Сигурно звучи като клише, но с избора на Доналд Тръмп за американски президент не само САЩ, но и светът навлиза в нов стадий. Тепърва ще се правят анализи и оценки за различните измерения на промяната в политическия курс на Америка, но по отношение на Европа още сега бият на очи два важни извода.

 

За Тръмп в основата на международната политика стоят националните държави. Поради тази причина той отхвърля наднационалните обединения като слаби и това е една от причините да подкрепя излизането на Великобритания от ЕС. Тази негова позиция обаче има своя проекция напред във времето, защото американският президент допуска, че и други страни може да последват примера на Лондон. Според него нямаше да се стигне до Брекзит, ако върху англичаните не бе оказван административен диктат от Брюксел за квотен прием на толкова много бежанци.

 

Всъщност в лицето на британците Тръмп намира трансатлантически съмишленик, защото те гласуваха за излизане от ЕС, искайки да съхранят своята идентичност.

 

За сегашното състояние на ЕС Тръмп констатира, че царят е гол, като това важи особено за неудачната европейска миграционна политика.

 

Поради тази причина той силно разкритикува германската канцлерка за налаганата от нея политика на отворени врати към имигрантите от Близкия изток и Северна Африка. Оценката му е, че Меркел е допуснала “катастрофална грешка” с влизането на един милион имигранти в Германия. Именно опитите за налагане на тази политика на общоевропейско ниво е бъдещата заплаха за целостта на ЕС.

 

“Ако в различни части на Европа продължат да се стичат бежанци… ще е много трудно да се запази единството”, категоричен е Тръмп.

 

Подобна позиция на американския президент въобще не е изненада. Още по време на предизборната си кампания, провеждана под мотото да направи Америка отново велика, той предложи миграционна реформа в три основни точки:

 

1. Една нация без граници не е нация. Трябва да има стена по продължение на южната граница.

2. Една нация без закони не е нация. Трябва да бъде изпълнено изискването законите да са в съответствие с американската конституционна система на управление.

3. Една нация, която не служи на своите собствени граждани, не е нация. Всеки имиграционен план трябва да създава работни места, заплати и сигурност за всички американци.

 

Отстоявайки тези позиции, Тръмп влезе в остра полемика със своите опоненти, като изтъкна, че когато политиците на статуквото говорят за “имиграционна реформа”, те имат предвид амнистия на нелегалните имигранти, евтина работна ръка и отворени граници.

 

За него реалната имиграционна реформа трябва първо да поставя нуждите на работещите хора, а не на странстващите по планетата богати донори.

 

САЩ по време на управлението на Обама са единствената страна в света, чиято имиграционна система поставя нуждите на другите народи пред собствените. Призивът на Тръмп, че това трябва да се промени, доведе до неговата изборна победа.

 

Завоят в САЩ нямаше как да не се отрази на европейската миграционна политика. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер изведнъж призова Европа спешно, още през първата половина на 2017 г., да се задейства и да промени иначе дълго време отричания Дъблински общоевропейски механизъм за прием на бежанци. Юнкер лансира идеята за създаване на постоянен европейски механизъм, който да позволява миграционните потоци да се управляват дългосрочно и надеждно, към което всъщност винаги, поне формално, се е стремяла Европа.

 

В същото време в повтаряните като мантра думи, че Европа трябва да защити своите граници по хуманен и солидарен начин няма никаква конкретика, особено след отказа на Европейската комисия, очевидно под диктата на Меркел, да се създават приемни бежански центрове извън територията на ЕС.

 

Идеите на Тръмп привлякоха политическото внимание и в България. Освен набързо създаденото “Българско Тръмп общество”, дори премиерът в оставка Бойко Борисов се опита да намери свои прилики с американския президент. Той откри, че принципът на Тръмп, че всичко, което е добро за Америка, трябва да се прави, на българска почва звучи, че всичко, което е добро за България, трябва да се прави и че това е политиката, която той самият води.

 

Анализът на тенденциите в различните миграционни политики в Европа обаче показва, че най-близко до идеите на американския президент са предложенията на Австрия и Вишеградската четворка и гравитиращите към тях държави от Западните Балкани. Като се има предвид словенският произход на сегашната американската първа дама и желанието на Ивана Тръмп, бивша съпруга на Доналд Тръмп, да бъде назначена за американски посланик в Чехия, може да се допусне, че миграционните идеи на централноевропейските държави ще се радват на по-особено внимание от новата американска администрация.

 

От Австрия и Вишеградската четворка към България на няколко пъти бяха отправяни покани да се включи в тяхната миграционна инициатива и изгражданата система за гранична защита, но Борисов упорито отхвърляше тази подадена ръка.

 

В резултат на това и на фона на липсата на единна европейска миграционна политика България все повече попада от другата страна на барикадата, минаваща по протежението на гръцко-македонската, македонско-българската и сръбско-българската граница и рискува да се превърне в миграционен буфер без изход.

 

Към този нов за страната ни проблем нито една партия или институция в България не е взела отношение, което не потвърждава думите, че е направено всичко за доброто на страната. Без да се отказва от отстояването на идеята за изграждането на обща консенсусна европейска миграционна политика, държаща сметка за националните интереси на отделните страни членки и съхраняваща европейската идентичност, в рамките на европейския дебат, България би могла да се отнесе по-внимателно към инициативите на Австрия и Вишеградската четворка за по-надеждна охрана на външните граници на ЕС и недопускането на нелегални влизания в ЕС от сигурни страни.

Спас Ташев, «Труд»

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;