По-случай 185-​годишнината от рождението на известния руски дипломат граф Николай Павлович Игнатиев и зачестилите нападки срещу личността му в българското медийно пространство, се срещнахме с журналистката Калина Канева, която вече 50 години изследва личността на видния руски дипломат и има свой поглед към неговото дело и живот.

 

— Госпожо Канева, написали сте една мащабна книга за граф Игнатиев, когото наричате „графът на българите”. Какво ви подтикна да го направите?

 

— Интересът ми към личността на граф Игнатиев се породи случайно. Бях много млада и току-що бях започнала да преподавам в училище, носещо името на граф Игнатиев. Започнах, заедно с моите ученици, да изследвам живота му и продължавам вече половин век. Така се получи, че той е като една моя мисия, която да покаже какво е направил граф Игнатиев за България. Разбира се, преди всичко той е руски патриот и е защитавал интересите на Русия, но неговото кредо е било следното: „В политиката интереси — да, но и симпатии”. И именно този подход към политиката е създал тъй наречената Игнатиевска школа в дипломацията.

 

След като написах книгата, тя първо излезе в Русия със заглавие „Рыцарь Балкан — граф Н.П.Игнатиев”. По-късно, когато се появи спонсор в лицето на Яков Нив, (който преди дни си отиде), книгата излезе и в България на български език със заглавието „Н.П.Игнатиев — графът на българите”.

 

Какво ме подтикна ли? Знаете ли, колкото повече се рових и колкото повече неща откривах за Николай Павлович, толкова повече разбирах, че отминалото поколение има право на живот. Това право на живот има и граф Игнатиев, макар че той никога не е бил забравен. Но за него повече са писали историци, които имат друг стил, а аз като журналист тръгнах към него по журналистически пътеки, търсих подробности, детайли и ги намирах в изобилие в една много интересна личност, която е била обградена от не по-малко интересни, ерудирани и отдадени на делото, на Родината си, на България хора, които преди всичко са били хуманисти. Когато четях неговите мемоари, често срещах една фраза:

 

„Нашият дълг към българите”.

 

Мислих си, че има предвид дълг към православни или поробени славяни. Един ден се натъкнах на един факт: по време на Руско-турската война граф Игнатиев е командирован в България заедно със свитата на император Александър II, като прекарва тук почти половин година и почти всеки ден пише писма на любимата си съпруга. В едно от писмата му към нея от гр. Бяла той пише следното:

 

„Днес в българската църква на българска територия, прочистена от турци, отец Николски за първи път проведе служба в присъствието на руския император. Ние връщаме нашия дълг на родината на просветителите Кирил и Методий”.

 

И ето отговорът на въпроса, който аз си задавах. Оказа се, че преди и след Освобождението граф Игнатиев всяка година е провеждал големи тържества, посветени на св.св Кирил и Методий.

 

— Г-жо Канева, днес често виждаме нападки срещу личността на граф Игнатиев. Как ще коментирате това явление?

 

— Нямам думи. Чудя се тези българи, които пишат и говорят срещу граф Игнатиев що за хора са, еничари ли са? Дейността на граф Игнатиев и неговата личност нямат нищо общо с това, което се тиражира сега.

 

Той е бил светиня и блян за българите, която днес се опитват да унищожат. Какво е един народ без светиня, какво му остава? Да мисли само за насъщния си и толкова…

 

Става едно обезбългаряване.

 

Това ли са европейските ценности, към които сме тръгнали? Още повече съм разочарована от предаването „История БГ”, посветено на България и граф Игнатиев, излъчено наскоро, което не показа какво е направил граф Игнатиев за България.

 

— Какво е направил той за България?

 

— Той е направил твърде много за образованието на българите, спасявал ги е от занданите и каторгите, измъквал отвлечени девойки от ръцете на похитителите, рискувайки живота си, снабдявал е с книги, учебници и др. Годините, през които Н.П.Игнатиев оглавява руското посолство в Цариград, се смятат за най-висш разцвет на руското влияние в Ориента. Те се оказват и превратни за съдбата на българите: осъществява се духовното и политическото ни освобождение, възражда се българската държава.

 

След отстраняването му от политическата арена от Александър III, когато е бил назначен за министър на вътрешните работи на Русия, заради проекта му по създаване на Земски събор, той се заема с активна обществена дейност. Като председател на Санктпетербургския славянски благотворителен комитет извършва огромна дейност, включително и в полза на България. Той успява да преодолее всички препятствия и недоразумения, което бе една нова шипченска епопея, и ни оставя едно архитектурно чудо в подножието на Балкана край град Шипка — храма Рождество Христово. Като председател на строителния комитет на храма той допринася изключително много за увековечаването на паметта на загиналите за България, успява да пребори всички трудности и оставя този храм.

 

Искам да отбележа, че авторитетното предаване „История БГ” не отрази това, което е направил граф Игнатиев, а представи едно изкривяване на неговата личност, което е далеч от историческата правда. Трябва да защитим личността Игнатиев от всички нападки, които не отговарят на историческата действителност и това оправдание на неговите опоненти, че историята се нуждае от нов прочит, можем да противопоставим с факта, че през последните 139 години неговото име стои в сърцата на българския народ, за него се пишат книги в Русия и в Америка и той не е това, което тиражират чрез медиите неговите опоненти днес за наш голям срам. Защото едва ли има друг човек от дипломатически сан, чието име се помни толкова години и това не е случайно.

 

Както не е случайно и това, че Иван Вазов го нарича великият българолюбец. Мисля, че на него може да се вярва повече, отколкото на псевдоисториците, които уж търсят нов прочит, а всъщност целят да унищожат светинята на българския народ. На кого да вярваме? На тези новоизлюпени историци или на видни исторически фигури, като Вазов, Петко Р. Славейков — Рачо, който бе сред многото хора, които са се обръщали за съдействие към граф Игнатиев дори тогава, когато той вече е бил извън властта, на Константин Леонтиев, който е бивш лекар, отдал се на дипломатическа кариера на Балканите, на архимандрит Антонин (Капустин), който е направил много за съхраняването на славянските ценности, на хилядите българи, които през 1902 година в Пловдив са посрещали граф Игнатиев, както никой друг дотогава — едни като император, а други като светец.

 

Искам да припомня, че тогава българите настоявали броят на руските консулства в страната ни да се увеличи, като някои от консулите да бъдат българи. За същото настоявал и самият граф Игнатиев. Основната дейност на руските консулства в Османската империя били да защитават християните и православието. Описан е „адският консулски живот” в малките градчета на Турската империя, където е трябвало да бъдеш герой, за да издържиш. Дипломатът А.А. Башмаков е писал: „В редиците на нашия консулски персонал (преди всичко на Изток) пламтеше неугасим игнатиевски дух”.

 

Нещо повече, самият Стефан Стамболов на предварително неофициално заседание в първото Народно събрание предлага за княз да бъде избран граф Игнатиев, като човек с огромен опит, познаващ отлично България, вещ дипломат и способен администратор, което е прието с бурни одобрения.

 

И днес, 185 години след рождението на граф Игнатиев, името му продължава да стои в полезрението в цял сват. Така например, един голям американски историк Дейвид Макензи преди няколко години издаде труд от 700 страници, посветен на граф Игнатиев. Между другото, заглавието на тази книга е „Граф Игнатиев — баща на лъжата?” и вътре доказва, че той съвсем не е бил големият лъжец, както го изкарваме ние днес.

 

Благодарение на граф Игнатиев, още преди да дойде в Цариград като директор на Азиатския департамент във Външното министерство (1861−1864) той подписва указ за създаване на пансиона за южнославянски деца в град Николаев (тогава Руска империя, а днес Украйна), чийто директор е Тодор Минков (1830 – 1906), като подпомага обучението на много българи там. От събраните пари от руския народ за построяването на храма „Рождество Христово” в гр. Шипка, половината изпраща за обучение на българи, а другата половина за изграждането на храма. Това става след Освобождението.

 

Тогава в България пристига много мощна интелигенция, която участва в изграждането на новата ни държава. Но и преди това, по време на турското робство граф Игнатиев подпомага по всякакъв начин дейци, училища, църкви, снабдява ги с литература, утвар, учебници. В руското посолство той се обгражда с българи като Найден Геров (с руско поданство), който няколко десетилетия е генерален консул на Русия в Пловдив. Доктор Васил Каракановски, български лекар в посолството, в чийто кабинет се създава Втората българска легия (1867−1868) в Белград — доброволческа формация, която се обучава за повдигане на освободително въстание на българите в Османската империя.

 

Там учат Васил Левски и много други известни българи. Христо Карагьозов, известен като първия щатен телохранител в Княжество България, е бил охрана на руското консулство, на граф Игнатиев. Той е правил много за разпространението на произведенията на Георги Раковски, за измъкването от занданите на български революционери, проявил се е и по време на шипченските сражения и получава Георгиевски кръст. Изобщо хората, които са били около граф Игнатиев, не са помагали заради пари или слава, а за освобождението на това славянско племе, на което граф Игнатиев много се е възхищавал.

 

В писмо до жена си графът написал, че на Шипка „българите се сражавали, като лъвове”. Всъщност, ако го нямаше граф Игнатиев, ние щяхме да имаме съвсем други граници.

 

— Книгата ви започва с куплет от песен…

 

— Един стар българин е казал, че един човек е велик, ако за него песни се пеят. Аз намерих няколко български песни, които се пеели за граф Игнатиев в онези времена. Така в началото на моята книга сложих един куплет от песента „Консулска”, посветена на Цариградската конференция. Това са думи на граф Игнатиев вплетени в песента:

 

„Ако небето пропадне,
с маждраци ще го подпрем.
Ако земята се запали,
със слюнка ще я угасим
и пак България ще освободим”.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;