„Либералните“ медии в САЩ станаха слуги на властта, средство за нейното самозаслепяване и самооглупяване. Преди време недоволните привърженици на Бърни Сандърс нарекоха СNN Клинтън нюз нетуърк (Kлинтънова новинарска мрежа).

Когато през есента Хилъри водеше в анкетите на Cи Ен Енс двуцифрена преднина, само шепа по-обективни наблюдатели прогнозирахме победата на Тръмп. Когато тя дойде, „либералните“ медии отказаха да признаят собствената си неадекватност и се юрнаха да омаловажат и отричат резултата от изборите. Заедно с разузнаването те станаха ударен юмрук на преврата на върхушката на Демократическата партия начело с Обама срещу законно избрания президент.

 

Как се стигна до това печално положение? Читателите си спомнят как громях американското неоконсервативно движение, консолидирано по времето на Буш II. Имах предвид изключителната увереност в моралната му правота, централната роля, която приписва на революционния партиен авангард и пропагандата за овладяване на масите, презрението му към законността и демокрацията, към порядъчността и истината, която не служи на целите му, нетолерантността му към опонента, огромният му хъс да мрази и демонизира.

Последният създава облика на десните медии – царството на медийни екстремисти като Ръш Лимбо и Бил О’Райли, радиото на омразата. Гъделичкайки расизма и други предразсъдъци на необразованите, републиканците държат в подчинение големи маси против техния интерес. Тази медийна култура създаде и феномена Тръмп.

Но как стана, че смъртните врагове на неоконсерваторите – „либералите“ на Обама и Хилъри и принципните антиподи на десните радиоточки на омразата – „либералните“ медии като Cи Ен Ен, „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтън пост“ – се превърнаха в своята противоположност?

Демократите загубиха шанса да стъпят на прогресивна платформа, съзвучна с настроенията на мнозинството американци, когато скършиха гръбнака на народния трибун Бърни и издигнаха за кандидат-президент номенклатурната марионетка Хилъри, превърнала се в знаме на статуквото, на олигархията и от двете партии.

Коалицията на Хилъри прикриваше истинския си характер с масирано използване на „оръжия за масово баламосване“ – абсолютизирането на проблемите на жените, малцинствата, дискриминацията, политкоректността и всичко, което служи да замъглява класовото съзнание.

Тръмп е женомразец, шовинист, антимюсюлманин – нищо, че изразява душата на работническата класа от Ръждивия пояс, сърцето на Америка. В арсенала бе включена и „руската опасност“, наследена преди време от неоконсервативните чиновници в Държавния департамент, заварени и неразчистени от Обама.

С унищожаването на Бърни демократите „либерали“ се превърнаха в олигархична сила, знаеща, че може да дойде и да се закрепи на власт само с лъжи и манипулации.

Лъсна с пълния си блясък и лицемерието на Обама.

Беше ми ясно, че такава олигархична групировка не може да пребори популиста Тръмп, отхвърления от своя партиен елит селски цар, свинаря Ивайло.

Но колко по-добре щеше да е популизмът да бе победил в лицето на Бърни, не на Тръмп – и то беше напълно възможно и твърде вероятно до злополучната конвенция на демократите!

След разгромната си загуба шокираните „либерали“ нямаха сила да потърсят причините в собствения си дом, а тръгнаха да громят въображаеми външни врагове.

Тези процеси съвпадаха с нарастването на икономическата поляризация и съсредоточаването на необятна власт в ръцете на финансовата олигархия, контролираща с даренията си традиционните партии.

И с разпадането на новинарския пазар под натиска на социалните медии и интернет, колапса на печатната реклама и обезценяването на новините и коментарите.

Отгоре – фанатизираните „либерални“ апаратчици, и зад кулисите – спонсорите им, господарите на Вселената от „Уолстрийт“.

Отдолу – съкращаваните и мачкани от изнервени издатели и редактори журналисти, деморализирани и готови да се откажат от първородството си за паница корпоративна леща.

Не всички журналисти се продадоха – героят от аферата „Уотъргейт“, ветеранът на разследващата журналистика Боб Удуърд онзи ден каза, че „документът“ за руския компромат срещу Тръмп е фалшификат, който не трябвало да се публикува. Но такива като него и като Глен Грийнуолд с блестящото разследване от 11 януари на механизмите на появата на руския компромат в медиите са малцина.

Месец след като и „Вашингтън пост“ писа, че бившият британски дипломат Чарлз Мърей твърди, че имейлите на демократите, разгласени от „Уикилийкс“, не са хакнати, а са им предадени от вътрешен човек от демократическия лагер, отвратен от начина, по който постъпиха с Бърни, нито един западен журналист не потърси Мърей за интервю. Разбира се, той се появи по RT. Показанията му се подкрепят и от самия Асанж.

За медиите професионалният позор има и тежки финансови следствия. Миналия месец собственикът на “Ню Йорк таймс“опразни осем етажа в небостъргача си в Манхатън. От пролетта на служителите на вестника се предлага напускане срещу известно заплащане. Стотици хиляди американци, хора от цял свят спират да купуват корпоративните медии и търсят информация само от независими източници в интернет.

Тръмп отколе се жалваше от медиите, а сега безцеремонно ги подминава и си говори с обществеността с туитове.

За нас, българите, превратът срещу Тръмп, включително медийният компонент, напомня преврата срещу Орешарски от лятото на 2013 г.

Тогава бях шокиран от пропагандните похвати на превратаджиите – омразата, аморализма, ирационализма, лицемерието. Само нямаше български Тръмп, който да им се опълчи. Надявам се като президент Радев да продължи да бъде вежлив, но безкомпромисен с гербероидните медии като на първата си пресконференция след победата.

Логиката на българското дясно е правдиво отражение на логиката на американското дясно; партийният, държавен и олигархичен диктат над българските медии е като тоя над американските.

В допълнение имаме влиянието на американските и други западни „пропаганди“ у нас.

Имаме незабравени коленопреклонни навици от време оно като във фарсовото отразяване в изданията на „Капитал“ на учредяването на „Да, България“. Заплахата от уволнение, бедност и маргинализация тегне над българските журналисти, както и над американските.

Отвращението към придворните медии в България, както и в САЩ, е вече значително, и то е сред причините за стремителния колапс на ГЕРБ от края на лятото насам.

Важна е промяната на международния климат с победата на Тръмп. Тези и други фактори тепърва ще определят промените в медийното ни пространство.

Новото правителство трябва да действа бързо и решително, макар в рамките на закона. Не можем да позволим повторение на 2013 година.

Валентин Хаджийски, «Труд»

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;