Първата научна разработка се появява в Американски държавен военен колеж през 2008 г. Изследването е върху Ливанската война от 2006 г.. В него „Хизбула” е оценена като по–силна и ефективна от всяка друга арабска армия. Експертите използват формулировките „хибридно водене на война” от Хизбула, или „Комплексно ирегулярно водене на война”. А също и „аморфно” водене на война, което е нарастваща заплаха за израелските и американскии ВС . Бунтовническата организация съчетава стари тактики с конвенционални военни тактики и модерни оръжейни системи.

 

Правят се изводи, че „недържавни актьори” могат да водят конвенционална война и да я съчетават с други средства. А щабовете на американските въоръжени сили трябва да се готвят едновременно както за конвенционална, така и за асиметрична война.

 

През 2010 г. по искане на американския Конгрес военните изготвят доклад от 28 страници, в който търсят отговор на въпроса, дали настоящи и бъдещи противници са склонни да използват хибридно водене на война, смесвайки конвенционални и неправомерни подходи в пълния спектър на конфликта. Пентагонът и Съвместното командване на силите на САЩ заявяват , че използваният термин описва нарастващата скложност на бъдещите конфликти, както и естеството на заплахите. Но представители на Специалните сили изтъкват, че тогавашната доктрина достатъчно добре описва текущата и бъдещета оперативна среда и не е необходимо да се въвежда и използва термина „хибридна война”. Така този термин не се въвежда и  не става официален.

 

Думата „хибридна” е използвана в Прегледа на отбраната на САЩ от 2010 г. за да се обърне внимание на нарастващата сложност на бъдещи конфликти и необходимост от по–адекватни, гъвкави американски въоръжени сили, но не и да се аргументира въвеждането на нова форма на война.

 

Едва през август 2014 г. , в навечерието на срещата на върха на НАТО в Уелс, отделни автори правят опит за по–задълбочен анализ, варирайки от научно–обективния подход на Роберт Хелбиг до абсолютно конспиративните теории на Петер Померанцев, като и в двата крайни случая за примери служат използвани методи в Украинските събития.

 

Дефиниция

Няма единна дефиниция на понятието „хибридна война”. Стартирайки дискусията по нея обаче, не е изключено да стигнем до броя на дефинициите за „тероризъм”, който сигурно вече е надхвърлил посочваната доскоро цифра 114.

 

В цитирания доклад за конгреса на САЩ от 2010 г. ВВС формулират „хибридната война” като „мощен комплексен вариант на неправомерна война”, а в коментарите за това изслушване в Конгреса се посочва, че това е „една смесица от различни форми за водене на война”.

 

Прави впечатление, че в началния етап, в разработката на Американския държавен военен колеж от 2006 г. се цитират само нови военни средства и методи, което е неоснователно и не прави войната хибридна, докато през 2010 и 2013 г. опитите за разясняване на тенденцията започват да придобиват по– верен облик.

 

В разработка на швейцарски научен институт от 2013 г. вече се посочва, че в „хибридното” водене на война се използват конвенционални, но и ирегулярни, терористични методи едновременно в едно и също пространство, дестабилизирано от различни, вкл. криминални фактори, а операциите се провеждат там, където най–бързо се постига целта. В доклада за сигурността на международната среда през 2010 г  швейцарските експерти  посочват, че сред преките заплахи могат да бъдат: нарушаване на доставки вследствие на конфликти, принуда с икономически средства, намеса в информационни и комуникационни структури, организирана престъпност, опити за придобиване на оръжия за масово поразяване. А въоръжен конфликт в Европа би могъл да приеме „хибридна форма”.

 

Едва около срещата на НАТО в началото на септември т.г. западни политолози се опитаха да дадат по–точна формулировка: „В основата си „хибридната война” означава разширяване на военните действия в цивилни сфери, следователно водене на „войни” вече не само с войници и оръжия, а с всички средства, в известен смисъл като тотална война, включваща цивилни инфраструктури или медии като средства и като обект.”

 

Нашият Център за стратегически изследвания обърна внимание още през 2011 и 2012 г., че „в съвременния свят постепенно се налага скритото водене на война за постигане на крайните цели, както и нови информационни и високотехнологични форми. Отдавна не съществува обявяване на войната в определен ден и час.

 

Свидетели сме на предварителна подготовка чрез водене на информационна война, извършване на саботажи на военни обекти, ликвидиране на лидери на противника, водене на активно въздушно разузнаване в „мирно” време, кибернетични атаки. Промени се характерът на войната.

 

Говорим вече за „четвърто поколение” войни, при които няма дефинирано бойно поле или фронтове и при които може да има размиване между цивилна и военна сфера. /Либия– тихомълком бяха включени специални командоси / английските „морски тюлени” и спецназ на Катар/  , Иран– разузнаване с американски безпилотни летателни средства, взривовете във военния обект Бигдан експлозията в иранския ядрен обект в Исфахан, кибернетичната атака срещу АЕЦ Бушер , Сирия– набиране на наемници от други страни, с които проникна и мултиплицира ролята си „Ал Кайда”/”

 

„ Хибридната война се характеризира с използване на дезинформацията за създаване на „благоприятна” ситуация за реализиране на определен замисъл, организиране и финансиране на бунтовници за сваляне на режими, при фалирали държави, диктаторски или неудобни режими.”

 

За разлика от „хибридната война”, за „информационната война”, като важна част от нея и с далеч по–дълбоки корени в историята на човечеството, има  по–точни дефиниции на западни автори, съобразени с актуалните международни събития днес:

 

„Информационната война е война с цел завладяване на енергийни, природни и човешки ресурси на друга страна и въздействие върху умовете на хората в областа на идеологията, религията, историята, философията, науката, с цел внедряване в умовете им погрешни представи  за това, какво става в обществото”.

 

Авторите на „Визия 2020…” дори във втория й, преработен и смекчен вариант дадоха следното определение:

 

„Хибридната война“ съчетава прилагане на конвенционални методи с похвати от партизанска война, прикрито подпомагане на сепаратистки групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиск и действия, противоречащи на международното право.»

 

Съвсем очевидно е, че такава дефиниция отговаря на тезата за заплаха от Русия и актуалните събития в Украйна, а не на реалните тенденции в глобален мащаб и действителните характеристики на тази форма на война.

 

За разлика от прибързания и стеснен подход на българските «експерти», в обобщения документ от срещата на НАТО в Уелс, т. 13. се «възлага провеждане на обзор над разработките по хибридна война, наред с рализацията на Плана за действие». Освен това се отбелязва, че е «принципно важно Североатлантическият съюз да има инструменти и процедури, необходими за ефективно сдържане на заплахите от хибридна война и да реагира на тях. Тук влиза също укрепване на стратегическите комуникации, разработка на сценарии за учения в в светлината на хибридната заплаха и усрепване на координацията между НАТО и другите организации…». Как ще провеждаш учения без да си дифинирал ясно заплахите и без точна дефиниция за «хибридна война», остава загадка.

 

Изводи за новите тенденции в «хибридната война» , недооценка и манипулации

 

От наблюденията ни до този момент става ясно, че хибридната война е по–скоро комплекс от средства, предизвикващи многопосочни заплахи, съчетаване на различни, извън рамките на военните,  способности за постигане на целта, а не конкретна, опростена, нова заплаха.

 

Второ, причината за липса на общоприемлива дефиниция се дължи на невъзможността за момента да се формулират и възприемат ясно заплахите за сигурността. Не се прави разграничение между асиметрични конфликти и «хибридна война». Първите не са нови, не могат да се определят нито като гражданска война, нито като междудържавна, макар, че също използват различни методи и средства както при хибридната война.

 

На трето място, формите и методите на «хибридната война» отварят огромна празнота в международното правно пространство, защото се прилагат извън правно регулираните отношения, скрито се нарушава суверенитета на атакуваната държава в мирновременен период, извършват се действия извън правото и закона срещу отделни групи от населението. От друга страна не могат да се предприемат контрамерки и се намерят правни осования за защита срещу хибридните методи на войната.

 

Абсолютно неправилно и невярно хибридните методи се приписват само на «недържавни» актьори. Напротив, сериозни автори като Роберт Хелбиг, Германия, обръщат внимание, че при хибридните заплахи става дума както за държавни, така и за недържавни актьори. При това, държавните актьори организират много по–ефективно «хибридната война», отколкото «недържавните». Русия например не е единственият такъв във водената «хибридна война» в Украйна.

 

Протестите бяха финансирани отвън по личното признание на пом.държавния секретар на САЩ г–жа Нюланд за вложените 5 милиарда долара, снайперистите окървавиха протестите и провалиха подписаното предишния ден споразумение, в което участваха и трима европейски министри и отприщиха държавния преврат, неофашистите попълниха цели три батальона и Националната гвардия поради ненадеждност на редовната украинска войска, в Одеса планирано бяха изпратени погромаджиите, подпалили живи 49 проруски протестиращи, за да отклонят вниманието от провежданата в същия момент военна операция срещу Славянск и т.н.

 

Така стигаме до петата важна характеристика – неизбежното интернационализиране на «хибридната война». Защото , ако към бунтовниците в Сирия се присъединиха първоначално бойци от 49 държави, а впоследствие нарастнаха на 82 такива, в Украйна бяха изпратени над 120 американски съветници, които се настаниха на горните етажи на Украинскаа служба за сигурност, десетки други пряко участват на бойното поле /подобен подход имаше английското разузнаване в Либия– по двама съветници към батальон бунтовници/, полски летци летяха на бойните хеликоптери, полско артилерийско подразделение бе свалено на черноморско пристанище, неонацисти от няколко европейски страни се присъединиха към батальоните на украинските националисти и т.н. Заплахата идва и от това, че при интернационализирането на един конфликт винаги се присъединяват терористични организации, както беше случаят в Сирия. Според световно известната агенция Стратфор, близка с американското разузнаване, дори новата терористична организация «Ислямска държава», след етапа на антиамериканските й изяви, можела да бъде насочена срещу Русия и би била от голяма полза за НАТО.

 

Шестият важен момент е, че «хибридната война» размива заплахите и снижава прага на повода и началото на преминаване към етапа на «гореща война» Показателен пример е залегналата в Декларацията от последната среща на върха на НАТО формулировка за опасностите от кибернетични атаки. Известно е обаче, че източникът на такива е трудно определим и може да доведе до повторение на повода за войната в Ирак: «Има ли или няма Саддам Хюсеин оръжия за масово поразяване?» Оказа се, че няма.

 

В такава сложна среда е трудно да бъдат разпознати първоначалните разузнавателни признаци за  начало на  «хибридните заплахи» за да се докаже пред политиците необходимостта от подготовка за противодействие.

 

«Информационната война», като основна част от «хибридната» не е само първи етап или инструмент за създаване на събитие и повод за война чрез дезинформация, както посочихме през 2011 г. Тя «придружава» хибридните действия през целия период на войната и търпи изменения, както посочихме в последния си анализ за промяна на акцента на внушението върху подготвяното за война население.

 

Новото днес е в безпрецедентната аморалност и наглост при подменя на истината – фактите се обръщат на 180 градуса– въпреки видеозаписите обиколили света и доказващи как украинските сили разрушават цивилни сгради, училища, болници, убиват жени и деца, държавните ръководители в Киев и българският президент дори в частност, твърдят: «сепаратистите избиват цивилни граждани, жени и деца, обстрелват жилищни сгради».

На фона на тези сериозни проблеми е излючително „ниска топка” твърдението за заплаха от хибридна война за България от страна на Русия.

Автор: Симеон Николов

Тагове: ; ; ;