Един въпрос все повече боде с остротата си — служебното правителство, което ни управлява в момента, на кого е. Официално е на президента Румен Радев. Обаче след смяната на 14 областни управители в сряда, които са преките пълномощници на изпълнителната власт по места, а и съобразно имената на самите министри, се създава усещането, че правителството е на БСП, НДСВ и Пламен Орешарски. И понеже последният е най-сламеният човек в царството от сенки, то е ясно зад него кой точно прозира. Нова тройна коалиция ли ни управлява?

От 14-те нови губернатори поне 9 практически и биографично са свързани или с БСП, или с НДСВ. Няма да се спираме подробно на тях, но трябва да бъдат казани две неща в политически план. Първо — очевидно чрез служебното правителство

БСП трасира връщането си във властта

Ако не става директно чрез министри, случва се на по-ниските нива. Вторият интересен факт е, че след като смените се правят с цел «осигуряване на честни и безпристрастни избори» (из мотивите на кабинета), то най-официално у нас става ясно, че областните управители в България влияят върху честността на гласоподаването. Нима? Ако е истина, работата е твърде сериозна, защо няма дадени на прокуратурата хора? А ние пък откъде да знаем, че новоназначените пак няма да опорочат изборите, само че не в услуга на ГЕРБ, а на БСП и ДПС (не се е чуло НДСВ да участва)?

«Чисто лице, мръсни ръце в джобовете» — такъв приблизително е принципът на конструиране на служебната власт.

 

Като цяло назначените от Радев министри са благоприлични с биографиите си, но те самите във вертикала под тях реанимираха най-отвратителното мракобесие — свързано с ДПС и Пламен Орешарски. В МВР като шеф на кабинета на служебния министър се завърна Николай Крушков, изключително близък на ексвътрешния министър Цветелин Йовчев. По времето на Орешарски той ръководеше Дирекцията за стратегическо планиране и анализ на политиките — КИАД, бе отстранен, след като се разшумя за разработката «Червеи».

 

Това бе скандал с гнусно подслушване, помните, нали?

 

Именно подчинени на Крушков бяха забъркани в историята. Като зам.-министър на МВР пък «изгря» Маринела Белева, която при Йовчев оглави без конкурс дирекция «Планиране и управление на бюджета». След като си тръгна, стана ясно, че 10-процентното увеличение на заплатите на полицаите, въведено от БСП и ДПС със задна дата, не е било обезпечено в бюджета на МВР…

Кадри на Орешарски има и в другите министерства

— в социалното заместник на Гълъб Донев е Лазар Лазаров, при младежта и спорта се завърна Мая Тодорова, а зам.-министър на транспорта стана Георги Тодоров.

 

Освен стаж при Орешарски той има и друга интересна подробност в биографията си — от октомври 2005 г. до ноември 2006 г. е бил и член на Съвета на директорите на «България Ер» ЕАД, собственост на холдинга «Химимпорт».

 

Всъщност има и трима министри, чиито имена са, меко казано, спорни. На най-обществено чувствителния пост, правосъдието, бе сложена Мария Павлова, следовател без никакъв управленски опит, известна с… мъжа си — Александър Павлов.

 

Който пък е прокурор в Софийска градска прокуратура и според доста информации е близък с Делян Пеевски.

 

Смущаващо е и че толкова много разследван човек като Илко Семерджиев (и оправдан — следва да се признае) стана цял вицепремиер, а за регионалното развитие очевидно не е имало по-подходящ от Спас Попниколов — който пък е подозиран във връзки с пътищарските обръчи от времето на тройната коалиция.

 

Друг интересен факт за него — преди да стане министър той продава фирмените си дялове на Пламен Иванов Славов, който на президентския вот е бил наблюдател от името на сдружение «Институт за социална интеграция». В управлението му пък е… бившият депутат от БСП Ивелин Николов.

 
Любопитно е тези хора колко точно работа ще свършат и каква. Самият Огнян Герджиков бе назначен за премиер заради управленския си опит, но се държи сякаш или не знае какво да прави, или се прави, че не знае. Един път каза, че задачата му не е да проверява за корупция предшествениците си, втори път — че ще проверява, отложи първото заседание на кабинета в името на «ревизията», сякаш самите министри разследват… А междувременно уважи Стоянка Мутафова и Григор Димитров (защо ли още няма снимка с друга звезда — Иван Гарелов, който се връща като медиен съветник; или с бившия социален министър Христина Христова, която също ще е съветник)… Единственият неоспорим успех на служебния кабинет до момента

е в направлението «Личен състав» —

осигурен щат за 42-ма съветници, експерти и секретарки, масови чистки, за част от които стана дума по-горе, назначения, назначения, назначения… Все едно не са временна власт, а ще управляват вечно.

 

И все кадри на БСП, ДПС и НДСВ, макар за тези партии да не е гласувал никой и не се знае как ще се представят на предстоящите избори.

 

Всичко това досега странно не рефлектира върху президента Радев. Енигма е защо. Никак не е безобидно случващото се.

 

 

Щом кадровият размах е толкова голям, значи кадровиците са сигурни, че редовното правителство ще хареса новоназначенията. Дори да се окажат временни, тази банка с кадри ще има голяма роля занапред — Росен Плевнелиев направи два кабинета, доста от министрите и заместниците им управляваха два пъти; на Радев може да му се наложи да потрети упражнението, а банката с кадри е твърде спорна.

Николай Георгиев, «Сега»

Тагове: ; ; ; ;