За предстоящите избори Политическата Секта усърдно примъкна „известни лица“ в партийните листи — за да ги използва като удобни възглавници под задниците си

 

За предстоящите избори Политическата Секта усърдно примъкна „известни лица“ в партийните листи — за да ги използва като удобни възглавници под задниците си.

Политика обаче само с известност не се прави.

Тогава какво търси новият набор Манекени в нея?

Народът със сигурност ще търси нужните му отговори и отвъд нечия известност.

Дали ще ги получи?

Много се съмнявам.

***

Отгоре на всичко, политиците забравят, че по известността винаги има и ръждиви петна.

***

Печели ли нещо политиката от долитането на „известни лица“ в нейното тресавище?

Те ще кярат някой лев.

Партиите пък ще си припишат актива, че са ги направили манастирски послушници.

И толкова.

***

В повечето от партиите не съществува ясна политическа доктрина – и те дори не се замислят върху тази липса.

Дали са я зарязали или изпратили в някой екарисаж, не е ясно.

Е, добре, как ще им помогнат тогава Манекените?

Носят ли някакви нови идеи — или ще участват в погребалното шествие, като му придават повече бравурност?

***

В крайна сметка, всичко опира до една безжалостна експлоатация, при това и доста безсмислена, от страна на Партийните Чорбаджии.

Известността на Наемниците/Манекени — фактическа или спаружена — трябва да прикрие липсата на доктрини.

***

Партиите си въобразяват, че щом наемат известни лица, подсилват репутацията си – Манекените трябва да са виагра срещу политическата им немощ.

Може и да са наясно, че в повечето случаи получават фиктивна репутация, но пък нищо не губят.

Предоставят им избираеми места — и не се интересуват дали Манекените ще имат някакво реално влияние.

Те пък, от своя страна, получават кредити, с които удължават известността си, без да се налага да ги изплащат.

Повечето от тях накрая направо ще бъдат опикани, но не си дават сметка за това.

 

***

Едно препитване на Манекените пред публика би предизвикало шокиращи разкрития за неосведоменост.

В сравнение с повечето от Манекените, дори Цецка Цачева, примерно, изглежда като Конфуций.

Политическата грамотност на Манекените в болшинството от случаите е направо нулева.

Малцина са подготвени за коварствата на делничната политика, която е едно мръсно занятие.

Тепърва ще ходят на уроци за едно или друго – при Чичко Гугъл, разбира се.

Но ще гласуват с удоволствие.
***

Вождовете се опитват да убеждават «простолюдието» чрез физиономиите на Манекените, а не чрез онова, което има в главите им.

Невъзможно е да се постигне някаква промяна по този начин.

Вождовете вероятно са наясно с това, но предпочитат да се държат като фенове на знаменитости, като ловци на автографи.

За тях друго е далеч по-важно: те са наясно, колко опасни са мислещите хора в политиката, затова предпочитат Манекените.

***
Най-важното е друго: ние не знаем, какво мислят Манекените за Българската Съдба — а това е ключът към тях.

***

Бойко пък казва, че мажоритарните избори са това — търсят се известни лица, а не тези, които разсъждават трезво.

Това е едно красиво самопризнание за ролята на Манекените.

Обаче и той наема Калин Вельов – сигурно, за да стои с тъпаните си в Парламента и да събужда по-поспаливите депутати на ГЕРБ, когато трябва да гласуват.

***

Лудостта по новата мода е видима: Евгений Михайлов, Манекенът на фалшивия антикомунизъм, води листа на ДОСТ.

Слави Бинев пък, Манекенът на „патриотизма“, отива в ДПС.

При такава въртигъзовщина, нито един панталон няма да остане на мястото си.

***

Тия дни все ме питат за решението на журналиста Тома Томов да става депутат.

Наскоро той нарече Бойко новият Цар Борис Трети-Обединителя – и се очакваше да пристане на ГЕРБ.

А той искал да става депутат от БСП – сигурно е казал на Корнелия Нинова, че е новата Долорес Ибарури.

Цар Борис Трети пък веднага почерпи публиката с една от своите сладости: Томов ходел навремето в милиционерската школа в Симеоново да обяснява прелестите на комунизма.

Българската политика се прави с майтапи.
***

Всъщност, няма защо излишно да препитват Манекените.

Ясно е, какво ще остане след това занимание.

Важно е обаче да научим, дали знаят поне две думи: „България“ и „Съдба“.

И, ако не е прекалено сложно за тях, да ги съчетаят в едно.

Това е достатъчно — да имаме поне една гаранция, че ще се замислят за нещо действително важно, извън съдбата на Вождовете си.

***

(с големи съкращения от „Уикенд“) 

Кеворк Кеворкян

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;