В началото на декември се състояха две политически събития в две от знаковите за ЕС държави – президентските избори в Австрия и Референдумът в Италия. Световните медии реагираха различно на получените резултати. Някои с пълно пренебрежение, а някои със своите очаквани оценки в съответствие с “парадигмата” (идейната позиция, задавана им от държавната политика или от медийния, икономически и финансов олигархат, определящ представите и политиките на държавите от Запада и васалните им източноевропейски и други територии).

 

Така, докато някои руски анализатори лансираха в медийното пространство впечатленията си от усилване на “центробежните” тенденции в ЕС и продължаващата вълна наBrexit’a, а неотърсилите се от шока от тази “вълна”, “тръмфирала” ги с победата на Доналд Тръмп на президетските избори в САЩ обявиха, че в Австрия е победил “либералът” А. ван дер Белен (бившият лидер на “Зелените”) с почти 53%, а гласуването на референдума в Италия от участвалите над 68 % (рекордно за Италия) 60% с “не” било”недоразумение”.

Какво “недоразумение”?

 

На либералната представителна демокрация, по чиито правила преди повече от 80 години беше избран Адолф Хитлер, а само преди 5 години в хода на “Арабската пролет” бяха избрани в Египет “Мюсюлмански братя” – базовата структура, от която се родиха всички ислямистки, екстремистки и терористични структури на съвременността! От доста години високо стои въпросът за “прелестите” на либералната демокрация, в съответствие с чиито правила във върховете на политическата власт се избират всякакви негодници. Така ,както стои въпросът за подмяната й с митологизираната “пряка демокрация” по подоблие на тази в Атина (ІV в. пр. н. е.) и Рим (ІІ –І в. пр. н. е.) с няколко хиляди “свободни граждани, при съвременните градове и селища с десетки милиони население и със съвременните медии.

 

Но не това е темата на тази статия. Темата е какво стана през изминаващата 2016 година и какво можем във висока степен на вероятност да очакваме да стане през настъпващата само след по-малко от месец 2017 година?

 

А верният отговор на този въпрос може да се получи, само ако се анализират обективните обществени тенденции, които в определени епохи на дълбоки кризи и катаклизми се появяват като възможности за едни или други варианти на историческото движение на човечеството. Историята на човечеството като продължение на Универсалната еволюция винаги се е разгръщала в различни варианти и опитите да се чертаят едни или други предварителни схеми са демонстрация на механистическия подход към развитието на човечеството.

 

Както и в останалата Вселена действат много фактори, така и в човешката история действат много фактори от различен характер в система и в отделни периоди напред излизат едни или други фактори, които като “ключови” задвижват цялата система. Именно прилагането на такъв подход позволява да се разбира същността на ставащите процеси и генералните тенденции, които определят следващия период на историята, позволяват ни да видим “другото бъдеще”.

 

Понятието “друго бъдеще”, като различно от това, което по метода на екстраполяцията очаква плоското и едноизмеримо мислене, въведе с книгите си “Шокът от бъдещето” (1970), “Третата вълна” (1980) и “Трусове във властта” (1990) големият американски футуролог Алвин Тофлър.

 

П други мои статии през 2016 г. написах, че можем във висока степен на вероятност да очакваме, че бъдещият президент на САЩ ще бъде от Републиканската партия и че в също така висока степен на вероятност този президент ще бъде Доналд Тръмп. Нзависимо от ходовете на Брюкселските бюрократи и триковете на Дейвид Камерън Brexit’a се състоя и Великобритания ще напусне ЕС. Но псевдожурналистите и дежурните по екраните на ТV и публичните медии псевдоанализатори повтаряха своите мантри и оглупяваха собствените си народи. И…накрая бяха шокирани.

 

Но няма край! Колко утопии, последната от които “либералната” , обявяващи край на историята, се провалиха. Историята се развива, процесите се разгръщат не в съответствие с повърхностните догматични представи на огромната част от съвременните политици, които се оказаха лилипути, които не разбират духа на ставащото, не проумяват ровенето на “къртицата на историята” (Хегел) и когато тя чрез някой (Ф.Кастро, В. Путин или др.) прозрял този ход извика “HierRodos,hierspringen”(“Тук е Родос, тук скачай”- нем.) са изненадани и шокирани.

 

Всъщност както “Brexit’a”, така и победата на Д. Тръмп бяха по същество просто моменти епизоди от разгръщането на новата Генерална историческа тенденция, която отначало плахо, но постепенно все по-уверено заявяваше своето право на “другото бъдеще” в опозиция на налаганото от неолибералния глобален феодализъм бъдеще на човечеството. Започнал своя възход неолибералният глобализъм в края на 70-те и началото на 80-те г. като неоконсервативна революция, чието сърце стана монетаризмът, измътен в Чикагската школа на М. Фридман, се развихри след края на “Студената война” (1991) в десетилетието на отиващия си век. Постепенно обаче повалената и опозорена от М.Горбачов и Б. Елцин Русия започна “да се съсредоточава в себе си” (Ал. Горчаков) и все по-решително при В.Путин да заявява за своето право на велика държава със свои интереси, място и роля в световната история. Постепенно и все по-решително зад нея заставаше Китай (КНР). Европейските народи ударени от тежката финансова и дългова криза, едно от следствията от политиката на неолибералният глобализъм започнаха да се пробуждат и да заявяват своето право на свобода. Появи се “Сириза”, след нея “Подемос”, “Пегида”, “Алтернатива за Германия” и т.н..

 

В същото време, губейки чувство за реалност силите на неолибералният глобализъм предприеха нови безумни ходове след онези от предния век – “Арабските пролети”, Гражданската война в Украйна. Така бяха събудени дремещите вулкани на исляма и на нацизма. И тръгнаха милионите маси мигранти в разтворените обятия на либералната Западна Европа, газейки през границите и пространствата на най-слабите държави на ЕС. Опитите на тези неукротили се адепти на неолибералния утопизъм в лицето на Б. Обама, А. Меркел, Ф. Оланд, Д. Камерън чрез ТТИП и ТП (Трансатлантическото и трансокеанското търговско сътрудничество под егидата на ТНК и финансовата олигархия на Уолстрийт (САЩ) се провалиха. Паралелно вървяха санкциите срещу съпротивляващата се Русия.

 

За този четвърт век възход на неолибералният глобализъм смиващ националните държави и националните култури народите неимоверно обедняха, но за сметка на това финансовата, икономическа и медийна олигархия натрупа нови милиарди.Oxafam–Международната организация на юристи от всички страни обяви още в пролетта на тази 2016 г., че 1% от населението на Земята ще притежава богатствата колкото всичките останали 99%. “Прекрасният свят”надминаващ патологичните картини на антиутопията на Джордж Оруел –“1984” стана реалност. За сметка на това медиите в хор ревяха срещу всеки дръзнал да се съпротивлява на този нов феодален порядък лепвайки му етикета – “комунист”, “фашист”, “нацист”.Един такъв псевдожурналист със слава на “топ” нарече даже Доналд Тръмп “фашист”.

Реакцията на примитивите!

 

На този фон след изригването на народното недоволство през зимата на 2013 се проведоха и редовните президентски избори в България (6-13.11.2016), в които победи подкрепяният от БСП Лява България кандидат генералът от ВВС на България Румен Радев. Това също предизвика шок в дежурните по медиите политически псевдоанализатори и гилдията от псевдожурналисти възхваляващи един “тъпоумен сървайвър” (Форбс) като уникална личност и политик, довел България и народът й трайно до последното място в ЕС за времето на своето гаулайтерство. Тези сили както в България, така и в Европа и САЩ и в останалаия свят няма да се примирят с поражението и ще продължат битката с всички мръсни средства на политическите провокации, шантажа, примитивните обвинения, платените протести, подкупването на журналисти, политолози и социолози с лакейски манталитет. Отделени са десетки милиони за тези цели. Така че 2016 година отминава с някои победи на силите на възхождащата генерална историческа тенденция, която иска не да спира глобализацията и интеграцията на човечеството, но да съхрани ролята на националната държава като институцията, която гарантира суверенитета на националното пространство и свободата на своите граждани, работи за запазването на техните традиционни културни ценности, формиращи националната им идентичност и отстоява равенството на своя народ с останалите народи на света.

 

И все пак, какво най-общо във висока степен на вероятност можем да очакваме през идващата 2017 година?

 

1. Въпреки хвърлените средства за разколебаване на “избирателите” ,гласували за Д. Тръмп те ще го подкрепят още на 19 декември и той ще встъпи в длъжност през януари. За разлика от бурния предизборен период първите стъпки на новия американски президент ще бъдат много внимателни и балансирани. Той ще бъде постоянно във фокуса на своите опоненти както от Демократическата партия, така и от собствената си Републиканска партия, които ще го дебнат за конституционни грешки, за да му устроят импийчмънт. Постепенно той ще преодолее и тази съпротива.

 

2. Вече е ясно, че бъдещият президент на изборите във Франция през 2017 г. ще бъде Франсуа Фийон. Ф. Фийон ще победи на балотаж кандидата на Националния фронт Марин льо Пен с помощта на социалистите, които отдавна са станали либерали.

 

3. На предстоящите предсрочни парламентарни избори в Италия ще победят партиите на “Петте звезди” и “Северната лига”, което за трети път в следвоенната история на Италия ще доведе до пълен погром на управляващите партии и смяна на истеблишмента на италианското общество. Усилване на евроскептицизма и готовност за Референдум за излизане от ЕС.

 

4. Евроскептицизмът в ЕС ще се усили и след парламентарните избори в Австрия, на които ще победи Австрийската партия на свободата на Н. Хофер.Традиционинте партии на социалдемократите и консерваторите ще бъдат втора и трета сила и само обединени със “зелените” биха могли да се надяват на канцлерския пост.

 

5. На предстоящите през октомври избори за Бундестаг в Германия победители ще бъдат ГСДП заедно с “Левите и “Зелените и те ще излъчат новия канцлер на Германия Зигмар Габриел. Така ГСДП ще овладее не само президентския, но и канцлерския пост. Партията на А. Маркел ХДС въпреки нейното преизбиране на председателския пост и вероятно променяне на политиката й спрямо НАТО и Русия на 180 градуса ще претърпи тежко поражение, което вероятно ще доведе и до разпад на коалициятaй с ХСС

 

6. Трусовете във властта ще продължат и в България. На предстоящите парламентарни избори въпреки триковете на Б.Борисов да получи отново подкрепата на САЩ и ЕС победитeл ще бъдат БСП Лява България. Победата на левите сили ще бъде още по-категорична, ако председателят на БСП г-жа Корнелия Нинова съумее да убеди съпартийците си да включат в кандатдепутатските листи много патриоти професионалсти, запазили своето име през годините и издигнати от различни граждански движения. Самите тези движения трябва да организират своевременно своя Народен събор и бъдат готови със своите инициативи за политически промени в българското общество.

 

7. Координираните усилия на силите на Русия и САЩ, както и на коалиционните им партньори ще позволят да бъдат ликвидирани териториалните огнища на “Ислямска държава”в “Близкия изток”, но идеята за “Ислямския халифат” ще продължи да има свои последователи и битката за бъдещето на човечеството като битка на ценностите и идеологиите за друг обществен порядък ще продължи. Тероризмът ще продължи да заплашва народите. И това ще стане един от големите глобални проблеми, наред с бедността и промяната на климата, с чието решаване новите лидери на човечеството ще трябва да се заемат.

 

Все по-определено през последните години реката на историята прави своя нов голям завой. И въпреки съпротивата на силите на неолибералния глобализъм този процес ще продължи още по-ускорено през идващата година.

 

И само онези политически сили и онези народи, които съумеят навреме смело да се впуснат в талвега на нейното най-силно течение и станат активни участници в похода на човечеството могат да завоюват своето бъдеще.

Проф. Петко Ганчев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;