Народите ни са братя по кръв и само изкуствено могат да бъдат разделени

Младите да помнят кой плати цената за българската свобода

Визита на Путин ще даде голям тласък в отношенията ни, но трябва да се подготви, казва посланик Анатолий Макаров

 

Посланикът на Руската федерация у нас Анатолий Анатолиевич Макаров е дипломат от кариерата с богат 40-годишен професионален опит. След като завършва висшето си образование в Московския държавен институт за международни отношения /МГИМО/ през 1977 г., започва работа в руското посолство в Холандия. През 1994-1998 г. е в постоянното представителство на Русия към ЕС в Брюксел. След това пет години е посланик в Република Южна Африка. От 2012 г. оглавява Департамента за работа със съотечественици в чужбина към МВнР на Русия. Владее холандски и английски език. Женен е и има син.  

 

Ваше превъзходителство, на 10 февруари руската дипломация отбелязва своя професионален празник. Какви са главните задачи на представителите на Русия по света в момента?
— Представа за задачите на Русия на международната арена подробно се посочва в Концепцията за външната политика на страната. Покрай всичко друго те се заключават в изграждането на добросъседски и конструктивни отношения с всички страни по света на основата на равноправието, взаимното уважение и зачитането на интересите. Ние се стремим към развитието на взаимоизгодно търговско-икономическо сътрудничество, разширяване на хуманитарните и културните контакти. Във фокуса на вниманието ни, разбира се, неизменно стои защитата на правата и законните интереси на руските граждани и съотечествениците, живеещи в чужбина. Говорим ли за ключовите опори на нашата дипломатическа дейност, то ние винаги сме били привърженици на правото и на централната роля на ООН, на колективните усилия в борбата с предизвикателствата.
Днес съвместната дейност на всички държави е крайно необходима в редица области и специално в борбата с международния тероризъм, укрепването на сигурността и стабилността в света, осигуряването на устойчивостта на глобалното развитие и управление. Към тези позиции ние се придържаме в ООН, БРИКС, Групата на 20-те, СНГ, ШОС, ОДКБ, ЕАЕ и други международни формати. На тази основа изграждаме и отношенията си с партньори и съюзници в различни региони на света, било то държави или междудържавни интеграционни обединения.
— Как оценявате сегашното състояние на контактите между руските и българските дипломати? Отговарят ли те на изискванията на историческия момент и интересите на двете страни?
— Първо трябва да подчертая, че ние традиционно сме открити за диалог на всяко равнище. Що се отнася до непосредствените контакти между дипломатите на нашите страни, според мен работата е поставена на твърде конструктивна основа по всички направления.
Много от моите български колеги са завършили висшето учебно заведение, в което съм учил и аз, затова не ни е трудно да намерим общ език. С български дипломати съм се срещал и преди да дойда в България. Например в Претория, в Южна Африка, преди години станахме добри приятели с посланика на България Володя Нейков. Той е изключителен професионалист. Общуването с него винаги ми е било интересно. Така че на лично равнище отношенията между нашите дипломатически ведомства са добри. Що се отнася до служебните работи, ние с уважение се отнасяме към направения преди време «европейски» избор на България. Същевременно сме убедени, че взаимоизгодното сътрудничество между нашите страни в еднаква степен отговаря на руските и на българските интереси.
— Вие как се чувствате в България, където много хора имат положително отношение към Русия?

 
— Казано с няколко думи, тук се чувствам като у дома. В който и град да отида, навсякъде ме посрещат много топло и радушно. Струва ми се, че руският и българският народ могат да бъдат разделени само изкуствено. В кръвта си имаме притегляне един към друг, обусловено от културна, историческа и религиозна близост.

 
Много тъжно е да се вижда как на българското общество се опитват да му наложат идеи, че Русия като че ли води «хибридна война», че се опитва да раздели Европейския съюз. В международната си политика всъщност Русия се стреми само към едно — да поддържа стабилен и конструктивен диалог с партньорите. И разбира се, на мен като посланик на Русия в България, преди всичко ми се иска да направя така, че по време на моя мандат тук нашите отношения да станат макар и малко по-добри. Много се надявам опора в работата да ми бъде позитивното възприемане на Русия от българите.
— Наближава 3 март, когато България ще отбележи своя национален празник — освобождението от турско владичество. В какво преди всичко се състои заслугата на руската дипломация в реализирането на мечтата на българите?
— Освобождението на южните славяни става въпрос на чест за Руската империя, доказателство за братската дружба и взаимопомощ. Дипломацията на Москва, според мен, има достоен принос в това. В близките две години много ще се говори за заслугите на руската армия, която е помогнала на България да скъса оковите на турското робство. Аз и колегите ми активно ще участваме в тържествените мероприятия, посветени на наближаващата 140-а годишнина, които ще се провеждат по цялата страна. Важно е да се напомни на младите поколения на каква цена е била възстановена българската държавност и кой е заплатил напълно тази цена. И все пак често активната роля на руската дипломация за освобождението на България остава в сянка.

 
Представителите на Руската империя при Високата порта са работили за свободата на балканските народи още преди Руско-турската война през 1877-1878 г. Именно по инициатива на Русия през 1876 г. е свикана Константинополската конференция. Тя е поставила въпроса за необходимостта от политически реформи във влизащите в Османската империя страни, включително България. Известният руски дипломат граф Николай Игнатиев, който е представлявал на този форум Русия и по-късно подписва Санстефанския договор, е казвал, че свободна България е неговият идеал. Той е направил всичко възможно, за да въплъти тази своя мечта в живота. На мен като представител на съвременна руска дипломация също ми се иска да видя България като страна, която е независима от натрапваните й отвън мнения и точно следваща националните си интереси.
— Как се отразиха на Русия и руско-българските отношения антируските санкции на ЕС, към които се присъедини и България?
— Въведените от ръководството на Евросъюза икономически санкции против Русия безусловно не биха могли да не окажат негативно влияние. Още повече, че те съвпаднаха с резкия спад на цените на енергоресурсите и предизвикаха намаляване на курса на рублата.

 
— Как е сега положението?
— Благодарение на своевременно предприетите от ръководството на Русия мерки през 2016 г. в икономиката тръгнаха позитивни тенденции. Според прогнозите на Световната банка през 2017-2018 г. ръстът на националната икономика ще бъде 1,5 — 1,7%. Темповете на инфлацията намаляха през 2016 г. в сравнение с 2015 г. (7% спрямо 15,5%). В края на миналата година започна устойчива тенденция  към укрепване на руската валута. В условията на провежданата от ЕС политика на санкции на Русия й се наложи да вземе ответни рестриктивни мерки в аграрния сектор, които засегнаха България, макар и в значително по-малка степен в сравнение с другите държави в ЕС.
— Какво предизвикаха тези мерки?
— Ограниченията засегнаха главно износа на български млечни продукти и храни. Според изчисленията на експерти преките загуби от тях годишно са не повече от 10-12 милиона евро. Но косвените загуби за България от доставките на местния пазар по дъмпингови цени на нереализирани в Русия селскостопански стоки от други страни на ЕС се оценяват като много по-големи — около 100 млн. евро годишно. Но въпреки намаляването с една четвърт на обема на взаимната търговия през януари-октомври 2016 г. в сравнение със същия период през 2015 г. Русия остана един от водещите търговско-икономически партньори на България. Ние сме главният доставчик на остро необходимите на българската икономика въглеводороди и минерални суровини. А ако погледнем към туристическия поток от Русия към България, през 2016 г. той се е увеличил с една трета в сравнение с 2015 г. до 600 000 души. Ние сме на четвърто място и туристите ни надхвърлят цифрите на много от европейските държави.
— Вече сме във втория месец на 2017 г. Бихте ли назовали най-важните събития, които да очакваме през годината?
— Много се надяваме, че през 2017 г., въпреки смяната на правителствата и предстоящите парламентарни избори в България, ще се запази приемствеността в работата по разработването на позитивен дневен ред в двустранното сътрудничество и в търговско-икономическата сфера. Това преди всичко е свързано с възобновяването на работата през 2016 г. на двустранната Междуправителствена комисия по икономическото и научно-техническото сътрудничество. Както е известно, през януари 2016 г., след петгодишно прекъсване, се състоя нейното 15-о заседание. Миналия септември във Варна успешно премина междусесийна среща на съпредседателите на комисията. По данни на МПК седем пъти са се събирали двустранни работни групи, което придаде видим импулс на взаимодействието по цял ред направления, включително в сферите на енергетиката, транспорта и туризма.

 
Искам специално да отбележа, че руските ресорни министерства и ведомства работят по планирането на поредното 16-о заседание на МПК в Москва през 2017 г. Разчитаме скоро след формирането на новия новия кабинет на България да бъде назначен български съпредседател на МПК. Това ще позволи да се пристъпи към съгласуване на конкретните срокове за провеждането на сесията и уточняване на дневния й ред.
— От началото на годината досега случи ли се нещо?
— Искам специално да отбележа, че още през януари бе положено добро начало на контактите в транспорта. На 24-25 януари в София се състояха успешни консултации на авиационните власти на Русия и България. Приети бяха решения за увеличаване и либерализиране на пазара на редовните и чартърните въздушни пътнически превози между двете страни. Това е необходимо за обслужването на интензивно нарастващия туристически поток.
— А какво предстои по повод 140-ата годишнина от освобождението на България от османско владичество?
— Много събития ще бъдат свързани с тази годишнина. През май ще се отбележи предаването на Самарското знаме на българските опълченци. През август ще се празнува 140-ата годишнина от битката на Шипка, а през декември — 140-ата годишнина от победата на руската армия при Плевен. Много от кръглите дати ще бъдат свързани с паметниците в общата ни история. В края на август се навършват 110 години от освещаването на паметника на Цар Освободител в София, а през ноември — 60 години от издигането на паметника в Пловдив на съветския войник освободител, който българите наричат Альоша. Както виждате, 2017 г. ще бъде богата на на значими събития за руско-българските отношения.

 
— На вас какво най-вече ви се иска да видите в отношенията между България и Русия по време на мандата си тук?
— В поздравителната телеграма по повод избирането за президент на България на Румен Радев президентът на Русия Владимир Путин отбеляза, че в развитието на руско-българските отношения съществува значителен потенциал. Затова моят стремеж като посланик на Русия е този потенциал да бъде използван и съществуващите резерви да се реализират. На първо място разчитам на интензификация на политическите контакти и ще полагам всички усилия за това. Има големи перспективи в областта на междупарламентарното взаимодействие, сътрудничеството между профилираните ведомства. Но най-сериозен успех в съвместната работа с българските партньори би била визита в София на президента на Руската федерация. Тъжно е да се говори за това, но следващата година ще се навършат 10 години от последното посещение на руския държавен глава в България.

 

Искам особено да подчертая, че такова събитие може да стане само в резултат на тясна и ползотворна съвместна дейност, готовност на българските институции да следват националните интереси в изграждането  на отношенията с Русия и изпълването на дневния им ред с реално съдържание. Много може да се направи и за развитието на търговско-икономическите връзки между Русия и България. Убеден съм, че сегашното ниво на стокооборота, който е по-малко от 2,5 млрд. евро, абсолютно не отговаря на високото ниво и потенциал на икономиките на двете страни.
— Реално до какво увеличение може да се стигне?

 
— Напълно реално би било взаимната търговия да нарасне като минимум два пъти до 5 милиарда долара, т.е. поне да постигнем стокооборота от нивото на 2007-2008 г., да поправим структурните несъответствия и деформации в двустранната търговия, като намалим в нея дела на суровините и увеличим относителния дял на продукцията на обработваемите отрасли.
— А какво са възможностите за сътрудничеството в енергийната област?
— В тази сфера се запазват нелоши перспективи за засилване на взаимодействието. Погасяването от българска страна на арбитражната задлъжнялост по проекта АЕЦ «Белене» открива пътя за рестарт на двустранния енергодиалог, включително в контекста на обсъждането на възможностите за руско участие в реализирането на ядрени проекти на територията на България.

 
— Равносметката от туризма през миналата година е положителна. Какво още може да се направи?
— Съществуват сериозни възможности за задълбочаване на сътрудничеството. Във връзка с увеличаването на почиващите граждани от нашата страна в България мисля, че със съвместни усилия трябва да действаме за създаване на морски пътнически маршрути от едно от руските черноморски пристанища към България.

 
— Освен междудържавно сътрудничеството между двете страни през последните години са развиват и междурегионални връзки. Каква е тяхната резултатност?

 
— Иска ми се да се постигне по-голяма интензивност в тези контакти, въпреки че през последните години те се оказаха достатъчно продуктивни. Между руски и български региони бяха подписани над 50 споразумения и  протоколи за сътрудничество в търговско-икономическата, научно-техническата и културната област. Побратимени отношения бяха установени между над 60 града. Принципно важно е такива срещи да не се ограничават само с протоколен обмен, а да бъдат насочени към решаване на практически задачи за взаимодействие на регионите и реализация на съвместни проекти.

 
— Вие сте дипломат с голям опит. Доволен ли сте от своя избор на професия?

 
— Много съм доволен. Интересът ми към световната политика се появи още в ученическите години. С удоволствие четях вестници, разказвах за актуалните събития на политинформации. Тези наши мероприятия бяха посветени на случващото се у нас и по света. Можех да коментирам почти всеки международен проблем. Това наистина ме увличаше. А работата на дипломата ми се струваше много привлекателна. Тя открива широки възможности, достойна е, и разбира се, дава възможност да бъдеш полезен на Родината. Затова след военната служба въобще не се съмнявах в избора си. Постъпих в МГИМО. И сега след много години смятам, че изборът ми е бил правилен.
— Какво бихте искали да кажете в заключение?
— Иска ми се да не подминаваме без внимание и неограничените възможности за задълбочаване и разширяване на нашите връзки в културно-хуманитарната сфера, фундамент на които е многовековното чувство за духовна близост, симпатия и дружба между народите на нашите страни. В България винаги с неизменен успех преминават гастролите на руските артисти, изложбите и експозиции на музеи и картинни галерии от Русия. В Русия също не е лесно да се намерят билети за концертите на български музиканти и други културни дейци. И досега се помни в Москва опашката на желаещите да видят изложбата на тракийското злато от българските музеи през есента на 2013 г.
За активизирането на културния обмен между Русия и България би допринесло и организирането на години на културата на Русия и на България, които за последен път се проведоха през 2011 и 2012 г.
Любомир МИХАЙЛОВ

Стандарт

 

 

Тагове: ; ; ; ;