Предизборната надпревара във Франция става все по-изострена.

 

Единият от кандидатите — Франсоа Фийон — в последните дни понася поредица от удари. Освен всичко друго, започнаха да го обвиняват, че работи за Русия — лидерът на френските зелени Яник Жадо заяви, че «ходят слухове, че Фийон работи с руски компании. Не са удивителни в тази връзка неговите благосклонни изказвания към руския президент».

 

Френските СМИ и по-рано намекваха, че Фийон е получил много пари за изявленията си за Русия, но екс-премиерът отрича това. Сега Жадо заяви, че трябва да се обърне внимание на това, че Фийон за пет години четири пъти е увеличил дохода си, в частност, получавайки по 17 хиляди евро на месец от «клиент, чийто произход щателно се прикрива» — и тук уж се крият руски пари. Шефът на предизобрния щаб на Фийн в отговор увери, че «компанията на Фийон няма сред клиентите си компании или организации от Русия».

 

 

Репутацията на Фийон преди това беше извън всякакви подозрения, но шумната кампания в пресата започна за снижава рейтинга му. По-рано той само с малко отстъпваше на Марин Льо Пен, а сега изостава с повече, набира малко над 22 %. По петите му се движи с 21 % Емануел Макрон — 39-годишен бивш министър на икономиката от социалистите. Човек, от когото се опитват да слепят контраелитарен кандидат — но който всъщност повече от всички устройва управляващия елит. Той е и главният кандидат на глобалистите на тези избори.

 

 

На него залагат както управляващата соцпартия, така и евроинтеграторите.

 

 

Макар формално социалистите да имат свой кандидат — тези дни победител в техните вътрешни избори стана Бенуа Амон, още един бивш министър на икономиката от времето на Оланд. Но Амон е твърде ляв, а и самият статус на кандидата на соцпартията след проваленото управление на Оланд вече не е надежден. Веднага след издигането му допитванията показаха, че за него са готови да гласуват около 15 % от избирателите. Но е напълно невъзможно той да бъде избран за президент, дори ако в негова полза от изборите излезе най-популярният  ляв кандидат Жан-Люк Меланшон.

 

Бившият социалист Меланшон през 2012 г. набра 11 %, а сега събира в рамките на 8-10 %. Дори ако го уговорят да напусне изборите, единният ляв кандидат не може да събере повече от 20 %.

 

Това на пръв поглед е странно — Франция е със силни леви традиции.

 

Дори провалената петилетка на социалистите не трябваше да се отрази така катастрофално на шансовете на левите кандидати.

 

Работата е в това, че много леви — не са истински леви: това са по-скоро либерали, отколкото социалисти.

 

Такъв е и самият Оланд, и неговият премиер Валс, който се опита да се балотира за президент. Няма нищо удивително в това, че избирателите или гласуват за действително левия Меланшон, или отиват към кандидат, който би надскочил бариерите.

 

Главната подобна измама на тези избори е Емануел Макрон — бивш министър от правителството на социалистите, идеолог на либералните икономически реформи на Оланд, при това не е член на партията. Преди половин година той организира своя партия — «Напред» и се кандидатира за президент — представи се като алтернатива за истаблишмънта.

 

«Отвътре видях цялата празнина на нашата система, която пречи много идеи да се реализират в живота. За последните месеци разбрах колко скъпо ни струва клановата система, която се превърна в основна преграда за промените в страната към по-добро. Настроен съм повече от решително — аз съм против тази система».

 

Трудно е да му се повярва. Най-малкото, защото в негова подкрепа се изказаха редица видни социалисти, а по същество либерали — включително бившият лидер на партията и бившата жена на Оланд Сеголен Руаял.

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;