Ексклузивно за News Front. Специалистът по Близкия Изток Таймур Двидар смята предстоящата среща в Астана по сирийската криза за преломна. Сирийската военна опозиция дотолкова промени реториката си, че вече допуска партньорски отношения с руската страна.

Този момент, специалистът Двигар определя като най-голямото постижение на Русия, което е станало възможно благодарение на историческият й опит и опитното ръководство на страната.

 

 

 

 

 

 

 

News Front: Какво да очакваме от формата на преговорите в Астана по сирийското урегулиране?

 

 

— На Изток често обичат да казват- дяволът се крие в детайлите. Предлагам да  разгледаме малко детайли по Астана.

Наблюдавахме и виждахме, как сирийската въоръжена опозиция постоянно отказваше или заплашваше да откаже участието си в Астана, мотивирайки това, че Русия не изпълнява поетите обезателства, като посредник във влиянието върху режима на Асад с цел прекратяване на нарушенията.

Но ние знаем, че Дамаск е без вода, и Дамаск продължава да отвоюва онези територии, които се снабдяват с вода. Въпреки това, датата 23 януари, и очакванията на много експерти, както на Запад, така и от Близкия Изток,

за която казваха с лека ръка, че по-скоро няма да се проведе срещата, както е обявена, дай Боже, ще се случи.

И защо все пак сирийската опозиция, подчертавам въоръжена- това са тези полеви командири, които се съгласяват да пристигнат в Астана под влиянието на Турция, която е съюзник на Русия по урегулирането на конфликта в Сирия?

При което като казвам «съюзник»  въобще не става въпрос за грешка на езика, защото за първи път  партньорството между Русия и Турция може да бъде определено като съюз: и военен съюз, защото видяхме съвместното участие  на руски и турски военни в операцията, и политически съюз.

 

От страна на сирийската опозиция е избран лидерът  на групировка, която се смята за терористична- това е« Армията на исляма».

Групировката се намира основно в района на Дамаск и заема югоизточни позиции. От страна на официален Дамаск- ще участва политикът Джафари.

 

И ето от тук започват нюансите.

 

От едната страна имаме терорист, до голяма степен, според нашата класификация. От другата страна имаме политик. И освен това, обсъжданите въпроси в Астана трябва да засягат изключително сигурността на Сирия.

 

 

Или с други думи- прекратяването на огъня. Но ако започнем да се ровим в детайлите, вече ще забележим, че имаме компромиси.

Русия направи компромис, съгласявайки се с участието на такъв представител от страна на опозицията.

И опозицията се съгласи, въпреки упреците за представителят от страна на Дамаск, който е политик, въпреки, че се предполагаше, че на срещата ще участват само военни от двете страни.

И ето тук според мен, дори и господин Лавров да казва, че Астана е изключително площадка за периода на режима по прекратяване на огъня, в действителност Астана, е и началото на политически стъпки включително.

Трябва да обърнем внимание и на това, че  политическото крило на основната група на Ел-Рияд от сирийската опозиция, която не е на полето и не контролира кой знае какво там, не присъства там.

Те ще бъдат там само в качеството си на експерти. При това, са се оплакали, че твърде дълго са чакали поканата за участие и така нататък.

И излиза, че Русия и Турция сега съвместно прилагат усилия за постигане на диалог с въоръжената опозиция и с политиците на Дамаск.

Разбира се, този политик представлява също и въоръжените сили, но не забравяме, че на територията на Сирия присъства Иран, под формата на шиитската групировка Хизбола и другите шиитски групировки. А това си е

« червено знаме за бика» -за сирийската опозиция. И не само за тях, но и за целия арабски сунитски регион.

 

 

Затова ми се струва, че ако всичко се получи така както е замислено от най-добрите политически умове на Русия и Турция, да се кръстосат, така да се каже, сирийските сили от двете страни, и да бъдат насочени към борба с ИДИЛ

( организация забранена в РФ –ред) това вече ще е първата победа.

Безусловно, тук ще е необходимо да бъдат направени още компромиси.

Но, да предположим, че от Сирия ще се махнат про-иранските и иранските групировки. Просто правя предположение, защото имаме назрял кохфликт, и ние виждаме, между Москва и Техеран- кой е главния.

 

За всички е очевидно, по целия свят, че главна е Москва, която взема решения по Сирия практически еднолично. Но Техеран смята, че той е този, който еднолично се разпорежда по всичко там. И втората победа би била, ако се случи прелом в посока на политическо урегулиране.

И тогава женевската среща, която се планира, където ще бъдат представени всички сирийски групировки, не военни, а политически, ще стане не съвсем легитимна. Защото реално ситуацията се контролира от бойците.

И за първи път- това е третата мирна инициатива на Русия в Сирия- в Астана ще се срещат полевите командири.

Така, че това е много голяма политическа победа. И военна. Защото това стана възможно само след освобождаването на Алепо.

 

 

 

News Front: В тази връзка е много интересно заявлението на сенатора-ястреб господин Маккейн, който каза, скърцайки със зъби, разбира се, без да се радва, че днес Русия е ключов играч в Близкия Изток, а ние-САЩ, имаме позволението само да наблюдаваме отстрани. Тоест, може да се окаже, че господин Де Мистуро в Женева въобще няма нищо общо.

Помня събитията в Афганистан, когато нашите армейски ръководители се срещаха и разговаряха с техните полеви командири. С някои от тях, които са живи, се срещат и разговорят и днес, и изпитват взаимно уважение, въпреки че на бойното поле са воювали един срещу друг.

А сега всички тези лондонски опозиционери, момиченцето Бана- по никакъв начин не са участници в преговорите по сирийското урегулиране.

 

 

 

 Абсолютно вярно. Да, Маккейн си е подстрекател..това е неговото политическо кредо, Това е политика.

Въпреки това, всичко се получава даже много интересно. Сега ми е трудно да предположа действията, имам предвид САЩ- думите на Тръмп ги чухме, но много ми се иска да видим онези телодвижения, които ще направи Администрацията на новия американски президет още през януари.

Каква ще бъде тяхната реакция, защото от това също много неща зависят- на практика това е 50% от успеха.

Маккейн, разбира се, иронизира, но ролята на САЩ в Близкия Изток,  както си беше влиятелна, така и остава такава. Де факто, тем имат там над 150 военни, именно американски, не от НАТО, а на САЩ. САЩ е велика страна, и не можем да я извадим от сметките в близкоизточния конфликт.

Но след разпадането на СССР това е първия път, когато Русия показва себе си, дипломацията си, армията си, мъдростта си. И именно това е, което ще се случи в Астана- това е именно онзи натрупан исторически опит на Русия, да се договори, според възможността и умението си, с опонента, въпреки, че в този случай Русия по- скоро е като модератор на примирието.

Обърнете внимание и на реакцията на сирийската опозиция. Пред Вас е човек, който ежедневно общува с тях по време на ефирите. Реториката се промени доста. На нас се гледа вече почти като на партньори, и те допускат това.

Имам предвид  онези необуздани русофоби, които ни обвиняваха, че сме детеубийци, грабители и прочие, и прочие. Сега говорят по съвсем друг начин. И това е много голямо постижение.

Ако бях от ООН, лично аз бих връчил медали на Владимир Путин, Сергей Лавров и Сергей Шойгу.

 

 

Интервюто проведе Сергей Веселовский, върху текстта работи Игор Орцев.

можете да гледате интервюто като добавите функцията за субтитри на български език:

 

 

 

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;