Автор: Карел Пацнер

Карибската криза достигна пика си. В отговор на острата реч на Кенеди руснаците отговориха със заплахи. Двете страни бяха разтревожени. Кремъл отричаше, че в Куба има руски ракети. Но Хрушчов разбра, че ако не отстъпи, ще избухне война със САЩ. Светът бе на крачка от ядрена война.

 

Тревогата и на двете страни

 

Изявлението на Кенеди в понеделник на 22 октомври 1962 г. порази света: съветските ракети с атомни бойни глави са в Куба. Всички слушатели усещаха, че се приближава Третата световна война. Властите започнаха да отварят убежищата за гражданска отбрана, в училищата и учрежденията хората се учеха да действат при тревога, жените и мъжете се презапасяваха с хранителни продукти.

«За всичко е виновен Хрушчов!», — това заявяваха западните журналисти и политици. В страните от Варшавския договор обвиняваха Белия дом. Американските ракети се намираха в Турция.

Фидел Кастро продиктува на редакцията на изданието  Revolución изявление, в което опроверга присъствието на настъпателни ракети на острова. Речта на Кенеди е «обикновена димна завеса, която трябва да оправдае престъпната интервенция», която очакваше Кастро с право.

В понеделник завърши работата си полковникът от ГРУ Олег Пенковский, един от най-успешните агенти на Запада. Той бе арестуван от КГБ, така написа «Правда». Но не е изключено това да се е случило няколко дена по-рано. Впоследствие той бе осъден на смърт като предател.
СССР също приведе в бойна готовност своите ракетни войски. Независимо от това, че под разпореждането на СССР бяха само една шеста от ракетите, които имаха американците, ако съветските войски бяха успели да се възползват от тях, те можеха да нанесат огромен ущърб.

 

На космодрума в Байконур се подготвяше междуконтиненталната ракета Р-7  (SS–6/Sapwood) с атомна бойна глава с мощност 3.5 мегатона, която можеше да унищожи Ню Йорк напълно.

 

В запас срещу най-големия американски град бяха оставили още една. Две други ракети от същия тип бяха подготвени в базата Плесецк в северна Русия. Другите стратегически ракети, прицелени към американските градове, още не бяха завършили необходимите изпитания (Р–9 SS–8/Sasin — пет броя и Р–16 SS–7/Saddler — 12 бр.).
Във вторник сутринта съветското ръководство беше готово с отговора си на изявлението на Кенеди.

«Ако агресорите провокират конфликт, то СССР ще отговори със съкрушителен удар».

Съветските ракети можеха да унищожат няколко американски градове. Америка вероятно можеше да разруши целия СССР (така твърди авторът на статията).

Сутринта в Белия дом заседаваше Изпълнителният комитет. Най-много се тревожеше Западен Берлин. Директорът на ЦРУ Маккоун съобщи, че в Карибско море се намират няколко съветски подводници с ядрено въоръжение.
Американските коментатори разсъждаваха за взаимоизгоден договор.

«Ако СССР изведат своето настъпателно въоръжение от Куба, ние ще демонтираме ракетите си в Турция».

В следобедните часове Робърт Кенеди и сенаторът Едуард Бартлет разговаряха с Болшаков. Те споменаха за тази сделка, за която пишеха вестниците. Но тази извънредно важна информация пристигна в Кремъл едва след два дена — на 25 октомври.

 

Президентът се страхуваше от по-нататъшното развитие на събитията. Вечерта той изпрати брат си при Добринин. Но съветският посланик не каза нищо за ракетите на острова. Кенеди завърши разговора със заплаха:

 

«Известно ми е как ще завърши всичко, но ние сме готови да спрем вашите кораби».

Вечерта започна заседание на Съвета за сигурност към ООН. Посланик Стивенсън показа снимки на съветските ракети в Куба. Посланикът на СССР Валериян Зорин обвини САЩ в подготовка на нахлуване в Куба.

 

Главнокомандващият стратегическото авиационно командване генерал Томас Пауър издаде заповед да си повиши бойната готовност на всички части.

 

Той направи това без знанието на президента на САЩ в открита реч, а не с шифър — за да го чуе СССР.

 

Войнствената треска се засилваше.

Автор: Карел Пацнер

Превод и редакция: News Front ПП

Тагове: ; ; ; ;