До изборите във Франция останаха по-малко от три месеца — на 23 април ще се проведе първи тур. Ако погледнем френската предизборна кампания от страни, то на пръв поглед изглежда, че нещата са сериозно разбъркани. В последните месеци от вътрешно партийните избори побеждават съвсем не фаворитите, а управляващата партия няма никакви шансове за втори тур, при това кандидатите са все повече и повече, както и взаимните компромати.

 

Хаосът отчасти се обяснява със спецификата на френския политически живот. Оказва се, че Франция е напълно във водовъртежа на процесите, случващи се на Запад.

 

Битката на националистите и глобалистите след Великобритания и САЩ се премести във Франция. И макар в ангосаксонските страни да взеха връх противниците на размиването на националите суверенитети, то не може да се говори за никакъв отказ от единствено правилната за глобализацият реч.

 

Наднационалните елити имат намерение да воюват и да върнат и Британия, и Щатите в предишното русло.

 

Именно затова априлските избори във Франция  имат толкова важно значение. И това вече дори не е въпрос за бъдещето на Франция, дори не е проблем на криза на ЕС.

 

При френското гласуване става въпрос за бъдещето на антлантическата глобализация ката такава, въпрос за единството на Запада.

 

Най-лошият за антлантическия елит вариант е победата на Марин Льо Пен. Това е най-добрият сценарий за Русия. Франция си връща пълния национален суверенитет или съществено реформира ЕС, или излиза от него, с което го разрушава.

 

Марин Льо Пен си остава най-популярният политик във Франция и несъмнен победител на първи тур с 30-35 %.

 

За всички нейни противници ще бъде трудно да я победят на втори тур. Срещу нея ще се обедини целият френски елит и активно ще играят всички наднационални сили.

 

 Още преди половин година се струваше, че във втория тур с Льо Пен ще се срещне бившият президент Саркози или бившият премиер Жюпе. Но републиканците, главната опозиционна партия, предпочетоха пред него Франсоа Фийон, друг бивш премиер. Десен, католик, скептично настроен към ЕС, разбиращ важността на нормалните отношения с Русия, Фийон бе част от френската управляваща класа и значително по-малко зло за антлантиците, отколкото Льо Пен.

 

Изглеждаше, че около него ще се сплоти голяма част от френския истаблишмънт — за да спрат Марин, която категорично е неприемлива нито за левите, нито за десните. Но не — започнаха активно за компрометират Фийон, в последните дни този процес придоби действително опасен за перспективите на бившия фаворит характер. Фийон бе обвинен в това, че жена му е направена негов помощник и е получавала заплата за нищо.

 

Фийон не скрива, че съпругата му е била назначена в апарата му, но категорично отрича, че тя е безделничела.

край на 1 част, следва

 

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;