(2 част)

«Руската агресия» ще влезе в историята като една от най-вредните фрази на нашето време, защото при произнасянето на тази фраза не се изисква никакъв анализ, никакви доказателства, никакви факти.

 

Руснаците нападнаха Украйна, а след това откраднаха Крим, макар никой да не ги е провокирал. Сега те заплашват с нахлуване прибалтийските страни. Те подкрепят крайно десните националисти в Европа, за да обезсилят Европейския съюз. Руснаците са виновни за военните престъпления в Сирия. Те нападнаха и американците, изкривявайки демократичния ни процес, подарявайки победата на изборите на Доналд Тръмп и неговите «лакеи на Кремъл на каишка».

 

Всичко това е от репертоара на царстващата русофобия в Америка.

 

Нека да погледнем какво представлява тя всъщност.

 

Всяко от горепосочените твърдения има четири характерни признака:

  • написаното се възприема като факт, т.е. буквално
  • потвърдени и публикувани доказателства в потвърждение на горенаписаното от неангажирани източници няма.
  • това е форма на дезинформация и въвеждане в заблуждение по подразбиране
  • това е източник на заблуждение
  • Нашата политическа клика твърде успешно дезориентира американците, казвайки им, че Русия днес представлява «заплаха за съществуването на САЩ. Ако искайте вярвайте, ако искате не, но Пентагонът и върхушката на НАТО са превърнали този термин в разменна монета. Те явно считат, че нацията, която те объркват с нескончаемите си повторения, е прекрасна и твърда. Но, доколкото ми е известно, излъганите хора съвсем не са такива.

 

А сега подред и накратко: — Вашингтон подготви почвата за февруарския преврат през 2014 година в Украйна, безразсъдно създавайки заплаха за единственото руско пристанище на черноморското крайбрежие в Крим. В съобщенията от американските и прочие СМИ този факт е заличен — но той се остава факт, както и да го скриват. Така ние сами култивираме собствените си заблуждения.

 

Между другото, чували ли сте за някакви мъчителни вопли от мъка по Украйна от кримчани, виждали ли сте протести в Крим след анексията? Мисля, че не сте. Почетете половин час от някой учебник по история и ще ви стане ясно защо не сте виждали горното.

 

Няма никакви доказателства, че Москва има намерение да нахлуе в страните от Прибалтика. Нима Русия ще рискува да започне война с НАТО? Дори мисълта за това е нелепа. Военната дейност на Русия в региона (а тя цялата е в пределите на руските граници) носи отбранителен характер и се извършва в отговор на нескончаемата поредица от натовски оправдания, изфабрикувани с цел придвижването на изток. Това е банално клише от студената война: самият ти извършваш агресия, но наричаш агресия ответните отбранителни действия на Русия, създавайки резерв за по-нататъшна агресия.

 

Винаги помнете нетленното изказване на официалния представител на Държавния департамент Джон Кирби, прозвучало през октомври 2014 г. Русия стои на прага на НАТО, дълбокомислено предупреди този деец.

 

Задайте си въпроса: защо й е на Русия да отслабва Европейския съюз, ако тя ще спечели от здравите икономически взаимоотношения с него и при положение, че Русия иска да си сътрудничи по широк кръг въпроси, в това число за Украйна?

 

Продължавам.

 

Американците не знаят истината за война в Сирия, освен това, че тя е ужасна и има много загуби. В този план ние също сме жертви.

Постоянно ни приканват да повярваме, но в същото време да не мислим и по възможност да не гледаме.

 

За да избегнем лъжливите изводи и да не се поддадем на въздействието на пропагандната машина, е важно да погледнем истината в очите.

 

Истината идва само от безпристрастни източници. В това отношение западните НПО -организации от рода на «Лекари без граници» извършват добра работа, в това няма съмнения, но те не могат да се нарекат безпристрастни, в някои случаи тяхната прозападна насоченост е съвършено очевидна.

 

Списание Nation  миналата седмица в редакционната си статия поиска: покажете ни доказателства за цялата тази предполагаема руска намеса в американския политически процес. Роби Мук, ръководител на предизборния щаб на Хилъри Клинтън, миналато лято няколко часа след появата на първото изтичане от електронната поща заяви много уверено, че това е направено от руснаците. Демократите бяха толкова сигурни и в мотивите на руснаците. Оттогава мошеничеството на демократите ме кара да казвам: ще повярвам тогава,  когато видя доказателства, а дотогава — в никакъв случай.

 

Още няколко момента във връзка с това.

 

Първо, много висококвалифирани ветерани от спецслужбите, включително уважавания Рей Макговърн, днес казват, че изтичането на информация от електронната поща вероятно е дело на «свои» (т.е. на хора от Демократическата партия), а не резултат от хакерски взлом. Това също заслужава внимателно проучване, макар в корпоративните СМИ по темата да не е написана нито дума.

 

Второ, да предположим за секунда, че Русия наистина е виновна. Но на фона на злобната подривна кампания на Вашингтон в киберпространството, това изтичане е нещо от рода на невинна и фриволна колонка от интриги.

 

Трето, всичко това има по-общ контекст — и той трябва да се има предвид. Отчитайки всичко това, в което в последно време обвиняват Русия — суровият режим на санкции, непрекъснатата военна истерия във Вашингтон, засилване на военното присъствие на НАТО на няколко километра от руската граница — взломът на електронната поща е най-сдържаният и невинен отговор, дори да допуснем, че това е вярно.

 

Първият урок за всички руфософи, но особена за тяхната «прогресивна» разновидност е следният: за подобен екстаз на наивност един ден ще трябва да се плаща. Всичко това създава условия за по-нататъшно засилване на и без това опасното напрежение в света. От всичко това ще спечели най-напред Пентагонът, после неговото дъщерно предприятие НАТО, военните предприемачи, а също партията на войната на Капитолийския хълм, действаща в интерес на първите три групи.

 

Попитайте себе си, либерали: Нима изведнъж решихте да повярвате на ЦРУ? Нима вземате да истина това, което публикува Times? Нима не откривате там фалш, защото ви го казва Times?

 

Ако им вярвате, то това е доста странно, защото историята на дейността на тези организации е обсипана с немалко петна.

 

Странно е и това, че днес русофобската атака е оглавявана от Демократите — уж хора с големи букви. Обикновено с това се занимаваха реакционери с десни възгледи.

Тотално властващата в Америка русофобия засилва изолацията на САЩ в международните отношения. И това е очевидно от няколко години, но всички ние рядко говорим по темата. И в това има още едно наше заблуждения. Всъщност, Вашингтон и до днес действа на принципа на Буш-II «който не е с нас, той е против нас» — така излиза, че целият свят е против нас. В резултат на всичко това сами ще останат не руснаците, а ние.

 

Няма по-нагледен пример в този смисъл от Алепо. В случая със Сирия съзнанието ни е обект на пропагандна кампания точно от учебника на бащата на съвременната пиар-индустрия Едуард Бернайс. Днес нашите «умерени» — това са същите тези доброжелателни демократи, които разстреляха бягащите от града мирни жители, а след това ги погребаха в общи гробове. Те вече са изгонени от източната част на Алепо.

 

И какво остана от Америка там? Ето това — Русия, Иран и Турция се събраха в Москва, подчертано игнорирайки САЩ, и се обявиха за гаранти за политическото регулиране в Сирия. Много внимателно ще следим кой ще постави прът в колелата на този процес.

 

Стигнахме до въпроса за пропуснатите възможности.

 

Русофобите могат единствено да дърдорят за злобната Русия и за нейното коварно ръководство, но и това вече се изтърка. Реалността е такава, че докато Вашингтон не се научи да си сътрудничи с Москва по много въпроси, които са от взаимен интерес, той няма да има достъп до решаването на проблемите. А в някои случаи (Украйна, Сирия) отказът от сътрудничество ще се измерва с изгубени животи и унищожени общества.

 

Администрацията на Обама изгуби много години в унижаване на Русия, заявявайки, че тя не е нещо повече от регионална държава. Дайте най-накрая да признаем, че това е поредното наше заблуждение, при това едно от най-деструктивните.
Урок номер две за русофобите и техните либерални съидейници: представяйки Владимир Путин за някакъв Велзевул, вие поемате върху себе си определена отговорност. И в този случай у вас възниква идиотската пагубна пристрастеност към великодържавно съперничество и към концепцията за «незаменимата нация».
За справка. Всеки, който е способен да мисли безпристрастно (ей, има ли такива?), не може да не види в руския президент сериозен и ефективен държавен деец, който е наясно с историята и с тези сили, които я формират.

 

Длъжен съм да добавя, че за целта не е нужно да обичате Путин.

 

Той и без вашата обич доказа правотата си. И това е една от причините, защо политическата клика във Вашингтон призовава всички вас да го ненавиждате.

 

Според мен, американците трябва да разглеждат проблема Русия в плоскостта на първичните и вторични противоречия — антогонизмите от малък и голям мащаб. Руснаците, както и всички останали, имат немалко вътрешни проблеми, а много чужденци са страшно разтревожени от тези проблеми. Но руските проблеми трябва да се решават от руснаците.

 

А всички тези проблеми са второстепенни в сравнение с главния въпрос на нашия век, какъв е паритетът между Запада и НЕ-Запада.

 

Да се разбере Русия и нейното ръководство в гореспоменатите рамки — това означава да се сблъскаме лице в лице с одиозността на нашето русофобско болшинство и да си зададем въпроса, защо в това болшинство влизат хора, които наричат себе си «прогресивни».

(край на 2 част, следва)

Автор: Патрик Лоурънс

Превод: Петя Паликрушева-Иванова за News Front

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;