Позициите на Иран по регулирането на кризата в Сирия са изначално различни от тези на Русия. Иран е за пълното преминаване на цялата сирийска територия по контрола на режима без каквито и да било анклави на опозицията, това отбелязва аналитикът, специализиран по конфликтите в Близкия Изток Кирил Семьонов (Абд Ал-Малик Московски):

 

Наистина, през 2015 г. по силата на съществуващата военна обстановка Техеран предприе усилия за утвърждаване само на т.нар. «полезна Сирия», заставяйки режима на Асад да отстъпи в много райони, включително в Палмира, за да се концентрират усилията по стратегическата линия Латакия-Хама-Хомс-Дамаск.

 

Но след руската намеса в конфликта Иран, който значително увеличи броя на «шиитския корпус», вече сериозно започна да разчита на това, че с помощта на Русия ще може да реализира своя т.нар. «идеалистиески подход». А именно — да върне САР в довоенното състояние в териториален план, но при засилване на собствените си позиции в страната, при това без каквито и да било промени в структурата на сирийската власт дори в перспектива.

 

Настоящото разположение на силите поставя кръст на тези планове на Техеран. Де-факто се признава съществуването на въстаническа общност в Идлиб, както и турската буферна зона на окупация.

 

Започвайки своята военна операция, Москва си постави други цели. Не на последно място беше връщането на Русия в качеството й на световна държава на международната арена и нормализацията на отношенията със Запада. Макар, без съмнение, да се преследваха и задачите да се задържи на власт Башар Асад, за което ярко свидетелства географията на въздушните удари на ВКС на Русия, които се извършваха главно по западната част на страната, където няма «Ислямска държава».

 

Но, както ми се струва, макар и със закъснение, но в Москва разбраха, че ако се продължи сирийската политика в руслото на Иран, то това ще доведе до следното: целият сунитски свят просто ще преразгледа отношението си с Русия и ще започне да се отнася към нея като към Иран. С тази цел се сключваха и примирията, в които достатъчно ярко се проявиха руско-иранските противоречия. Още по време на провеждането на първия режим на прекратяване на огъня — през февруари — наред с групировките, близки до «Джебхат Фатх аш-Шам» (бивша «ан-Нусра»), примирието бе прекъснато от проирански шитски отряди.

 

Понастоящем Москва и Анкара, както по всичко изглежда, по някакъв начин успяха да убедят Техеран да се съгласи с режима на прекратяване на огъня. В този план Иран може да се каже, че изгуби, защото той не вижда дивиденти за себе си от примирието, с изключение на намаляване на разходите и загубите.

 

Техеран, както и Дамаск, се отнасят еднакво към всички опозиционни групировки — всички тези, които са взели оръжие и са започнали да воюват срещу режима веднага бяха наречени терористи без значение на техните възгледи и методи на борба. В резултат, например, 13-та дивизия на Сирийската свободна армия и въобще всички отряди на ССА автоматично се поставяха в една редица с «Нусра», защото заплашваха режима. Съответно, едва ли Иран днес е доволен, че на масата на преговорите се оказват такива крупни фракции, като «Ахрар аш-Шам» и «Джейш ал-Ислам».

 

Струва си да отбележим и това, че Иран изразява силно недоволство от засилването на позициите на Русия в Сирия. 

 

Първоначално Москва имаше възможност да оказва натиск върху фронтовете чрез политическите служби мухабарат, докато сирийското военно разузнаване и разузнаването на ВВС се намираше под контрола на иранците. Подконтролните чуждестранни шиитски части и отрядите на Националните сили на отбрана първоначално се съставяха и тренираха под ръководството на ирански съветници и «Хизбулла».

 

Но после влиянието на Иран започна да спада и на «земята», защото под ръководството на руските съветници започнаха да се създават т.нар. доброволчески щурмови корпуси.

 

Първо бе създаден 4-ти корпус в Латакия, сега се формира 5-ти. Между другото, има информация, че във връзка с това в Сирия е бил представител на Съвета за сигурност на Иран — явно, за да може при формирането на 5-тия корпус да бъдат отчетени интересите на Иран.

 

По такъв начин излича, че сирийската армия заедно с тези корпуси ще може да провежда самостоятелни операции без каквато и да е подкрепа на проирански сили.

 

Макар първоначално Техерен да разчиташе, че Русия ще оказва само въздушна подкрепа и нейното влияние на земята ще бъде минимално.

News Front ПП

 

 

 

Тагове: ; ; ;