Няма нужда кандидат-депутатите да демонстрират, че нищо не са научили през първите седем години от живота си. Може директно да се хванат за косите, да оголят зъби и да хапят

 

Какво разбирате за програмата на една политическа партия, за това, какво ще прави със здравеопазването, образованието, социалната сфера, след като дойде на власт от изрази като „червен жълтопаважник”, „уникален лъжец“ и „първична простотия“?

 

Става ли ви ясно какви данъци ще плащате, какво ще се случи с парите, които внасяте прилежно за здравеопазване и пенсия от думи като „провал“, „бедност“, „разруха“?

 

Успявате ли да си представите как и къде ще се създадат нови работни места от подобна реч? Дали ще се намерят пари за оправяне на пътищата между малките населени места? Докога пътуването с влак ще бъде изпитание на нервите и чисто физическата издръжливост — на студ, например?

 

Каква информация за състоянието на нашата страна и намеренията на партията Х, У или Z да го подобри научава гражданинът, ако от екрана го засипват изрази като „съсипахте икономиката“, „предадохте България“, „унищожихте селското стопанство /енергетиката/транспорта“? При това подобни фрази летят като куршуми от всички страни и на гласоподавателя не му остава нищо друго, освен да запуши уши или просто да превключи на друг канал. Само скандалджиите остават да следят скандала, защото само за тях той може да е интересен, възбуждайки първичните им сетива.

 

Конкретен повод за подобни разсъждения даде т.нар. дебат между Александър Симов (БСП) и Цвета Караянчева (ГЕРБ) по БТВ в понеделник сутринта.

 

Дебатът бе „така наречен“, защото двамата преминаха чертата на това, което сме свикнали да виждаме.

 

Дебатът предполага интелигентно боравене с факти, споделяне на възгледи, каквито, уви, не чухме и не видяхме. Видяхме махленска свада. Чухме махленски език.

 

Жалко!

Защото дебатите наистина са необходими. Важно е партиите да кажат какво ще променят, и как, и какво няма да пипат, и защо от това, което заварват. Ако дойдат на власт.

 

В началото на 90-те годни конфронтацията в обществото бе изключително остра. БСП и СДС бяха като светкавици, които раздираха публичното пространство с коренно различни визии за бъдещето на България. Но двете партии представяха картината на бъдещето, което виждат за страната. Имаше разговор за идеи. Провеждаше се политика, която им съответстваше.

 

Днес картината е друга. Приказките за светлото европейско бъдеще не работят. Както не работи и носталгията по времената на социализма. Европейското бъдеще вече е настояще, а от онова време мина много време.

 

Почти всеки ден излизат социологически изследвания, според които силите на двете най-големи политически организации – БСП и ГЕРБ, са изравнени. Сондажи, които говорят, че ще бъде трудно да се състави правителство. Не е ли нормално, когато кандидатите за депутати излизат пред нас, да ни обяснят наистина с кой политически субект няма да се коалират и защо това е толкова неизбежно. Когато се кълнат „Никога с Х!“, да ни кажат защо. Защо е по-добре обществото да плати още едни избори.

 

Така, ние гласоподавателите, ще можем да преценим искаме ли още едни избори или не искаме. Но, след като сме чули какво наистина ни готвят партиите.

 

В противен случай всичко се смесва.

 

Обидите нямат цвят. Те просто показват, че политиката до такава степен е загубила престиж, че за политици се цанят хора, които са забравили това, на което са ги учили през първите седем години от живота им. Които свеждат обществения живот до джунгла. Джунгла в смисъла на нивото на развитие на човечеството преди речта. Където няма нужда от думи, защото те още не са измислени. В движението по тази спирала надолу на следващия „дебат“ политиците няма какво да говорят – все едно нищо не ни казват, по-добре да ръмжат и да се скубят и хапят.

 

Но подобен «дебат» смущава възпитаните хора. Кара ги да се червят. И в резултат на това — може и да не гласуват.

Автор: Красина Кръстева

Източник: Епицентър

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;