От конгресната трибуна освен емоционалната реч на лидера впечатление направи единствено влизането на Соцпартията в доминиращия сред всички партийци, вторачили поглед с вяра, надежда и любов в 26-ото число на третия месец от лèто 2017-о, тон на големи предизборни обещания.

 

Ама мноого големи!

 

Ранният Волен Сидеров сега изглежда скромен на фона на амбицията на гербери, реформатори, патриотари, новорепубликанци, да-българи, волеваци и др. да напълнят виртуалната трапеза на българина с каквото ума ти ражда, да създадат работни места, да вдигнат учителски заплати и други заплати, и пенсии, и майчински, да напълнят фондовете. И, разбира се, да унищожат корупцията, мафията, да смажат статуквото (при БСП с ново име — паралелна държава).

 

БСП яхна мътната обещателна вълна и се отказа от автентичния си облик не само на социална, но и на лява партия. Всъщност, откакто Нинова пое кормилото на «Позитано» 20, за идеология все по-малко се говори. Сред фанфарите на обещанията за светло бъдеще след изборите и глухия, погасен от аплодисменти, ропот срещу пенсионирането на старата гвардия между другото мина задрасканото с дебела черта «лява» в името на коалицията «БСП Лява България». Коалиция, отдавна изчерпала възможностите си като партньорско присъствие, но носеща в себе си живеца на лявата идея. Около която все още можеха да се обединят нови политически субекти с такава ориентация. Името бе заменено с безличното «БСП За България». Сходно с една друга формация — нèрде «за», нèрде «да»…

 

В потока обещания, които биха могли да бъдат проверени единствено във времето, БСП се отказа и от най-радикалното ляво и социално (давано неведнъж и никога неспазено): премахването на плоския данък. Конгресът не се отнесе с внимание и към желанието на редица структури за ясно отношение по темата Русия и санкциите.

 

Нинова обеща промяна. Хората поискаха промяна. Но това ли е промяната? 12-годишният праг за издигане на кандидати за народни представители (разпространен като «окръжно» до местните структури доста преди конгресът да го валидира) оставя зад борда хора не само със заслуги към партията, но и с безспорен принос към българския парламентаризъм. И илюзията, че тези хора могат да работят в БСП и след този акт на незачитане, няма бъдеще. В тази партия обидите се пазят дълго и се прощават трудно. И малко странно е промяната да започва с «възрастово» ограничение, а не с оценка на коефициента полезно действие на всеки един, комуто предстои да влезе в листите. Оценка от долу, а не от горе.

 

Прекият избор на председател изглежда демократичен, ако се има предвид, че досега местни лидери имаха възможност да влияят върху делегатите на конгреса. Напълно погрешно е мнението, че сега тази възможност намалява. Лидерът ще се избира с гласовете на 50 процента от участвалите във вота 50 на сто от членската маса, което означава, че синдромът «купуване» на гласове спокойно може да замени ролята на «агентите на влияние». И тук — както и досега — последна дума отново ще има «Позитано» 20.

 

Няма да се спираме на оригиналната — май единствена — идея на председателя Нинова да направи българите 8 милиона, поради неизяснена техническа процедура за изпълнение на това предизборно обещание. Но допълнението — нито един беден, звучи напълно в духа на кампанията, която ни очаква. И малко в духа на лявата идея, която 125-годишната партия все повече загърбва.

 

Задраскването на «лява» в името на коалицията около БСП отваря врати както за предизборни, така и за следизборни сделки. Не партньорства, а именно сделки. По този начин ръководството на партията влиза във вредната реторика «няма ляво, няма дясно», изричана предимно от бивши деятели на соцпартията. Доколко неясно къде позиционираната БСП ще успее да спечели от тази делегитимация е трудно да се прецени. Но няма спор, че в средите на онези членове и симпатизанти, активисти на ръководството, парламентаристи, които дори през най-трудните години дадоха всичко от себе си, за да не се превърне партията им в трета или по-назад политическа сила, това едва ли предизвиква възторг.

 

Елиминирането на едни доказани кадри и подмяната им с нови лица, които тепърва ще трябва да се доказват, буди неволна асоциация с народния лаф за малкото прасе.

 

Ниагарският водопад от обещания, с които БСП ни заля, заглъхва в общия тътнеж добри намерения отляво, отдясно, от центъра. До изборите на гласоподавателя вече ще му е трудно да разбере водопад ли шуми, или вода в тоалетното казанче.

 

Някои социолози подгряват червения оптимизъм с прогнози за имагинерна преднина пред основния опонент ГЕРБ. Но да се вярва на вълшебното огледалце, което, какъвто и урод да му се изпречи, отговаря «Ти си най-хубав на света!», едва ли е разумно. На парламентарните избори пред БСП няма да върви като знаме на промяната о.р. ген. Радев. А водачи на партийни листи. От които за избирателя ново ще са само физиономиите им. А в обещанията — нищо различно от останалите.

 

БСП имаше натрупан бонус от президентските избори. Дали с обезличаването си като категорично ляв политически субект и кадровите подмени няма да го проиграе — ще видим през март. Само часове след като сме преместили часовника един час напред.

Автор: Евгени Колев, News.bg

Тагове: ; ; ; ; ;