Интервю с католическия свещеник Тадеуш Исакович Залески за непоследователната полска политика по отношение на Украйна

Тадеуш Исакович-Залеский

 

  • До момента правителството на «Право и Справедливост» не повдигаше въпроса за Волинското клане, геноцида от страна на Украйна. В интервю за Do Rzeczy председателят на партията Ярослав Качински заяви:

 

  • «Ние не можем да се съгласим с това, че в Украйна се формира култ към хора, които са извършвали геноцид над поляците». Как оценявате политиката на Партията в тази сфера?

 

  • — Тя е много непоследователна. През 2013 г. Партията гласува да се назоват за геноцид престъпленията на УПА и дивизиите на Вафен СС «Галичина» срещу поляците.

 

По-късно, през 2016 г. «Право и справедливост» гласува съответната резолюция в Сейма. Но много други действия противоречаха на този курс.

 

Например, последователната подкрепа на президента Порошенко, който в пълно противоречие с историческата истина, прославя хора, виновни за геноцида над поляците. Получава се, че от една страна «Право и справедливост» говори истината за геноцида, а от друга подкрепя тези, които го отричат.

 

Правителството реагира много меко на възмутителните инциденти, които се случват в Украйна, като например събарянето на паметника на поляците в Гута Пеняцка или оскверняването на монумента в Биковня.

 

Всеки път от полска страна виждаме мека реакция и чуваме адресирани до украинското ръководство молби, сякаш управляващата партия в Полша се страхува да реагира на събитията. Това ми напомня за известната мисъл на Лех Валенса:

 

«Аз съм за, дори съм против».

 

Ярослав Качински, който има в Полша абсолютна власт, трябва ясно да формулира някои неща.

 

Например, 90 % от жертвите на УПА дори нямат гробове. Нищо не се прави, за да се промени ситуацията. Там трябва да се издигне паметник, поне кръстове да се поставят, мемориални плочи, да се съберат костите на хората, да се погребат по християнски. Тези хора са убити, но не са погребани.

 

Управляващата партия трябва да направи нещо в тази посока. Второ, не бива безучастно да се слушат всичките тези лъжи, които постоянно се произнасят и тиражират от шефа на украинския Институт за национална памет Владимир Вятрович. Трябва да се реагира.

 

Следващата важна тема: 9 април 2015 г. в деня на визитата на президента Бронислав Коморовски в Киев украинският парламент с болшинство гласове прие закон, който не само прославя престъпниците, но и дава възможност да се преследват хора, отстояващи историческата истина.

 

Ситуацията понастоящем е такава: ако полски гражданин, който говори истината за геноцида, реши да замине в Украйна, него или няма да го пуснат в страната, или ще го дадат на съд. Правителството на «Право и Справедливост» не реагира по никакъв начин на това, макар да има възможност да го направи — та Полша поддържа Киев и му отделя средства от своя бюджет.

 

  • Привържениците на меката политика по отношение на Украйна подчертават, че нашите съседи са на етап формиране на своята национална идентичност и търсят своите национални «герои», които не са свързани със СССР, откривайки ги сред членовете на ОУН/УПА.  Следва ли да се отнасяме с разбиране към това?

 

Полша не бива да се примирява с лъжата. Украйна съществува вече 25 години, това е достатъчно дълъг период, за да може държавата да създаде здрав фундамент, в това число и по отношение на историческата политика. В момента може да се каже със сигурност, че прославянето на престъпниците на УПА е лош път.

 

В името на дружбата Полша е длъжна да покаже на украинците, че този път не е правилен, защото другите европейски народи също няма да се примирят с това.

 

УПА унищожаваше не само поляци, но и евреи.

 

Израел или западноевропейските държави никога няма да се примирят с това, че убийците на евреите вече са наричани герои.

 

Украйна има своите истински герои, които двете държави можем да почитаме заедно.

 

Това са например Петр Конашевич-Сагайдачни и Симон Петлюра.

 

 

 

Тагове: ; ; ; ;