е облагане с 20% на доходи над 10 000 лв. месечно, тоест на 7000 души по сметки на БСП. Социалистите са готови да развържат държавната кесия, за да насърчават млади предприемачи, но за данъчни облекчения за най-ниските доходи – и дума да не става. Подобие на необлагаем минимум е въведено за кратко и с много сложен механизъм при управлението „Орешарски”, когато едва 12 000 души успяват да се възползват, преди следващото правителство на ГЕРБ да го отмени, за да не се напрягала администрацията.

 

 

Нежеланието на БСП да промени безпрецедентното за световната практика „свещено” триединство – плосък данък с най-ниска ставка и без необлагаем минимум, се представя като загриженост за… работещите от средната класа. Която излиза, че е съставена от хора с има-няма 22 пъти разлика в доходите – от 460 до 10 000 лв. „Това е програма за кадърните, които да знаят, че държавата им ще ги подкрепи, но и програма, която ще защитава слабите”, заявява Стойнев, известен с това, че навремето стана личен съветник на премиера Станишев, депутат, а после и министър на икономиката без нито ден трудов стаж в някаква фирма било като мениджър или като наемен служител. Трудно е да се следват всички меандри на икономическата му мисъл през годините, но само ще припомним, че същият считаше за основна цел на лявото „продължаване на либерализацията, тъй като именно по-бедните печелят от нея”. И че в XXI век „трудът става все повече творчески и предприемачески, капиталът – човешки и социален”. Колкото до плоския данък, той ту смяташе, че „във време на криза по-скоро трябва да се натоварят по-богатите хора” (пред БНР, 2011 г.), ту обратното – „по време на криза аз лично не съм привърженик на увеличаване на данъците” (пред „Дарик” радио, 2013 г.).

 

 

Странно е как едни и същи хора са готови да сложат подписите си под два коренно различни законопроекта, разчитайки на късата памет на избирателите. За Стойнев това едва ли ще е проблем, но за останалите? Ако им е омръзнало от критиките на леви икономисти, то защо не се заслушат поне в шефката на МВФ Кристин Лагард, която започна да пледира за по-голямо преразпределение. Дори от прагматична гледна точка е учудващо как с подобни ходове БСП изглежда готова да отблъсне предизборно леви избиратели с илюзорната надежда да се хареса на онези, които и сега биха се подписали под отвореното писмо от 2006-а. Впрочем на тях БСП отдавна не им трябва, за да си свършат работа.

 

Това го намекна на социалистите и председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, макар и с други думи и по друг повод. Но те едва ли го разбраха.

 

И за трети път само за десет години са готови да настъпят мотиката откъм желязното острие, очаквайки ефектът да е различен.

 

Защо пък не, възможно е да са прави – можеш да си срежеш крака, може дървената дръжка да отскочи и да те фрасне по главата, а може и двете.

Калин Първанов

a-specto.bg

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;