Старото в този свят не иска да си отива, а новото не може дойде. Почти революционно време, определено от Ленин като време, в което тези, които са отдолу, не искат по старому, а тези, които са отгоре, не могат по новому.

 

Отговорът на въпроса как се докарахме до тук е почти ясен.

 

Докато светът се развива – ние българите се самоизяждаме и се продаваме евтино, според проф. Николай Генчев. Докато не станем най-лесната плячка за околните държави. И това сме го играли. После, с цената на огромната саможертва на българските майки и синове – се задържаме на картата и започваме да строим. Слава богу, и това сме правили. После сме събаряли построеното, защото не ни харесала боята на къщата – била много червена или много синя. А това, че като събориш къщата — няма къде да живееш – то става факт като събориш къщата. И сега всички сме за мавзолея, ама и него го няма.

 

Извинете за абстракцията! Тази дума – „абстракция“, според Константин Павлов, е най-страшната за българина. Като я чуе, той се качва по дърветата, както в неговия забранен социалистически филм „Илюзия“. Вижте го, той не намери място в 100-те най-добри филми на България дори и след социализма.

 

И сега конкретно:

 

От какво ни е страх? По-точният въпрос е: С какво ни плаши Борисов и обединените сили на безперспективните политици? Защо той – Борисов е незаменим и защо разноцветни депутати са готови да го подкрепят?

 

Борисов и присъдружните му медии плашат с нестабилност – т.е. с бягащите от Близкия Изток и Африка, които искат да живеят повече, както китайците не искат вече само ориз. Да, бежанците са нашите граници, но те са в Гърция, в Италия и Испания — не по-малко. Но това не пречи на Ципрас да даде по още 300 евро на малките пенсии там от 700 евро! Италианският премиер, сменил подалия оставка Ренци, налага вето върху увеличаването на санкциите към Русия и се опълчва на френско-германския Евросъюз. Така че бежанците са най-голям проблем май само за нас. Ние ще го решаваме с цяла южна Европа, с целия ЕС и няма какво Борисов да се вайка. Но до тук той добре печели от трафика през България и затова няма кой да ни вярва в ЕС. Всяка втора дума на Борисов е лъжа и от това вече трябва да ни е страх.

 

От какво ни е срам ?

 

  1. От Даниел Митов – министър на външните работи на Б.Борисов, продал България няколко пъти само за една година. Ние сме вън от световната политика. А това са много пари, които няма да видим, защото няма да участваме при вземането на решения в ООН и в Съвета за сигурност. От домати такива пари не се изкарват, а и доматите вече са македонски – за срам и на гаргите.
  2. От Николай Младенов, министър на външните работи в първото правителство на Борисов, организирал т.н. сирийска опозиция — днес ислямисти на ИДИЛ, тук в Правец. Нищо чудно, че той стана представител на ООН за Близкия Изток след това. Като преди това се отрече от баща си, защото го бил направил при социализма. И го изучил по чужбина като представител на същия този социализъм.
  3. От безкрайните лъжи на Борисов – за борбата с корупцията, за икономическия растеж, за катастрафата при Орешарски, за това как ни е спасил от Цветан Василев срещу платени от него 3,5 милиарда лева. За това как не познава Пеевски и не е взел никакви пари от Сталийски, дадени от Цветанов. За това как единият му дядо, пък другият му дядо и пр. Но дядовците му изиграха лоша шега – Цачева взе, че погрешка се разплака за нейния дядо пред цяла България и Бойко загуби президентските избори с много.
  4. Поводи да ни е срам има всеки ден. В Хитрино трагедията е огромна. Правителството отпусна пари, но на кого? На кмета и на себе си? Кой ще контролира как ще се строят къщите в Хитрино, като за тях трябват 1,5 милиона лева, а правителството отпусна 10 милиона лева плюс още 20 милиона евро, обещани от ЕС и изпросени „лично“ от Кристалина Георгиева?!? Срамовете с Хитрино тепърва започват.
  5. Срам, срам, повече от страх.

И няма полезен ход, освен нови избори и избягване на нови капани, поставени от сега от тези, дето не са нито леви, нито десни. И после проповядват, че „социалното е новото дясно“. Това са думи на социалния Иво Прокопиев по повод новия проект на умните и красивите. И те бързат за избори.

 

Но Б.Борисов пак се жертва за нас и е готов да направи правителство с мандата на Румен Христов. Заради нашата „стабилност“. И неговите кражби. Разбира се и заради издадените му смъртни присъди от негови приятели, които, както той сам призна, изглежда не са лъжа.

 

Борисов се интересува само от бъдещия избирателен закон. На него му трябва мажоритарна система на всяка цена, а не просто избори.

 

Между всички разнородни партии Борисов се погрижи да вбие голям клин – антикомунизма на нищожествата Методи Андреев, Мартин Димитров и още едно, забравих му името.

 

Ако Борисов успее да продължи живота на този парламент след 22 януари 2017 г. – срамът ще продължи дълго.

 

Слави Трифонов, настоящият пръв приятел на Борисов, ще си загуби публиката.

 

Но какво от това, че единственият народен шоумен ще си отиде като жалък предател. И това ще мине.

 

И в крайна сметка – няма от какво да се страхуваме и срамуваме. Всичко е ясно, а значи е минало.

Значи предварително е станало фарс.

Доц. Мария Пиргова

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;