На 1 септември 1994 г. Борис Елцин е на държавна  визита във Вашингтон при своя приятел — президента Бил Клинтън. СССР се разпадна три години по-рано и отношенията между САЩ и Русия «процъфтяваха», защото Елцин спази обещанието да се забрави за десетилетните вражди. Ситуацията в Русия бе хаотична, но слабите демократични процеси и нахлуването на капитализма вървяха в пълен ход. Във връзка с това Клинтън и Елцин създадоха съюз, за да попречат на силите на държавна сигурност на Русия да завземат властта в Москва и да върнат студената война.

 

По-рано, по време на визитата си в Москва, Клинтън каза на младите руснаци, че те трябва «да изберат надеждата, вместо страха и да постигнат новото величие на Русия».

 

За първи път от няколко десетилетия Русия тогава беше втори номер. Откъсната от страните-съюзнички, нейната икономика лежеше в руини, армията беше на ръба на колапса. А нейният президент се превърна в позор: това беше отявлен алкохолик, обкръжен от корумпирани хора, които без да се замислят и в името на собствената си корист нанесоха огромна вреда на страната и руския народ.

 

На Елцин извънредно много му трябваха американските пари, за да избегне пълния икономически колапс. А Клинтън правеше планове за разширяването на НАТО в Източна Европа, макар, както и неговият предшественик Джордж Буш-старши, категорично да бе обещал, че това няма да се случи. Елцин не възразяваше.

 

Съдбоносното падение на Русия

Но за един човек в Русия всичко това символизираше дълбоко унижение. След кариерата си на агент на КГБ, отзованият от Източна Германия след разпада на СССР, в средата на 90-те година Владимир Путин бе сътрудник на кмета на Санкт Петенбург. Проявявайки се като заместник кмет, той се завърна във ФСБ (наследник на бившето КГБ), но вече в ролята на негов началник.

 

Разпадът на СССР той преживя като «най-крупната геополитическа катастрофа на века».

 

За него периодът на елцинското пиянство символизира период на разрухата, когато свръхдържавата почти загина. Русия бе победена, народът унижен и ограбен, макар от страна на Запада да се чуваха одобрения, че, видите ли, Русия се движи в правилната посока. Тя изгуби студената война, а заедно с нея изгуби милиони квадрати километра територия, които й принадлежаха още от времето на царска Русия.

 

Икономиката на страната беше на дъното, държавното имущество — разграбено, чужденците взеха под контрол най-важните държавни ресурси. Процъфтяваше алкохолизмът и проституцията. Продължителността на живота на руснаците стремително падаше.

 

В същото време американското влияние растеше. Бил Клинтън започна разширяването на НАТО и бомбардировката над Югославия. Клинтън се опитваше да оказва влияние и върху руската политика и без да се притеснява оказваше открита подкрепа на непопулярния Елцин, за да може неговият «приятел» да не претърпи политическо поражение на изборите през 1996 г.

 

Днес, когато САЩ е в битка с Русия и нейните възраждащи се глобални амбиции, правителството във Вашингтон гръмогласно нарича Путин узурпатор. Да, Путин успешно отстоява актуалните интереси на Русия. Но макар Путин да не може да отмени резултатите от студената война, той може да вземе реванш. А точно това му се получава отлично.

 

В навечерието на 2000 година Елцин, съсипан от алкохола, със слабо здраве и почти при открито недоволство от страна на руските военни, неочаквано подаде оставка.

 

Той назначи Путин за свой приемник на поста президент, т.е. предаде поста преди изтичането на мандата си.

 

Вземайки властта в свои ръце от 1 януари 2000 г. Путин се срещна с руските военни и им заяви, че неговата мисия е «Русия да си върне честта и достойнството».

 

Създавайки си репутация на победител след войната с терористите в Чечня, през март 2001 г. Путин бе избран на поредните президентски избори със значително болшинство от гласовете на народа за новия руския лидер.

 

Америка настръхна. През 2000 г. Русия беше още слаба за конфронтация. Нейната войска както и по-рано си беше полупразна обложка на някога най-мощната армия в света, а икономиката продължаваше да бъде в състояние на клинична смърт.

 

След 11 септември 2001 г., Путин, спомняйки се своя опит в борбата с радикалния ислям в Чечня, стана първият световен лидер, който призова президента Буш да станат партньори в борбата с ислямисткия тероризъм.

Но неговото предложение остана без отговор.

 

Америка считаше сепаратистите за «борци за свобода», макар същите такива бандите година по-рано да воюваха за Армията за освобождение на Косово.

(следва продължение)

Автор: Милош Здравкович

Превод и редакция: Петя Паликрушева за News Front

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;