Чуждестранните дипломати в СССР предпочитали чуждестранни автомобили, разбира се. Те превъзхождали по мощност и скорост «червените» им аналози. С тях дипломатите лесно изчезвали от съветските специални служби. Ръководството на СССР, естествено, решило да приключи с проблема веднъж завинаги.

 

През 1920-те години спецслужбите в СССР използвали за наблюдението си над чуждестранните чиновници само чужди марки автомобили. Но такива имало малко в СССР, защото автомобилите биели на очи. Затова в началото на 1930-те години «отгоре» било възложено на Горкиевския автозавод да създаде първия съветски специален автомобил.

 

Първоначално за целта решили да дообработят съветския вид на Ford-A, който се наричал ГАЗ-А.

Но скоро станало ясно, че машината е твърде отстаряла и не става за догонване на чуждите дипломати.

 

Затова мястото на претендент било заето от ГАЗ М-1 (аналог на Ford Model 40). От него съветските конструктори започнали производството на автомобилите на чекистите.

 

Те били снабдени с мотор V8  с обем 3.6 и 3.9 литра, 65 и 95 «коня» съответно.

НКВД се опасявали от изтичане на информация, затова всички данни за автомобилите били засекретени.

И до момента не е ясно колко броя автомобили от този род са били произведени.

 

През 1938 г. ГАЗ вече имал свой собствен силов агрегат V6, за който съветските инженери получили вдъхновение от двигателя Dodge D5.

 

Имайки на разположение 3.6 литра работен обем, «американецът» се справял чудесно.

Съветските инженери създали среден вариант 76 «коня».

Резултатът бил добър, затова силовият агрегат бил одобрен, дали му индекс ГАЗ-11 и пуснали производство.

По време на войната на Съветския съюз съвсем не му било до специалните спец-автомобили.

Така агрегатът от ГАЗ-11 подхождал напълно за леките танкове и там намерил благоприятно приложение.

News Front ПП

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;