Венцислав Йорданов Йосифов
7 февруари 1947 г.
гр. Лом.
Семейство на служещи.
Женен.
Електроинженер.
Асоциация „Електроника”.
Безпартиен.
40 години.
Агент.
„ИЛИЕВ”.
Четвърто (икономическо) управление на ДС.
4 юни 1987 г.
1 юли 1987 г.
ОР Иван Шаранков.
ОР Иван Шаранков; ОР Чавдар Петров.

 

„В работата си Йосифов проявява активност, деловитост, стремеж за срочно и качествено изпълнение на възложените му задачи. Подчертано е коректен и с чувство за отговорност за себе си и към околните. Етичен във взаимоотношенията с колегите той умее да създава контакти и да води разговори на различни теми. При разглеждането на отделни проблеми в подхода му личи системност и задълбоченост. Аналитичен е, поради което от отделни факти може да прави съответни преценки и изводи. Има добра обща култура и познания в различни области»,Четвърто (икономическо) управление на ДС, 1987 г.

 

Запознаване с основните принципи на съвместната работа: преданост, честност към органите на ДС и пълна конспиративност.
27 септември 2011 г. с решение №270 на Комисията по досиетата при проверката на кандидатите за президент.
Документи от ръководил го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично дело IА-34486.
1.Кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет (2011).
2.Член на Управителния съвет и на съвета на директорите на Първа частна банка, прокурист, длъжности, заемани в периода 1990-1996 г.
3.Член на Съвета на директорите на банка-длъжник „Първа частна банка” АД – към БНБ.
4.Член на Съвета на директорите на банка-длъжник „Първа частна банка” АД – към ДСК.
5.Член на Съвета на директорите на банка-длъжник „Първа частна банка” АД – към банка „Хеброс.
6.Член на Управителния съвет и на Съвета на директорите на банка- длъжник „Първа частна банка” към ПЧБ.

Венцислав Йосифов е председател на създадената веднага след разпадането на комунистическата система в България Първа частна банка (1990), която фалира няколко години по-късно, през 1997 г. Кандидат-кмет е на БСП за София (1995).

 

Произход, образование и кариера преди 10 ноември 1989 г.

 

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е член на БКП от 1919 г., признат за АБПФК. След 9 септември 1944 г. работи като офицер в БНА. Майка му е безпартийна, дълги години работи в ДИП „Мадара», а преди пенсионирането – като книговезка.

 

Йосифов завършва средното си образование в София през 1964 г. След отбиване на военната си служба следва във ВМЕИ „Ленин», където завършва специалност „Електронна техника». От проучването му преди да бъде вербуван от ДС се установява, че Йосифов е кандидатствал във Висшата специализирана школа на МВР „Георги Димитров». След завършване на висшето си образование работи в ЗЕС „Искра» в София като технолог.

 

В периода 1974-1977 г. работи като щатен комсомолски работник – секретар на заводския комитет на ДКМС, а след това организационен секретар към градския комитет на комсомола. През 1977 г. преминава на работа като началник цех в ЗЕМ „Васил Коларов». След това работи в ИПК „Промишлена електроника» (1979-1980), а после преминава в ДСО „ИЗОТ» в дирекция „Международно сътрудничество» като специалист по двустранно сътрудничество със социалистическите страни.

 

Доверено лице на ДС

 

Контактите му с Държавна сигурност датират още от тогава. Той е използван в качеството на доверено лице от Управление „Икономика» във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). Според ВГУ предаваната от него информация е от „оперативен интерес». Връзката с него е прекъснато по „обективни причини» от оперативният работник майор Иван Шаранков, който няколко години по-късно го вербува. Независимо от прекъсната връзка с Йосифов като доверено лице е контактувал друг оперативен работник, отговарящ за ДСО „ИЗОТ».

 

Вербуван от Четвърто (икономическо) управление на ДС

 

Когато е вербуван през 1987 г. Йосифов работи в току що създаденото държавно обединение Асоциация „Електроника» (АЕ) като експерт по сътрудничеството с фирми от капиталистически страни. Интересът към него е проявен от създаденото през 1986 г. с решение на Секретариата на ЦК на БКП Четвърто (икономическо) управление на ДС. Вербуването му е мотивирано с необходимостта от привличането за агент, който да се използва при решаване на контраразузнавателни задачи в Асоциация „Електроника» по направление външен противник – чужди фирми, концерни, институти, фондации, смесени фирми и сдружения.

Моника и Венци, както се казва

Готов и занапред да работи всеотдайно с органите на ДС

 

„Запитан дали е готов и в състояние ли е да изпълнява задачите, които ще му бъдат поставяни от органите на ДС, той отговори утвърдително и подчерта, че и за напред ще продължи да работи така всеотдайно, както е работил до момента», е записал в строго секретния си рапорт за вербовката на Венцислав Йосифов оперативният работник майор Иван Шаранков. В картона на картотеката му е записано, че е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по линия на икономиката и промишлеността.

Строго секретен рапорт за вербуването на Венцислав Йосифов за агент на Четвърто (икономическо) управление на ДС през 1987 г. | Източник: comdos.

В Четвърто (икономическо) управление на ДС работи за отдел 02 „Стопански обединения от машиностроенето, електрониката и др.».

 

Документите в делото на агент „ИЛИЕВ»

 

Досието на Венцислав Йосифов не е запазено в цялост. То съдържа само документи от личното дело на агент „ИЛИЕВ» – регистрационна бланка, предложение за вербовка и рапорт за вербовка, общо 9 листа.

 

Те са окомплектовани в папка, на която пише „НСС» (Национална служба „Сигурност»), което показва, че след 1991 г. досието му не е свалено в архив, а е прехвърлено в новата контраразузнавателна служба, в което съществува направление „Икономика».

 

В първото решение, с което Комисията по досиетата огласява принадлежността на Йосифов към ДС, тя посочва, че разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност на Венцислав Йосифов към органите на Държавна сигурност след 10 ноември 1989 г.

 

Забраната за достъп до досието на Йосифов

 

В картона с името на Венцислав Йосифов е направена отметка, че до 19 ноември 1998 г. е забранен достъпът до архивните материали по досието му, съгласно заповед от 1994 г. Не е ясна длъжността на лицето от МВР, издало това нареждане, но по това време управлява кабинетът Беров с мандат на ДПС, министър на вътрешните работи е Виктор Михайлов. Забраната не е отменена по време на еднопартийното управление на БСП и кабинета Виденов, както и година и половина от управлението на Обединените демократични сили и кабинета Костов. През цялото това време дейността на Йосифов е тясно свързана с Първа частна банка (ПЧБ).

 

Венцислав Йосифов и Валентин Моллов

Начело на ПЧБ

 

След промените Венцислав Йосифов става известен като един от шефовете на Първа частна банка. Неговата дейност е широко рекламирана от изданията на пресгрупа „168 часа». Йосифов е член на Управителния съвет на ПЧБ (от юли 1990 г. до декември 1991 г. и от декември 1991 г. до юни 1992 г.), прокурист (от септември 1991 г.) и член на Съвета на директорите (1992-1996).

 

Съдебното решение за създаването на ПЧБ през лятото на 1990 г. е без дата и посочен съдийски състав.

 

Трезорът възниква с пари на „Кореком», държавни инженерингови организации, предприятия, външнотърговски обединения.

 

 

Съществуващото Министерство на икономиката и планирането ги сезира със шаблонен текст да преведат активите си в банката.

 

 

При учредяването на ПЧБ акции за по 10 000 лева записват едва три лица – Христо Маринов (първият управител на банката), Венцислав Йосифов, който го наследява и Валентин Моллов. След години и тримата са разкрити като агенти на ДС.

 

 

Първа частна банка фалира през декември 1997 г. Впоследствие става известно, че при създаването й са нарушени действуващите тогава Указ 56 за стопанска дейност и Правилника за приложението му. Трезорът стартира чрез подписка – непредвидена в тогавашното законодателство процедура.

 

Вълната от банкови фалити през пролетта на 1996 г. започва именно с ПЧБ. В резултат на банкрута на ПЧБ „изгарят» спестявания на фирми и граждани за 42,4 млн. долара и 10,7 млрд. тогавашни лева. Ощетени са 250 000 граждани и над 120 000 еднолични търговци, дребни и средни фирми.

 

През 2001 г. Венцислав Йосифов е арестуван показно. Подсъдим е за неупражнен контрол при раздаването на кредити от 1,5 млн. долара и около 2 млн. лева. Впоследствие съдът го оправда по всички обвинения.

 

Кандидат-кмет на БСП за София

 

Още докато оглавява ПЧБ и преди да стане ясно нейното вложено финансово положение Венцислав Йосифов е издигнат от БСП през 1995 г. за кандидат-кмет на левицата в София. Опонент му е Стефан Софиянски (СДС) от когото губи изборите.

 

Кандидат за президент и разкриване на агентурното му минало

 

На президентските избори през 2011 г. той се кандидатира, издигнат от инициативен комитет. Подкрепата за него е нищожна и дори не е включена от социологическите агенции.

 

В качеството си на кандидат-президент обаче е проверен от Комисията по досиетата, която установява и обявява неговата принадлежност към Държавна сигурност. Впоследствие в редица решения на Комисията за кредитните длъжници името му е обявено отново в качеството му на член на управителните органи на ПЧБ като банка-длъжник.

Из Регистър на Сътрудниците на Държавна сигурност

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;