Преди броени дни 44-ия президент на САЩ Барак Обама направи прощалната си реч в Чикаго — градът е особено важен за него, защото там започна неговата политическа кариера.

 

Какво направи Обама за страната си, нека това бъде оценявано от самите американци.

 

Тези 18 хиляди човека, които дойдоха да го слушат и отчаяно го аплодираха, все едно бяха в първите дни на неговото управление, явно са убедени, че той е направил доста.

 

От наша гледна точка той направи следното:

 

Държавата му се оживи, забеляза се икономически ръст, безработицата падна два пъти.

 

Но извън пределите на САЩ нещата не са така розови. Да видим сега какво направи Обама за съвременния свят.

 

Тук картината е друга.

 

Когато, оценявайки ролята на Обама, ни припомнят, че той е първият афроамериканец, заел креслото в овалния кабинет в Белия дом, то това е така, но не е убедителен аргумент. По-точно това, че той е негър, не е никакъв аргумент. Дори е обидно, звучи расистко и т.н.

 

Има ли значение, че е първият негър-президент, та трябва специално да го отбелязваме този негов цвят на кожата?!

 

Това в края на краищата си е вътрешна работа на САЩ — нещо като продължаваща битка със собствените им демони. Някои от тях все още са с черен цвят на кожата…

 

За външния свят политиката на президента на САЩ е по-важна от цвета на неговата кожа.

 

Нима трябва да оценяваме постиженията на Обама в етническия им контекст?!

 

Самият Обама твърди: светът след неговото управление бил станал по-добър.

 

А ние виждаме точно обратното.

 

Така наличният дисонанс може да се обясни само с едно: Обама винаги е имал изключително високо мнение за себе си.

Този лошо скрит нарцисизъм го преследва във всичките му речи… Вероятно човекът е комплексиран.

 

Когато Обама стана президент на САЩ, от Латинска Америка до Европа и Близкия Изток и дори до Тихоокеанското крайбрежие на Азия, всички очакваха, че той ще бъде «анти-Буш».

 

Защото неговият предшественик напои твърде много хектари земя с кръв…

 

Но Обама не стана «анти». Не стана и «анти-Буш». Не стана нищо различно.

 

Превърна се в продължение.

 

Продължение на тези норми и ценности, които светът вече презира.

 

Какво декларира нарцисът Обама — това вече няма значение. Светът отдавна не обръща внимание на голи декларации.

 

Светът наблюдава действията.

 

В този смисъл, от декларациите на Обама и от тези на почти целия американски политически елит — лъха фалш и лицемерие.

 

Е, точно този фалш съпровождаше цялото му управление.

 

Сбогом, Обама, радостни сме, че си отиваш!

Петя Паликрушева за News Front

 

 

Тагове: ; ; ; ; ;