Георги Евдокиев Марков
20 март 1950 г.
София.
Служащо семейство.
Неженен.
Инспектор в отдел за културно-масова дейност.
Институт за чуждестранни студенти.
ДКМС.
22 години.
Агент.
„НИКОЛАЙ”, „СТЕФАН”.
СГУ-МВР по линия „Подготовка за бягство зад граница”, Шесто управление на ДС (от 1975 г.).
6 декември 1972 г.
ОР Иван Василев.
ОР Иван Василев, ОР Жечев.

„Кандидатът има добра обща култура, по характер е скромен, умее да се приспособява в непозната среда, в която печели доверие и уважение», СГУ-МВР-ДС, 1972 г.

 

Инструктиран да запази в пълна тайна връзките си с органите на ДС и въпроси, свързани с редовното му явяване на срещи.
17 април 1976 г.
21 юни 2007 г. с решение №4 на Комисията по досиетата при проверката на членовете на Конституционния съд.
Документи за принадлежност: Картон обр. 4; рег. дневник; лично дело № ІА-23070; документи от ръководилия го щатен служител – предложение за вербовка, рапорт от вербовка, регистрационна бланка за картотекиране като сътрудник; протокол за унищожаване № 76 от 18 юни 1990 г. на работно дело № ІР-7746.
1.Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и 36-то Народно събрание (1991-1994).
2.Конституционен съдия (1994-2003).
3.Член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет от май 2013 г.

Георги Марков е политик от СДС и конституционен съдия. Преди 1990 г. работи юрисконсулт на Столична община, адвокат, асистент по административно право в Софийския университет и главен секретар на списание „Държава и право».

 

В политиката след 1989 г.

 

В политиката влиза след промените като депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание. Народен представител е и в 36-то Народно събрание. В първите години на прехода е един от най-активните антикомунисти с голямо медийно присъствие.

Съдия в Конституционния съд

 

През 1994 г. тогавашният президент Желю Желев го предлага от президентската квота за съдия в Конституционния съд с мандат до 2003 г.

 

Председател на РЗС и кандидат-президент

 

В периода 2000-2003 е председател на Управителния съвет на футболен клуб „Левски», а от месец декември 2005 г. е председател на партия „Ред, законност и справедливост» (РЗС)

 

На президентските избори през 2006 г. е издигнат от РЗС като кандидат за президент. На изборите печели малко над 75 000 гласа или 2,7 процента. След този резултат през ноември 2006 г. подава оставка като лидер на партията.

 

Привличане към сътрудничество

 

Георги Марков е вербуван за агент през декември 1972 г. От Софийско градско управление (СГУ) на ДС, отдел 02 (контраразузнаване).

 

По това време той е 22-годишен, излязъл от казармата и от няколко месеца работи в Института за чуждестранни студенти като инспектор в отдела за културно-масова дейност. Член е на ДКМС и е студент, задочно обучение по право в Софийския университет.

 

Според докладите в личното му дело ДС се насочва към него с цел „долавяне на сигнали за подготовка и опити за бягство през граница» на лица от младежките среди. Посочено е, че Марков се явява „подходящ и пригоден» за лице, което да бъде вербувано от техните среди.

Строго секретният рапорт за вербовката на Георги Евдокиев Марков | Източник: comdos.

По това време СГУ-ДС води разработка ДОП „СКАКАЛЕЦ» срещу студент, който е в близки и приятелски отношения с Марков.

 

От строго секретно предложение относно: Вербовка в качеството на агент на Георги Евдокиев Марков се разбира, че още преди да бъде привлечен като сътрудник Марков е предал информация на ДС за намерението на студента – обект на разработката ДОП „СКАКАЛЕЦ» – да подаде документи за пътуване до Полша през Югославия. Още тогава ДС му поставя задачи по „СКАКАЛЕЦ», като в цитирания по-горе документ е посочено, че Марков ги „прие с желание». В предложението за вербовка е посочено, че няма да му се взима декларация.

 

В последвалата вербовъчна среща Марков приема също с „желание» направеното му предложение за сътрудничество с органите на ДС. В него е посочено, че се предлага Марков да бъде включен в сътрудническия апарат на СГУ и се регистрира по линия „Подготовка бягство зад граница».

 

В личното дело на агент „НИКОЛАЙ» не фигурират негови агентурни донесения, но от по-късни доклади на СГУ става ясно, че агент „НИКОЛАЙ» е участвал в разобличаването на обекта по ДОП „СКАКАЛЕЦА».

 

Прехвърляне на агент „НИКОЛАЙ» в Шесто управление на ДС

 

През април 1975 г. агент „НИКОЛАЙ» е прехвърлен на Шесто управление на ДС – отдел 02 „Борба с идеологическата диверсия сред чуждестранните студенти, аспиранти и специализанти». От документите става ясно, че е изчерпал възможностите си, след като е използван „за разобличаването» на обекта ДОП „СКАКАЛЕЦ» и е съобщавал данни за лица, замислящи бягство от страната.

 

Като завеждащ отдел в института за чуждестранни студенти работи срещу студенти от други държави. „Относно тях агентът е съобщавал интересни данни, които са препращани на Шесто управление», посочено в един от архивните документи.

 

 

Година, след като е прехвърлен на Шесто управление личното и работното му дело са свалени в архива на основание, че агентът завършва висшето си образование и напуска заеманата длъжност. В документа е посочено, че материалите за него се сваля в архив без да му се взима „декларация за прекъсване на връзките с органите на ДС». На пъка е добавено: „Същият ще бъде потърсен при необходимост».

 

Обявяване на агентурното минало на Георги Марков към ДС

 

За агентурното минало на Марков се появяват слухове още през 1992 г., когато той е един от най-изявените антикомунисти в редиците на депутатите от СДС.

 

Досието му обаче не е обявено от комисията „Бонев» (1997), нито от комисията „Методиев» (2001-2002).

 

То е публикувано по време на президентската кампания през 2006 г. във в. „Монитор». Тогава Георги Марков е кандидат за президент на РЗС, на която е председател от 2005 г. По това време няма действащо законодателство за архивите на ДС и публикуването на досиета на отделни фигури не е законодателно забранено, както прави законът от 2006 г.

 

Документите са предадени на вестника от проф. Михаил Константинов, който твърди, че по доносите на Марков е осъден човек.

 

Позицията на Георги Марков

 

„Моят отговор на обвиненията, че имам агентурно минало е: Да си гледат работата”, заявява Марков след публикуването на материалите за него във в. „Монитор” и отрича да е агент.

По-късно, по друг повод, запитан за досието му, Георги Марков казва:

„Никога не съм бил сътрудник на Държавна сигурност. По този въпрос, включително и за моралните ми качества, изрично се е произнесъл Конституционният съд още през 1994 г. Аз съм един от малкото хора, които са били във властта и не са крали. Съществуването на някакво картонче в някакви картотеки не може по никакъв начин да означава принадлежност към ДС.»

На въпрос откъде се е появило това картонче и защо съществува, след като той не е работил за Държавна сигурност, Марков отговаря:

 

„Не ми е работа да седна да обяснявам къде какви картончета има, нито пък ме интересува. По моя въпрос се произнесе Конституционният съд, а над него е само Господ”.

 

Според него Комисията по досиетата трябва да бъде закрита, а парите от бюджета й да се дадат на лекарите от „Пирогов” и на учителите.

 

Принадлежността му към ДС е обявена за първи път официално от Комисията по досиетата „Костадинов» с четвъртото решение на органа през юни 2007 г. при проверката на съставите на Конституционния съд, на който Марков е член в периода 1994-2003 г., от президентската квота по предложение на Желю Желев.

 

От данните, изнесени от Комисията по досиетата, става ясно, че Марков е работил и под още един псевдоним – „СТЕФАН».

 

Унищожаване на работното дело на агент „НИКОЛАЙ»

 

От решението на Комисията по досиетата става ясно, че работното дело на агент „НИКОЛАЙ» е унищожено с протокол от 18 юни 1990 г., т.е. веднага след втория тур на първите свободни избори, на които Марков влиза в 7-то ВНС от листата на СДС.

Протокол за унищожаване на партида от над 350 агентурни дела, сред които е вписано и досието на агент „НИКОЛАЙ” | Източник: comdos.

Въпреки че работното му агентурно дело е унищожено комисията по досиетата установява в друга архивна разработка от септември 1972 сведение от агент „НИКОЛАЙ» относно обект на ДОП „СКАКАЛЕЦА», прието през декември 1972 г. от ст. лейт. Иван Василев в СГУ-МВР, отдел 02, работещ по линия „Подготовка и бягство от НРБ».

 

 

Блокиране на закона за досиетата в Конституционния съд през 1997 г.

 

Най-ясно си проличава зависимостта на Георги Марков от досиетата при участието му в разглеждането на делото срещу първия закон за достъп до архивите на ДС и огласяването на сътрудниците й през 1997 г. Тогава той е конституционен съдия (един от тримата агенти в КС). Заема позиция, с която за противоконституционни са обявени текстовете от закона, които се отнасят до задължителната проверка на президента и вицепрезидента, както и на конституционните съдии, тоест той е един от онези конституционни съдии, които си гласуват изваждането им от приложението на закона.

 

Отменен е като противоконституционен и още един важен текст, отнасящ се до т. нар. картотекирани сътрудници – сътрудниците с прочистени през 1990 г. от ДС досиета по заповед на тогавашния министър Атанас Семерджиев. Това блокира огласяването на агентите – през октомври 1997 г., след решението на КС за досиетата, министър Бонев обявява в парламента само 23 души от 95 установени агенти във властта именно поради това ограничение.

Из Регистъра на Сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;