NZZ: Отношението към мигрантите и Русия разцепи Европа на Запад и Изток

Дата на публикуване: 30 12 2016, 05:04


NZZ: отношение к мигрантам и России раскололо Европу на Запад и Восток
 Да се разцепва Европа на Запад и Изток — това е «небрежно и фатално», пише швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung, но точно това се случва в последно време.
Когато през лятото на 2015 г. бяха отворени границите и вълната от мигранти нахлу в Европа, активно звучаха призиви за «eвропейска солидарност», припомня авторът на статията.
На някои места това искане се сблъска със съпротива, която в Берлин и Виена бързо приписаха на група държави, които нарекоха Източна Европа.
При това на разпределението на квотите бежанци се възпротивиха от Прибалтика, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния, отбелязва изданието.
По такъв начин в Европа бе поставена разделителната линия между Запада и Изтока, което предизвика спомени за студената война. Това създаде «моралната клопка» за страните от ЕС, счита авторът на статията.
Пространството се раздели на Изток и Запад, а страните, влезли в ЕС от 2004 до 2007 г., бяха обявени за «деградирали до европейци от втора ръка», на които трябва да се припомни за т.нар. европейски ценности, пише шейцарецът, професор по източноевропейска история във Виенския университет Оливър Йенс Шмит.

Резултатите от «самоизвисяването» на Германия, според него, са впечатляващи: немската миграционна политика доведе в западна Европа до Брекзита и укрепи популистките движения. На свой ред, на изток — «което внушава не по-малко опасения» — се отвори нов фланг на и без това силната руска пропаганда, който фланг се разшири на Балканите и югоизточната част на Европа.

 

Турция и Русия са системна конкуренция на Европа в този регион, като превъзхождащи в нравствен план сили, алтернатива на декадентския загниващ Запад, който дори наричат «гейропа», подчертава авторът.

 

Както се казва в статията, за година Русия значително увеличи влиянието си в ЕС и страните, намиращи се в съседство с нея. Това ясно показва победата на проруските сили на неотдавнашните президентски избори в България и Молдова.

«Периферията на Европа е отслабена», пише австрийският професор.

Според него, символичното разделяне на континента на две части се е изострило през есента на 2015 г., когато едната страна особено явно започнала да лансира идеята за «космополитичния Запад», а другата предпочела «националистически затворения Изток».

 

През 2016 г. този разкол става още по-виден, твърди авторът.

Обществото се раздели дори вътре в самата Германия. Във Франция се забелязва обръщане към национално-консервативните позиции.

Нещо подобно може да се очаква и в Холандия. Швеция и Австрия се дистанцираха от Германия по отношение на миграционната политика.

Както пише Neue Zürcher Zeitung, днес имаме два конкуриращи се образа на източна Европа, «вътрешен и външен».

«Вътрешният Изток» включва в себе си страните от Прибалтика до Черно море, които бяха приети в ЕС в последните 12 години, пояснява авторът.

Населението на тези държави еднозначно се стреми към Запада, дори ако президентите и главите на правителството в Чехия или Унгария изразяват симпатии към Русия.

 

«При Външният Изток» е точно обратното — той е към руската сфера на влияние и исторически се намира в сложни отношения с «вътрешния Изток», се казва в статията.

 

След 1989 г. «вътрешният Изток» искаше и получи защита от НАТО, а в ЕС откри въплъщение на идеите за обединена Европа. Но последната в момента е подложена на заплаха, защото Русия все повече разширява своята сфера на влияние.

 

Ако се говори необмислено за «Запад» и «Изток», това означава да се вбива клин в европейското единство и да се отслабва ЕС, отбелязва проф. Шмит.

В неголемите държави на Балканите има борба за влияние между Турция и Русия, в същото време «ръката на Брюксел» става все по-слаба и по-слаба.

 

Според автора, водещите страни от ЕС трябва да се замислят над това, че най-много демонстранти със знамена на ЕС могат да се видят на киевския Майдан: в краищата най-добре си вижда какво трябва да представлява Европа, към която се стремят хората — демокрация и спазване на законите, силни институции и ясни гаранции за сигурност.

News Front ПП

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;






Добавить комментарий