Статията е част от материалите от симпозиума, проведен от National Interest и Ню-йоркската корпорация Карнеги. Темата на конференцията са бъдещите руско-американски отношения при новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп.

Автор: Бари Поузен

 

Русия трябва да се разглежда като велика държава, която преживя упадък, но се стреми да запази част от своята безопасност, потенциал, престиж и автономия чрез намаляващите й ресурси. След края на студената война Путин и целият руски елит така и не успяха да спрат този упадък. Но благодарение на разумното използване на ограничените ресурси на страната той успя да забави този процес. Западните политици, които дълго време бяха свикнали да работят със слабата и покорна Русия, бяха потресени, сблъсквайки се със стремителния ръст на нейния военен потенциал и напористата й дипломация. Доколкото Западът е силен и относно Русия ще става все по-силен, той може да си позволи да чуе опасенията на Русия.

 

Политиката на САЩ по отношение на Русия трябва да започне с оценка на нейните слаби и силни страни. Влиянието на Русия се основава на нейната суровинна икономика, на останалите от съветските времена части от военно-промишлената база, на силната, но не особено голяма армия — включително внушаващите страх, но вече отслабващи стратегически ядрени войски — както и на географското й положение, което й позволява да сплашва своите съседи в Европа и Северна Африка, без да използва при това скъпоструващи инструменти за «проектиране на влияние».

 

Военната мощ и глобалното влияние са следствие от руската икономика, затова, колкото и конкурентноспособна да е армията на Русия днес, в бъдеще ще се наложи тя да употреби немалко усилия, за да я поддържа на настоящото ниво. Руската икономика е по-малка от икономиките на нейните европейски съседки — тя няма дори размерите на икономиката на Франция. По някои оценки, руският военен бюджет не превишава размера на отбранителните бюджети на Франция и Германия взети заедно, но неговият дял от БВП на страна е три пъти повече от този във Франция и Германия. Перспективите пред руската икономика в момента изглеждат достатъчно мрачно: Русия, която през 2014 г. попадна в 10-те водещи икономики на света, към 2050 г. ще напусне първата десетка.

Опитите на Русия да спре своя упадък като велика държава, а също хиперактивността на НАТО след края на студената война, не трябва да изненадват никого. НАТО е военен алианс. От момента на края на войната НАТО продължи да разширява своите граници към Русия и често заявява, че може да приеме Украйна в редиците си — в случай на влизането на Украйна в НАТО Русия за първи път след края на войната ще се лиши от стратегическия буфер между нея и потенциалните заплахи. Отчитайки историята на Русия, едва ли може да се създаде  по-подходяща стратегия, за да се провокира негативната реакция на Русия.
Но «ние сме там, където сме». В краткосрочна перспектива на активността на руското струпване на армията около границите й, трябва да се реагира с умерено укрепване на системите на отбрана на НАТО, за да може руските стратези да не мислят, че могат да завземат всичко, което им се прииска, но без да провокираме открит конфликт.

 

Европейските членове на НАТО — а не САЩ — трябва да поемат основния дял от отговорност за това укрепване. В същото време западният алианс трябва да спре да се разширява в посока към Русия.

 

Не бива да се учудваме, че Русия възприема това като заплаха. Ние също бихме възприели подобни действия като заплаха, ако това касаеше нас. Западът трябва да даде на Русия ясно да разбере, че той е съгласен Украйна да остане неутрална буферна зона.

 

Там, където между САЩ и Русия няма истински конфликт на интереси — например в Сирия — САЩ трябва да водят с Русия преговори по въпроси, касаещи двете страни, а и да бъдат готови към компромиси. Русия и САЩ имат общо становище, че главната заплаха за сигурността в Близкия Изток е ИДИЛ и «Ал Кайда». Нямаме единно мнение по начина, по който да се борим с тях. Новата администрация трябва да даде на дипломацията още един шанс.

 

Откритата агресия на Русия дори в области, в които САЩ нямат особени стратегически интереси, трябва да се наказва, за да могат руските лидери да разберат, че Западът ще си сътрудничи с тях само в случай на добро поведение. Санкциите, които ускориха икономическия упадък на Русия, са подходящ инструмент, но ние трябва да бъдем реалисти: те едва ли ще заставят Русия да промени плановете си. Президентът Тръмп трябва да се стреми постепенно да сваля санкциите срещу готовността на Русия да си сътрудничи.

 

Накрая, сериозно безпокойство предизвиква това, че руският елит, както по всичко личи, превръща във фетиш единствената карта, която има на разположение, а именно военния потенциал.

 

За да може руският елит да не започне да надценява силите си след незначителните военни успехи и неправилно да интерпретира нашите опити да установим сътрудничество като доказателство за нашата слабост, САЩ и техните съюзници трябва да имат в запас някакъв военен потенциал, дори ако се опитаме да си сътрудничим с Русия.

 

Отчитайки обновения военен потенциал на Русия, трябва да разбираме, че нашата военна мощ е способна да сдържа Русия, но вероятно няма да може да я победи.

Автор: Бари Поузен
Превод: News Front ПП

(Редакцията публикува този материал само, за да информира читателите си за препоръките и нагласите на западните експерти спрямо Русия, а не защото го подкрепя)

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;