Възраждането при Путин

 

Към 2004 г. руската икономика бавно започна да се изпратя на крака, а армията да прилича на респектираща военна сила. И макар след преврата през 2006 г. в Украйна, провокиран от непосредственото участие на Вашингтон, Путин се реши да изрази недоволство, той  направи това все още с мирен  тон. Знаеше, че му трябва още малко време, за да укрепи икономиката и армията, а и че по-скоро Америка, заслепена от амбициите си, отново ще даде повод на нова Русия да демонстрира своята мощ.

 

Това се случи през 2008 г. в Грузия, където американското «потупване по рамото» насъска президента Михаил  Саакашвили към военна авантюра, чиято цел беше да завземе автономната област Южна Осетия под свой контрол. В кратката война Саакашвили изгуби, а Америка зае позицията на наблюдател, прехвърляйки вината върху любимия си политик Кондолиза Райс и върху Джорж Сорос.

Опитите на CNN, ВВС и други «свободни и демократични» медии да представят Русия като една голяма бензинова колонка, лишена от всичко прогресивно, се провалиха. След оранжевата революция в Киев през 2006 г. в Украйна отново се установи власт, близка до Москва.

 

Руснаците разбраха що е то хибридна война, на кого служат медиите, интернет…

RT буквално задуши CNN. Останалият свят, към който се отнасят всички, освен Западът, започна да възприема САЩ като разбойник, който тероризира всички, игнорирайки и престъпвайки международното право.

 

Неразбирайки новата ситуация, ястребите във вашингтонската администрация отново спретнаха насилствен преврат в Украйна скоро след «арабската пролет»…В продължение на 20 години след разпада на СССР в НАТО влязоха десетки нови членове: страните от Прибалтика, страните от Източна Европа (Полша, Чехия, Словакия, Румъния и България), а също бившите републики от Югославия (Хърватия и Словения). Всичко това са региони, в които някога Русия се ползваше с безспорно влияние.

 

Кремъл се възползва от разширяването на НАТО, за да представи САЩ като разбойник, който не спазва споразуменията.

 

Всъщност, всички «новобранци» в НАТО нямат особено значение за Русия от гледна точка на държавността и геополитическата й стратегия.

 

Решението на САЩ да влезе в открита конфронтация с Москва помогна на Русия да окаже неприкрит икономически натиск главно върху мини-страните от Прибалтика. Така местното население остана с впечатлението, че «западните съюзници» са ги излъгали жестоко.

 

Само отказът от използването на инфраструктурата на прибалтийските държави и замяната на тяхното производство с импорт от други страни или от Русия, доведе Латвия, Литва и Естония до миграционно напускане на населението.

 

Крахът на Америка

 

За жалост на гражданите на тези три страни, Русия реши да замени цялото тяхно производство и да се откаже от тяхната пристанищна, жп и пътна инфраструктура в полза на руската и белоруската.

 

В резултат на политиката на насилие на клана Клинтън стана факт сближаването на страните от Средна Азия с Русия, макар западните медии да твърдят, че това е руска пропаганда. Интервенцията в Либия, Сирия, Йемен и безчинствата на Балканите доведоха до това, че голяма част от планетата вижда в бившия полковник от КГБ лидер на свободния свят.

 

През март 2014 г. скоро след анексията на Крим, на всички стана ясно, че Русия е независим и активен участник в международните отношения.

 

Сега няма да се впускам в разяснения, имаше ли място анексията на територия, която за последните 50 години е била административна част от Украйна, или това си беше връщане на регион, който в продължение на предишните 500 години е влизал в състава на Русия.

 

Както и другите страни, Русия също има свои национални интереси, които трябва да се отчитат и уважават.

 

 

Възраждането на мощта на Русия стана очевидна реалност.

 

Неотдавнашната американска президентска кампания, в която Тръмп победи съпругата на Бил Клинтън, потвърждава това.

Под бремето на многобройните скандали, касаещи както вътрешните дела на САЩ, така и външната политика, Хилъри Клинтън изгуби.

 

Но сянката на подозрението бе хвърлена към Кремъл. Хвърли я Хилъри, която твърдеше, че Москва уж се била намесвала непосредствено в помощ на нейния съперник.

 

Разбра се, нито едно доказателство няма — всичко се прави в традициите на миналата администрация на САЩ — «повярвайте на честната ми дума».

 

Поздравителното писмо от президента Путин до новоизбрания президент на САЩ бе посрещнато с ОВАЦИИ от предизборния щаб на републиканците.

 

Всичко това, разбира се, не е онова бъдеще, на което се надяваше Бил Клинтън преди 20 години. Твърде дребно и жалко бе видението на бившия губернатор от Арканзас, един от най-изостаналите щати в САЩ. Клинтън наивно вярваше, че неговите мечти ще се сбъднат, благодарение на пияния му «приятел». Той мечтаеше за посрамената и рухнала Русия, ненавиждана от съседите си и от целия свят.

 

Вместо това всичко стана точно обратното.

Русия се превърна в прогресивна и сигурна държава, която действа в противовес на западния неолиберален ред.

Това е рядък пример за следното: как великата империя се възражда след историческото си поражение.

Автор: Милош Здравкович

Превод и редакция: Петя Паликрушева за News Front

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;