Хибридната война удари най- голяма степен удари най- слабите и неподготвените. Много по- проблемно в случая е това, че слабите сме ние, а при тази тип война липсва официално обявяване, дори признание, че тя се води. А още по- проблемно е, че онези, които трябва да ни пазят, участват във войната срещу нас, собствения си народ.

 

Иначе повечето от компонентите, които в съвременен вариант това понятие включва, са стари колкото самия свят.

 

Най- масовите жертви паднаха под откосите на обещана демокрация, на преход, оказал се единствено криминално рушене и заграбване на общата собственост от „хибридни малцинства”, налагащи се като „елит”.

 

Докато в същото време масовият гражданин беше настройван на вълната на нови вярвания:

  • радикалната промяна е необходима;
  • западната идея за глобализиращ се свят уникална;
  • евроатлантическите ценности са всъщност най- човечните;
  • националните ценности са отживелица;
  • новите гарантират просперитет и стабилност;
  • след тях ни чака светло бъдеще.

 

За да се задейства „оръжието” не беше необходимо много.

 

Правилно подбрани „хибридни” бойци, въоръжени с обединяваща идея, че са носители на нещо ново и авангардно. Както и лесно инжектиране за успокояване на собствената съвест, ако я имат, с огромни дози всепозволеност и безнаказаност.

 

Превърнати в просто изпълнители на заповеди: да се руши всичко старо, независимо материално или духовно- идеи, идеологии, няма стопанство, няма икономика, няма промишленост, няма армия, няма полиция, специалните служби, съд….

 

Морал?

 

Какво беше това?

 

Суверенитетът е вредоносна глезотия, която е по- добре да бъде споделена незабавно. Най- добре до степен на пълен отказ.

 

Територията е все още цяла, но все по- оспорвана.

 

„Хибриди” от БЮР Македония, от Румъния, от Сърбия са в готовност.

 

Чест?

 

Забрави!

 

Достоинство?

 

Това е за наивници!

 

Виж, границите е полезно да съществуват!

 

Защото дават от възможност за държавна служба, поднесена с корупция, контрабанда и други криминални дейности на всички поредни партизани на властта. Така се издържа вътрешната партокрация, която получава привидна чистота, укрепват връзките между одобрените играчи, включени в „хибридните екипи” на нашата и чужда олигархия.

 

Държавни, военни и политически успехи, даващи повод за национална гордост и достойнство, които е най- добре да бъдат забравени.

 

Как?

 

Като се реформира образованието, системата за социална защита. Като се закриват читалища, училища, детски ясли и градини.

 

Като се облагат с невиждани данъци книги.

 

Като се гарантира, че нито един художник, музикант, поет или писател няма да се появи в списъците на получилите кредити, на офшорките!!!

 

Една въздигнала се нация лесно се руши.

 

Обещай ѝ чудо, завий в тайна и пази авторитет!

 

Дай ѝ нови стратегии, закони, актове.

 

По схемата колкото повече, толкова повече.

 

Обърквай!

 

Наказвай малките, пази и се договаряй със силните.

 

С тях винаги има какво да поделиш.

 

Закривай предприятия.

 

Останалите приватизирай безконтролно.

 

Продавай за не повече от 1 долар.

 

Най- много да се контролира до момента на нарязването на скрап.

 

Хората, като останат без работа,ще тръгнат за чужбина.

 

Който не, довърши го с лумпенизация, маргинализация, освирепяващи глад и бедност.

 

Унищожавай всички, които може да изразяват социално недоволство!

 

Като няма кой да прилага законите, ще остане правото на силния.

 

В селищата ще заживуркат основно стари и безпомощни хора.

 

Останалите край тях ще бъдат от общности, оставени на самотек от държавата, групи, малцинства, на които умишлено е отнето правото да работят, да учат, а „социалното включване” служи да прикрие следите от чиновническото ограбване на средства от Европа до България.

 

Погнусата към тях се крие само предизборно, а за да не се налага масово общуване, създавай „канали” за комуникация и посредничество- малки, но удобни партийки, местни бабаити, на които лесно се задоволяват амбициите с малко власт и още по- малко пари, противопоставяй ги на официалните закони с техни собствени, „традиционни”, тип „мешере”, които поощряваш!

 

Дай на малцинствата нова идентичност.

 

Обяви новата идентичност за по- престижна и я обгрижвай.

 

Сблъскай тази идентичност с останалите!

 

Добави неясна Рамкова конвенция за права и внушавай вина независимо дали се изпълнява или не.

 

Ако някой „застраши”новите идентичности, веднага получаваш легитимно право да ги защитаваш.

 

С всички средства.

 

Ти избираш „хибридни” или „откровено горещи”.

 

Чертай разломи, пропасти!

 

С кръст, полумесец, език и думи.

 

Обърквай различните им ценности и ги противопоставяй.

 

Ограничавай и насочвай стигащата до тях информация!

 

Обещавай власт.

 

„Те” и без това се стремят към нея.

 

Не случайно за председателско(не лидерско) място в издъхващи партии се борят десетки.

 

А при неуспех се цепят.

 

Тези и най- добре съзнават, че чрез властта ще имат всичко.

 

Създавай и поощрявай партии!

 

Насищай ги със свои хора, или поне такива, които вярват в „новите идеи”, които си им написал.

 

В края на краищата имаш избор измежду многото готови на всичко, за да са във властта, в играта.

 

Те лесно може да преминат от етап на „хибридна” и към етап на „гореща” война.

 

Не позволявай на младото поколение да се обучава!

 

Особено военно.

 

Дай му замайващ ритъм, алкохол, наркотици, лъскави дрънкулки…

 

Оставено без историята, родната литература, защото предизвикват излишна национална привързаност, гордост те лесно ще бъдат откъснати от вечната народностна идея.

 

На такова стадо езикът не е нужен.

 

Или поне уникалният, национален език.

 

Той може да стане второстепенен.

 

Стадото трябва да мучи еднакво, монотонно и одобрително!

 

Каквото и да му се случва.

 

Независимо дали отива на опожарено пасище или на заколение.

 

Символният капитал, оставен в своята миниатюрна крепост, няма да може да я защити, особено ако в нея са вкарани достатъчно „троянски коне”.

 

Настройвай млади писатели, поети, художници срещу предните поколения творци.

 

Издигай готови модели за подражание и внушавай лесен успех. Отдавай го на талант и шанс, но в никакъв случай не казвай, че е необходим много труд.

 

Обръщай внимание на взаимоотношенията!

 

Национализмът е оръжие, при това двуостро.

 

Ако го има, започни да го обвиняваш и рушиш!

 

Ако го няма, побързай да го създадеш и усилиш!

 

Подсили сместа с много религия, от различен вид!

 

Все пак това е демократичното.

 

Инструмент е историята,малко манипулирана, пълна с конфликти и войни, винаги завършвали до степен, която ги прави в още по- лесно възбудими.

 

Запомни, че всяка национална държава

на Балканите „граничи със себе си”.

 

Ако се налага, налагай всичко, направено до тук.

 

Когато се изчерпят „хибридните”, прибегни до „горещи средства”.

 

Иначе под понятието „хибридната война” в НАТО разбират широк спектър от действия, сред които военната сила е малка част, изпълнявани съгласувано и в името на общи дългосрочни цели.

 

Според Валерий Герасимов от руския ГЩ войната и мирът се размиват, а «методите на конфликт вече включват широкото използване на политически, икономически, информационни, хуманитарни и други невоенни мерки, които може да бъдат допълнени с подбуждане на местното население и „скрити въоръжени сили”.

 

Нови възможности осигуряват компютърни системи и програми за тях.

 

Според Антъни Кордсман, бивш директор на разузнаването в Пентагона, днес анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания «половината история на военното дело се състои от такива неща«.

 

Което не изключва тяхното модернизиране.

 

Заради случващото се в Украйна мнозина на Запад внушават опасения, че Русия може да приложи подобни тактики на европейска земя.

 

В същото време Русия пък доказва обратното, сочейки „цветни революции”, „арабски пролети”, двойни стандарти в политиката, които вменяват вина на западните държави, най- често на САЩ.

 

Сгъстяването на геополитическите облаци по най- високите равнища няма как да не дава отражение и на по- ниските. Битките за жизнено важни световните ресурси са далече от поредното по- продължително регулиране.

 

А докато това стане, теренът, през който минават различните трасета ще продължи да бъде нажежаван.

 

Официалните институции също видимо са подвластни на всеобщия сблъсък.

 

Българското правителство според доклад на Европейската комисия се оказа най-корумпирано в Европа, а западните разузнавателни агенции изразиха опасения, че цялата политическа система в България е компрометирана от разузнаването на Москва и от престъпни организации.

 

Лично екс- генералният секретар на НАТО Расмусен, предупреди, че Русия финансира европейски групи за защита на околната среда да попречат на разпространението на шистовите технологии в Европа.

 

Тайно естествено.

 

Крис Донъли от Института за държавно управление обвини Русия, че ползва парите, търговията, корупцията и помощите за налагане на определени условия и влияние, въвличайки дори организираната престъпност като инструмент.

 

Мнозина анализатори и наблюдатели също допълват, че и други държави разполагат с ресурси и желание да използват подобен инструментариум1.

 

Като осъзна, че е изложена на непрекъснати атаки, руската страна не закъсня със свой отговор. Средството да се противопоставиш срещу използвани срещу теб хибридния войни е възможно само ако и ти използваш техните методи и инструментариум.

 

Този извод прозвуча след задълбочено обсъждане в Руската Академия за военни науки, където известните „цветни революции” бяха наречени „по същество държавни преврати”. А Русия призна, че е използвала в Сирия комплексно противодействие срещу терористичните групи, като е съчетавала военни с невоенни методи, дипломация и международно взаимодействие.

 

Участниците в заседанието обсъдиха необходимостта от реформи във ВПК, обновление на армията, превъоръжаване и дори създаването на частни военни структури.

 

Докато Владимир Гутенев определи „цветните революции” като реална заплаха, Андрей Манойло настоя за създаване на изпреварваща готовност. «Обикновенно генералите се готвят за войни по миналото, но в този случай ще се наложи да се върви към предварителни мерки”, припомни той.

 

На този форум се завъртя и разбирането, че мрежовите структури, които служат за въвличане на гражданите в протестни действия следва да бъдат признати за участници в „хибридни войни” и приравнени към диверсанти, доколкото по нищо не се отличават от онези, които използват и терористите.

 

Ян Ваславски(Rethinking Russia) предложи с оглед изработване на ефективна концепция да бъде създадена междуведомствена работна група, която да изучи съществуващият руски и чужд опит, включително на неправителствените и обществени организации.

 

Докато виждаме на практика как се водят новите войни, ние се оказваме увредени в максимална степен от тях.

 

Партиите са ни прекалено много, отдавна загубили идентичности и станали неразпознаваеми дори за довчерашните си членове и симпатизанти. В същото време това не им пречи да претендират отново и отново за включване във властта, за да задоволят единствено болезнените амбиции на все стесняващия се връх апаратчици в тях.

 

Същите отдавна са депрофесионализирани, а вътре се обграждат със себеподобни. По този начин на равнището на политическите елити не може да се намери и излъчи нищо годно за участие във властта.

 

Още по- тясно малцинство се изхранва и разчита за реализация главно евроатлантическите структури, където заради познаването на езика на предателството(често по наследство) лесно намира реализация.

 

Формираните около политическите партии множество сателитни организации са дълбоко казионни и единствено срещу скромни помощи за техните лидери изпълняват основната линия на своите „благодетели”.

 

Все по- добиващото мащаб справедливо оценяване дистанцира редовият българин от властта, от претендиращите да го представляват, а всъщност отнемащи суверенитета му партии.

 

Еднообразно повтарящата се картина, независимо кой властови център се е договорил с останалите да приложат пореден сценарий и малко да поуправляват за пореден път все повече се обрича и губи доверие.

 

Но едновременно с това се губи контрол и върху онези обществени процеси, които могат да родят пълноценен обществен диалог, нов обществен договор и стабилност.

 

С това единството се обрича.

 

Националната цялост, а от там държавност подлагат на съмнение.

 

Вместо безусловно върховенство на закона, неотменимост на наказанието се предлагат все по- приватизирани власт, сигурност и сила.

 

Така изблиците на спонтанно или организирано насилие стават поведенческа норма.

 

А понеже четвъртвековния преход и провеждащият го елит целяха именно такъв резултат, за това са склонни да изложат на санкции и обругаване всеки опит, произтичащ от дол, от хората за търсене на решения.

 

Освен ГКПП сега „зелената граница” е поредния поток за финансиране на готвещите се за поредният изборен театър партии. Кой би позволил някои си самодейци да се мотаят по границите, да наблюдават и се намесват в ставащото.

 

Заради това и толкова неистов вой се надигна около няколкото опита на живеещи в приграничните зони будни българи да вземат нещата в свои ръце, а изпълнителна и съдебна власт бяха незабавно задействани срещу този „произвол”.

 

Първата тяхна грижа беше да посочат като голям грях „криминалната регистрация” на един от тези българи, като някак в сянка остана неговото обяснение, че всъщност това е някаква негова младежка авантюра.

 

Да не забравяме и това, че родният законодател, за да имитира безкомпромисна битка с престъпността с лекота криминализира елементарни норми от поведението, които в много страни дори не подлижат на административни санкции.

 

Сега освен бургаската, хасковската, пловдивската може да се очаква да се задейства гръмовно дори Главна прокуратура, макар от години те да проспиват масово организирана престъпна дейност, при това до степен, която поражда съмнение за съучастие.

 

Вместо да поощрява сътрудничеството с гражданите, да предложи и санкционира легални форми за това, държавата задейства цялата си тежест, стоварвайки обвинение собразуване на досъдебно производство за престъпление по чл.142 а, ал. І от НК.

 

Заради извършеннеправомерно „граждански арест”.

 

Дори Българският Хелзински комитет изпратили сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров да образува досъдебно производство срещу премиера Борисов.

 

Всъщност така се разсейва мнението, че „хибридното” е толкова сложно и непрозрачно.

 

Сега остава премиерът да се издигне над всичко и всичко, като в характерен стил утвърди „самодържавието”.А задържаният Петър Низанов, сам потвърдил участие в «ареста» на чужденците или ще стане герой, или ще „опере пешкира”.

Остава Той да реши!

 

Иначе текстовете от НК са направо „барутни”.

 

Или поне ни карат да се замислим, дали терористичната престъпност отдавна не се е завихрила у нас.

 

Така българчетата, които искат да гарантират спонтанно сигурността на страната си ще бъдат обвинени за „отвличане и противозаконно лишаване от свобода”, като може да попаднат и на утежняващите квалификации в зависимост от това дали деецът е бил въоръжен; деянието е извършено от две или повече лица или ако отвлеченото лице се ползва с международна защита и по отношение на две или повече лица.

 

И когато множеството „хибридни” играчи се наситят на новата игра, може и да се сетят, че „не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели”.

 

Какъв по- голям обществен интерес може да има то, гражданинът и по Конституция суверен, когато по собствена воля рискува да защити държавата и нейният основен закон от вече извършено противоправно посегателство.

 

В същото време законодателят е поставил много по- високо собствеността, като е освободил от отговорност онзи, който я защити в случай на проникване и взлом.

 

Или задържаният бъде научен от защитниците да признае, че е превишил пределите на неизбежната отбрана под влиянието на уплаха или смущение.

 

Които май няма начин да не е изпитвал, след като застава срещу множество нерушители на границата, за които масово се смята, че идват от райони на конфликти, в които използването на оръжие един срещу друг е традиция и уменията за това са налице,

 

Или ако е нямало друг начин за задържане.

 

В същото време властта взе ново мъдро решение.

Незабавно още 500 души полицаи ще бъдат изпратени на границата. А други 500 пък уволнени или съкратени от поредното предприятие.

Просто fifty- fifty.

Стадото мучи и заминава.

Тихомир Стойчев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;