Знаменитият пруски военен теоретик Крал фон Клаузевиц казва, че «войната — това е само продължение на политиката с други средства»

 

Този цитат е актуален както никога до сега в контекста на войната с Ислямска държава. Става въпрос за нов вид война, но има ли тя общо с конфликтите от миналите времена. Един от примерите, който могат да ни помогнат, е битката между Германия и СССР на източния фронт по време на Втората световна война.

 

 

Да започнем с няколко исторически факти. През юни 1941 г. Хитлер започва операция «Барбароса», скъсвайки съветско-германския пакт от 1939 г. В тази широкомащабна операция немският диктатор задейства около 3.8 милиона войници. Войната трябвало да бъде бърза, оттук и понятието блицкриг, а също идеологическа, да се покаже превъзходството на нацизма над комунистическите идеали. Продължение на хитлеристката политика, ако трябва да перифразираме Клаузевиц.

 

 

На 22 юни 1941 г. в 5 ч. сутринта първите войници на Вермахта влизат в Полша. Така се появява Източният фронт. В първите месеци на войната армията на Хитлер триумфално шества напред, обкръжава противника и буквално обезглавява съветската съпротива. Войската на Вермахта е разделена на три групи. На север и в центъра целите са Ленинград и Москва — фюрерът е искал да унищожи тези градове-символи на комунизма. След победата той е имал намерение да създаде на мястото на Москва изкуствено езеро.

 

На юг под прицел били Кавказ и Баку — задачата била да се вземат под контрол суровините, които така остро не достигали на немската армия за дълга война.

 

 

Първите гръмки успехи дали надежда за бърза победа — СССР вече се мятал под тежките удари. Но стоял на краката си. Вермахтът стигнал до Москва и Ленинград.

 
Независимо от това, Кремъл си стои и до днес, както и остатъците от наследството на съветската свръхдържава. Червената армия успя да се реорганизира и да проведе ефективна стратегическа борба с агресорите. В началото на операция «Барбароса» често е имало проблеми с дисциплината.

 

По-късно желязната закалка на комунистите-офицери вкарали всичко в така нужните релси.

 

Място за отстъпление нямало, всички дезертьори ги очаквала смърт. На карта била поставена съдбата на съветските народи, на социалистическия строй, на СССР, а и на Русия въобще.

След множество съвещания с генералите Сталин успял да пренесе съветското производство в Урал и да създаде транспортна мрежа за доставки за фронта. Той насочил американската помощ през Иран, за да обезопаси пътя и да не даде възможност ценният товар да попадне в ръцете на немците. (какъв е този ценен товар?, бел.ред.). Резултатите станали известни към края на 1942 г. — войниците от Червената армия били по-добре въоръжени и подготвени. Именно в този момент влиза в играта един недооценяван елемент, който позволил на Червената армия да срази Вермахта — съветското военно изкуство.

 

 

Тази тактика позволила да се спре операция «Тайфун» през септември 1941 г., обкръжението на Москва, и да не се позволи на немците да превземат столицата. По-късно светът станал свидетел на мащабни маневри по обкръжение, например операция «Уран», която стартира през ноември 1942 г. за освобождението на Сталинград от 6-та армия на генерал Паулус. Тази гигантска операция е имала две цели — да се отрежат немците от линията на снабдяване и да се постигне пълна дезорганизация на обкръжената армия. Всичко това позволило на съветските войски да отбият атаките на противника и напълно да освободят своята територия.

 

 

Това било постигнато, благодарение на прекрасния военен стратег маршал Жуков. Той имал свобода на действие, със специалното позволение на Сталин. Вождът давал на генералите си относителна независимост, не ги заставял да обясняват всяка тяхна стъпка. Този подход им позволил военната стратегия на гениалните съветски генерали да победи.

 

 

Отговорът на немците се оказал недостатъчен — малък брой подкрепления и тенденция да се недооценяват военните ресурси на СССР. Хитлер не оставял ни най-малка свобода на действие на генералите си и създал бюрократична армия, която трябвало да се отчита за всяка своя крачка. Това бързо се превърнало в препятствие, особено от 1942 г., когато Германия трябвало да воюва на два фронта.

 

 

 

Тази ситуация позволила на Червената армия да върне преимуществото си, благодарение на неочакваните и болезнени за врага операции..

 

Съветската военна тактика предполагала продължителна война с поредица от операции за неутрализиране на врага във военен и логистичен план. Подобен подход може да донесе плодове и във войната срещу ИДИЛ, защото тя носи преди всичко идеологически характер.

 

Макар ИД да предава позициите си, тя експортира своя тероризъм, води борба на непозната земя и се опитва неочаквано да удари там, където правителствата не очакват това. ИД не осъзнава техния ответен потенциал. Такова поведение напомня позицията на Вермахта, който в зенита на могъществото си в началото на 1942 г. не осъзнава, че блицкригът на СССР няма да сработи.

 

 

Дори в случаите, когато се струвало, че всичко е загубено, кардиналната реорганизация на военната стратегия, промишлената политика в подкрепа на армията и системите на международните алианси може напълно да промени тенденцията.

 

 

Да се надяваме, че терористичният акт в църквата Сент Етиен дьо Рувре на 26 юни 2016 г. ще се превърне в Сталинграската битка с Ислямска държава.

(това последното изречение бе толкова тъпо, че редакторът не би искал дори да го прочита, а и превежда, бел.ред.)

News Front

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;