В предверието на преговорите в Астана, в шестата годишнина на така наречената » Арабска пролет», терористите в Сирия извършиха поредното си страшно злодеяние- убиха човек, изпратен да преговаря.

 

 

 

 

 

 

Както беше съобщено по-рано, заради напрегнатата ситуация в района Вади Барада на провинция Дамаск, жителите на сирийската столици посрещаха Рождество и Нова година без вода. През цялото това време се водиха преговори с бойците, превзели въпросния район и отговорни за повредата на водоснабдяването.

 

 

 

 

 

 

 

 

Основния проблем- нееднородния състав на «опозиционерите», превзели долината на река Барада.

Едните групировки се съгласяват с условията на правителството, а други правят всичко възможно за да провалят договореностите.

В резултат се получава, че «опозицията», ако се вземе като цяло, е абсолютно недоговороспособна. И най-страшното е, че преговорите с нея излизат с нови и нови жертви.


Към настоящия момент в района на водоизточника Айн-ал-Фиджи е вдигнат сирийски държавен флаг. Армията на САР е освободила територията, на която се намира източника. Обаче, за да заработи водопровода, в домовете на мирните жители, предсто доста сериозна работа- трябва да се извърши ремонт на взривените от терористите съоръжения и да се пречисти водата от нефтопродуктите ( с които, напомняме, «опозицията» я отрови). Но районът Вади Барада не е напълно освободен, въпреки, че част от бойците бяха извозено в Идлеб.

На 14 януари «борците за демокрация по американски» убиха генералът в оставка Ахмад  Гадбан, който не участва в бойни действия, а представя правителствената страна на преговорите в района Вади Барада.

Генералът е застрелян от снайперска пушка докато излиза заедно с ремонтата бригада от разрушеното от терористите съоръжение. Тоест, не е случайно да са го гръмнали, все пак, някой се е прицелил.

Това показно убийство на преговарящ, може да се разглежда като отмъщение за успешните преговори, в хода на които част от терористите се съгласяват на амнистия и последваща интеграция в обществото, а друга част- да бъдат извозени до Идлеб със специално осигурени за целта автобуси.

Както можем да се досетим, обаче, съществува и трета част- съвсем непримиримите, с  които какъвто и да е диалог е напълно безполезен ( и даже вреден, както показва практиката). И тук не говорим за някакви идилоиди, идиловци, а именно за тези, които се наричат » умерени» и се радват на подкрепата от Вашингтон и съюзници.

Коварното убийство на човек, който води преговори по възобновяването на водоподаването за милиони граждани, е престъпление, което по принцип би трябвало да получи осъждането от всички международни организация, включителноот Съвета за Сигурност на ООН. Но, за съжалением такова осъждане е трудно да се очаква от тези, които от самото начало на прословутата » Арабска пролет» водят политика пълна с лицемерие и подлост.

Също така трябва да се напомни, че от момента на кървавия атентат в Джебле ( провинция Латакия),когато около стадиона избухна миниран автомобил и загинаха най-малко 10 човека ( защото числото на жертвите може да се е увеличило, тъй като някой от ранените бяха доставени в болниците в критично състояние) изминаха повече от 10 дни. Тишина. Така и не прозвуча никакво осъждане от «международната общественост»

Не последва и отговора на поредното писмо от Външното министерство на Сирия към ООН за тежката ситуация, в която се оказаха жителите на Сирия вследствие на водната блокада. Целия свят знае, че водата е жизнено необходима, не може да няма никаква реакция на подобна беда и да слушаме какво ли не по новините, но не и това, че хората там, нямат достъп до вода. Жестоко е.

Външното министерство на САР обяви водната блокада за военно престъпление, престъпление срещу човечеството, грубо нарушение на международното право.

» Сирийското правителство изразява недоумението си по повод мълчанието и въздържането от осъждане на това гнусно пресдтъпление от страна на международните организации, а също така по повод лицемерирто на онези страни, които уж имат грижата за правата на сирийските граждани»- се каза тогава в посланието.

 Глас в пустиня. ООН не чува. Единствено Русия откликна на бедатата на сирийците. Министерството на отбраната на РФ изпрати хуманитарен конвой в Дамаск с питейна вода и продоволствие.

За съжаление, никакъв хуманитарна помощ не е способна да осигури потребностите на гражданите в пълна степен. За целта е необходимо дълго възстановяване на това, което са разрушили терористите.

Не е лека и ситуацията на населението в Алепо- вторият по големина сирийски град. Твърде много са разрушенията причинени от » опозицията». Но онези, които се блъскаха в гърдите и крещяха за страданията на този град, докато вървеше освобождаването му, днес също са си прехапали езиците.

Министерството на отбраната на Русия в свой прес-релийсз обърна внимание и  подчерта, че  жителите на сирийския Алепо не получават към настоящия момент никаква помощ от международните хуманитарни организации и даже от ООН. Е, на какво прилича това?…

« Прави  впечатление, че голяма част от хуманитарните организации, които по-рано се тълпяха с хуманитарна помощ в обсадения Алепо, след освобождаването на града от терористите, сякаш веднага загубиха интерес, а също и желанието си за помощ», — заяви официалният представител на руското военно министерство Игор Конашенков.

Сирия посреща шестата година от » Арабската пролет» в руини и кръв. Водещи западни медии продължават извратено да лъжат за причините и следствията от конфликта в тази страна. «Опозиционерите», убили стотици хиляди, са представяни както до сега като » борци за демокрация». Затова е и трудно да се очаква от международните организации да осъдят атетната в Джебле, водната блокада на Дамаск, убийството на преговарящия, въпреки, че такива неща са смятани за подлост даже в най-древните войни на човечеството.

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;