«В света има само две велики нации. Първата — това е Русия. И до днес тя е варварска, но е голяма и достойна за уважение…Втората — това е Америка, възторжена и незряла демокрация, незнаеща никакви прегради. Бъдещето на света се намира между тези две велики страни. Някога те ще се сблъскат, тогава ще видим такава битка, каквато никой дори не е и сънувал».

 

Не ни провървя и това е, това си мисля всеки път, когато чета този пасаж.

 

Това са думи на френския историк и критик ШарлОгюстен дьо Сент-Бьов, написани през 1847 г. с изключителна прозорливост.

 

Това е едно от първите описания на тази вражда, която днес се разиграва пред очите ни.

 

Шест години след това един немски мислител за първи път призовава към създаването на съюз на европейските страни срещу засилващата се царска Русия. Помним и тежката артилерия — Ницше и прославения френски историк Жул Мишле, който в позора си видя в руснаците нечовеци.

 

Към 1870 г. идеята на «Запада» (сега това е трансатлантическият алианс) вече завоюва популярност.

 

И именно тогава се зароди прословутата идея да се защити Западът от «останалите» — т.е. от Изтока.
Тази история трябва да се знае. Това е нашата история.

 

В годините на студената война кризата на дьо Сент-Бьов, която дълги години назрява между «двете големи държави», достигна апогея си. Тогава ние бяхме готови да кажем с езика на ядреното ни оръжие, че човешкия живот сам по себе си не е толкова важен в сравнение с нашата победа над Изтока в лицето на руснаците. Настоящият пристъп на русофобия е просто нова глава от тази история.

 

Всички ние име пределно прозрачни задължения. Първо — да виждаме всичко ясно. Трябва да «излезем от рамките на нашето минало», както веднъж бе казал Ницше.

 

Второто ни задължение — да видим спора между Запада и не-Запада такъв, какъвто е той в действителност, т.е. да разберем, че това е безсмислено занятие, коренящо се в представата ни, че човешките стремежи могат да се удовлетворят само чрез един политически и обществен модел.

 

Трето, трябва да се откажем да продължаваме тази безплодна борба. Т.е. да се отречем от нея в името на глобалното многообразие, множествеността на предпочитанията и формите.

 

Това е задачата на 21 век.

 

А шумните и груби гърчове на русофобията, това не е нищо друго, освен съпротива срещу нахлуващото ново време.

Автор: Патрик Лоурънс

Превод: Петя Паликрушева-Иванова за News Front

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;