Февруарската революция (1917 г.) в Русия стана преди точно 100 години.

 

Тя отразява цялата история на тази страна — от езическия период, от Киевска Рус, през имперска, царска и до болшевишка Русия.

 

Тя винаги е разглеждана като различна страна, често пъти посрещана враждебно именно поради различие и сила.

 

Можем да кажем, че в годините, когато Русия най-плътно се обръща към Европа, тогава винаги следва конфликт и инвазия от страна на същата тази просветена Европа.

 

Знаем, че в романа на Лев Толстой «Война и мир» една трета от текста е на френски. Знаем, че убиецът на Александър Пушкин — Дантес, след като е екстрадиран във Франция, става съветник на император Наполеон III и е един от главните идейни вдъхновители на Кримската война.

Има едно бавно приближаване към идеята за Русия в навечерието на Февруарската революция. 1911 г. бележи върха на модернизацията на Русия, но не и на нейната демократизация.

 

Същата година, да си спомним, бележи и най-високата точка на българо-руското политическо приятелство, драстично прекъснато по времето на Стефан Стамболов и регентството преди това.

 

 

Каква е характерната особеност на Русия по това време?

 

От една страна — концентрация на пролетариат в големите градове.

 

Ленин казва: ние можем да извършим пролетарска революция, защото вече имаме достатъчно население от бившите крепостни селяни.

Русия се приближава стопански и индустриално към Европа, но в никакъв случай не и политически.

 

Към тази противоречива паралелна тенденция се прибавя и травмата от революцията през 1905 г. и най-вече поражението на Русия в руско-японската война, когато за пръв път в модерната история на света една бяла сила, при това велика и двуконтинентална империя, губи по суша и море от небяла сила, каквато е тогава Япония.

 

Това създава една двойна травма. Събитията през 1905 г. все още не са антимонархически — «Царь Николашка издал манифест: мертвым — свобода, живых под арест!»

 

В 1905 г. е последната опозиционна силова изява на руското население, когато все още лоялността към батюшка-император е запазена.

 

Февруарската революция е антимонархическа, антироманова.

 

Тук трябва да напомним на всички, които говорят за отблъскващото престъпление на болшевишкото правителство — да убиеш принцеси, момичета, че то е предхождано от друго действие. Самият император Николай II, който се отказва от престола и слага край на династията на Романовите, е арестуван все пак не от болшевики, а от временното правителство.

 

И все пак не му е позволено да замине за чужбина, и все пак английският крал Джордж V, с когото са роднини, защото жена му е внучка на кралица Виктория, отказва да му предостави политическо убежище в Англия, която по това време е царството на политическите емигранти. Идеята, че всичко започва от Октомврийската революция, не е точна. Насилието започва още от Февруарската революция, която издига едно безволево нищожество като Керенски за премиер.

 

Участието на Русия в Първата световна война — което е втората катастрофа след руско-японската война, създава такива силни антимонархически настроения, при които вече всякаква идея и идеология може да бъде възприета.

 

Често говорят, че Октомврийската революция е платена от германците.

 

Може и да е така, но не мога да си представя, че до реката Енисей може да стигнат германските марки.

 

И никой в същото време не пита кой финансира в Германия и вън от нея възхода на Адолф Хитлер.

 

Така че Февруарската революция показва неспособността да се премине по мирен и цивилизован начин към един друг начин на управление на Русия. Най-вече, защото Русия с вътрешните си драми в същото време е в едно враждебно обкръжение, включително от своите съюзници по линията на Антантата, особено от страна на Англия.

 

Така че революцията не знае еволюция, тя идва като един естествен продукт на безсилие.

 

И днес всеки читател може да си зададе въпроса как е възможно, ако приемем, че болшевиките, които въпреки названието си (то идва от думата «мнозинство»), са малочисленици, могат да гътнат една империя на 300 години с военни традиции, с потомствена аристокрация и с една доста мощна подкрепа от страна на останалия свят.

 

Включително и от тези, които са й врагове или съюзници по време на катастрофичното участие на Русия в Първата световна война.

 

Иначе казано, еволюцията на революцията довежда до нова революция.

 

Довежда до онова насилие, което може би е по-силно от предишното, но все пак е предизвикано от това предишно насилие.

 

Не може да продължи да съществува без катаклизъм една такава държава, с такъв културен елит, свят и традиции, в която царските офицери поливат с шампанско циганските певачки, а в същото време същият народ тъне в бедност и невежество.

Проф. Андрей Пантев

Тагове: ; ; ; ; ; ;