Как 13 години Европа обгрижва организатора на касапницата на летище «Ататюрк»
— Терористът-бежанец
— Ахмед Едноръкия и неговите «правозащитни» съучастници

 

45 загинали, 239 ранени. Това е убийствената «равносметка» (в числа) от атентата на летище «Ататюрк». Политическата равносметка е скандална. За Европа, САЩ, Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), «Амнести интернешънъл», Върховния комисариат на ООН за бежанците; за Австрия, Грузия, Швеция, Украйна, Турция. И за България, уви.

 

Предистория

Ахмед Ражапович Чатаев, чеченски терорист. Основен вербовчик на главорези и шахиди за ИДИЛ. Ръководител на специално подразделение за терористични нападения в Русия и Европа. През 2000 г. губи дясната си ръка в престрелка с руските спецчасти. През 2003 г. ще просълзи австрийските власти със сърцераздирателна легенда как в затвора «руските варвари» му отрязали ръката. На 16.07.2008 г. Интерпол, по искане на Русия, издава червена бюлетина за международно издирване на Чатаев за участие във въоръжена групировка, организиране на терористични актове и финансиране на тероризма през периода 1999-2007 г.

 

Това е организаторът на касапницата на летище «Ататюрк». И на площад «Султанахмет» (10 убити, 15 ранени). И на улица «Истиклял» (5 убити, 36 ранени). И на обезглавяването на двамата български шофьори в Ирак през 2004 г. И на кървавата вакханалия в Париж (130 убити, 350 ранени). Дипломатическият (sic!) представител на Доку Умаров в Западна Европа. Каква прелест! Главорез-дипломат!

 

[Доку Умаров — емир на ислямистката терористична организация «Имарат Кавказ», по-късно част от «Ал Кайда», сега част от ИДИЛ; терорист №1, организатор на атентатите в «Невски експрес» (2009 г.), в московското метро (2010 г.), на летище «Домодедово» (2011 г.); свързан с терористичните актове по време на спектакъла «Норд-Ост» (2002 г.) и в училището в Беслан (2004 г.); общ брой на жертвите — над 600.]

 

Ахмед Чатаев е кучето на Доку Умаров. И не само негово. «Кучи син, ама наш кучи син!», би казал Франклин Делано Рузвелт. Многобройни са американските «кучи синове». През 1999 г. западните медии величаеха терористите и наркотрафикантите от АОК като «бунтовници», а НАТО надовлече в Косово орда муджахидини — да прочистят терена от «неверниците» и техните православни църкви. През 2002 г. CNN титулува кучетата на Доку Умаров «чеченски дисиденти». След всяка касапница (вкл. — след гибелта на 300 деца в Бесланското клане) западната пропаганда осъжда страстно «руската агресия» и още по-страстно възпява героизма на «дисидентите».

 

Австрия

 

И ето го ключовият момент. През 2003 г. Чатаев се измъква от Чечня в Азербайджан и се добира до Австрия. На 24 ноември 2003 г. се сдобива с бежански статут. Забележете — годината все още е 2003, няма ни «бежанска вълна», ни «арабски пролети».

 

Сега Австрия се дистанцира плахо: «МВР не разгласява лична информация на запитвания за предоставяне на убежище. Към този момент няма никакви данни, че произшествието е свързано с Австрия» (цитирам «Дойче веле»). Невинното «произшествие» е атентатът на летище «Ататюрк», отнел живота на 45 души.

 

И така, от 24 ноември 2003 г., обзаведен с документи на страна член на ЕС, Едноръкия може спокойно да прекосява европейските граници и да сее щедро своите «дисидентски» идеи.

 

Швеция

 

2008 г. Едноръкия пристига в Трелеборг — най-южният шведски град, с напълно запазена пръстеновидна крепост на викингите, построена като идеална окръжност. Но не викингите го интересуват. Оттук тръгват фериботите за Германия. Чатаев е задържан с един багажник «дисидентски» пособия: автомати «Калашников», боеприпаси, взривни материали. Година и половина «дисидентът» поседява в шведски затвор, не го екстрадират в Русия и го пускат по живо, по здраво.

 

Украйна 

 

3 януари 2010 г. Едноръкия, с редовна виза, вече е в древния Ужгород. Задържан е от местната милиция с «дисидентска литература» в GSM-а: схеми на взривни устройства и снимки на избити хора. До екстрадицията в Русия остават броени дни. Тогава се намесват закрилниците на самоотвержения борец срещу «руските варвари».

 

На 14 януари Европейският съд за правата човека (ЕСПЧ) разпорежда на украинските власти да не екстрадират Чатаев, тъй като има статут на политически бежанец.

 

Amnesty International организира масирана кампания и разпространява нареждане до своите структури: «Напишете незабавно на руски, украински или на своя роден език! Изискайте от украинските власти да изпълнят решението на ЕСПЧ от 14 януари да не предават на Русия Ахмед Чатаев… Изпратете своите съобщения до 5 март до генералния прокурор на Украйна и до дипломатическите представителства на Украйна във вашата страна».

 

Международният Антиимперски Фронт (империята е Русия, естествено) изпраща ултиматум до президента Юшченко, премиера Тимошенко и шефа на Службата за безопасност (СБУ) Наливайченко. В ултиматума пише, че Чатаев е «инвалид ІІ група, политически бежанец от Чечня»; че «е в Украйна по лична работа и не е нарушил украинските закони»; че «представителите на Русия вече са в Украйна с т.нар. «досие за екстрадиция» с цел натиск над украинската власт»; че това «противоречи на националните интереси и на здравия разум»; че «това са слугински действия на «петата колона» в Украйна»; че «агентите на Кремъл в Украйна провеждат акция по задържането на чеченския патриот, който с оръжие в ръка е противостоял на руските агресори»; че «незаконно задържания борец за свободата на чеченския народ Ахмед Чатаев трябва да бъде освободен незабавно».

 

Ултиматумът завършва заканително: «Ако не изпълните нашите изисквания, Международният Антиимперски Фронт е готов да започне масови протести и обществено неподчинение. Долу кремълските агенти!

 

За вашата и нашата свобода!

 

Подпис: Дмитро Ярош — Председател на изпълкома на МАиФ и Главен Командир на Всеукраинската Организация «Тризуб» на името на Степан Бандера».

 

Ярош е бъдещият организатор на Майдана, бъдещият фюрер на неонацистите от «Десен сектор», бъдещ депутат, днес — съветник на началника на Генщаба на главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна, президента Порошенко.
И тук се появява внезапен защитник на «чеченския патриот» — самият шеф на СБУ Валентин Наливайченко, който заявява, че арестът на Чатаев е «неоснователен и скандален». После, в славните майдански времена, Наливайченко ще дефилира с Ярош и Тягнибок под жълтите знамена, декорирани с един от символите на SS — «Wolfsangel» («вълча кука»). Днес храбрият «правозащитник» си е пак шеф на СБУ.

 

Украинските власти не екстрадират Чатаев в Русия. В името на «вашата и нашата свобода».

 

Същата схема ще се повтори и в Грузия през 2012-а — ЕСПЧ, Amnesty International, посолство на САЩ, два месеца в ареста — каква екстрадиция, каква Русия, какъв Интерпол!
България

 

След Украйна и преди Грузия Едноръкия е в България. Кога и как се е появил в България, колко време е бил в България, какво е правил в България, с кого и защо се е срещал — не знаем.

 

На 19 май 2011-а Чатаев е задържан на КПП «Капитан Андреево» на път за Турция. На 1.07.2011 г. Хасковският окръжен съд (чест прави на хасковските съдии!) решава Чатаев да бъде екстрадиран и предаден на руските власти, според разпоредбите на закона за екстрадиция. (За любознателните: http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135504378)

 

Мотиви: червената бюлетина на Интерпол. Липсата на законови основания, поради които съдът може или задължително трябва да откаже екстрадицията. И защото разпоредбите на Конвенцията от 1951 г. за закрила на бежанците не се разпростират върху лица, извършили тежки престъпления.

 

Между 1 и 21 юли 2011 г. се случват пет неща.

 

1) Австрийското МВнР изпраща две вербални протестни ноти срещу «преследването на Ахмед Чатаев» и срещу неговата екстрадиция в Русия.

2) и 3) ЕСПЧ и Amnesty International процедират като в Украйна.

4) В защита на Чатаев се обявява Върховният комисариат на ООН за бежанците.

 

5) С писмо от 11 юли Независимата Международна Правозащитна Група (НМПГ) изисква «освобождаването на чеченския бежанец, преследван от Русия за неговите политически позиции», чиято «ръка е отрязана в руски концлагер», който «има статут на бежанец в Австрия от 2003 г. и е под закрилата на австрийската държава», а «действията на българските власти нарушават принципите на правата на човека и нанасят вреда на международния имидж на България»…

 

Писмото е подписано целокупно от 7-те членове на НМПГ:

 

Виктория Пупко — президент на фонда «Ана Политковска», САЩ (родена в Москва, завършва МГУ през 1969 г., от 1987 г. в Бостън);

 

Майрбек Тарамов — директор на Чеченския Правозащитен Център, Швеция (роден 1949 г. в Казахска ССР, в Швеция от 1999 г., автор на книгата «Престъплението на века: Русия в Чечня», настоява Русия да бъде осъдена в Хага за държавен тероризъм);

 

Надежда Банчик — журналист, Amnesty International, САЩ (родена 1959 г. в Лвов, Украинска ССР, от 1996 г. в Калифорния);

 

Саид-Емин Ибрахимов — президент на Международната асоциации «Светът и правата на човека», Франция (роден 1946 г. в Казахска ССР, бивш външен министър на Ичкерия, от 2001 г. във Франция, на 1 юли 2014 г. сезира Международния наказателен съд в Хага с иск Путин да бъде подведен под съдебна отговорност);

 

Елена Маглеванная — журналист, Финландия (родена 1980 г. във Волгоград, главен редактор на сайта alexanderlitvinenko.narod.ru, през 2012 г. емигрира във Финландия и приема исляма);

Давид Кудиков — журналист, писател, член на ПЕН-клуба, Великобритания (роден 1947 в Латвийска ССР, в Лондон над 20 години);

Майю Пладо — активист на правозащитното движение, Естония (повече данни за него не се намериха).

На 21.7. 2011 г. заседава Пловдивският апелативен съд, ІІІ състав (Недялка Василева, Христо Белев и Васил Гатов); прокурор Мариян Попов. Делото е решено от прокурора, който подкрепя жалбата на Чатаев и влиза в ролята на адвокат.

 

«Прецедент в съдебната зала: прокурор и адвокат на една позиция. Още в началото на заседанието прокурорът Мариян Попов хвърли «бомба» в залата, като заяви, че магистратите от първата инстанция са нарушили редица европейски норми и решението им нарушава Конвенцията за бежанците. Реакцията му изненада както тричленния състав на съда, който явно се готвеше за тежка битка, така и адвоката на чеченеца», написаха изумените колеги от в. «Марица» на 22.07.2011 г.

 

Само за един час съдът постановява: отменя решението на Хасковския окръжен съд, не допуска екстрадицията на Чатаев в Русия, отменя мярката «задържане под стража» и го освобождава незабавно, още в съдебната зала. «Хващам първия самолет за Австрия и се махам», казва Чатаев и заминава за… Грузия. За да продължи своя съдебен тур за овации.

 

Сирия

 

В края на 2013-а Чатаев е вече в Сирия. Закономерно. Участва във видеообръщение с главореза Абу-Джихад Ал Шишани (Ислам Умарович Атабиев). Ръководи един от 5-те чеченски батальона — «Ярмук». Името на батальона съвсем не е случайно. На 20 август 636 г. при река Ярмук (Сирия) влизат в решителна битка армиите на Византийската империя и Арабския халифат. Преди две години «воините на исляма» са превзели Дамаск и Южна Сирия. Битката при река Ярмук  е разгром за Византия, в резултата падат Йерусалим и Палестина, пътят на исляма към покоряването на Леванта и целия Близък изток е открит.

 

Октомври 2015 г.

 

На 2 октомври 2015 г. Чатаев е обявен за издирване от Съвета за сигурност на ООН под №365:

 

«Име Ахмед Ражатович Чатаев; роден на 14 юли 1980 г. в село Ведено, Република Чечня, Руска федерация… известен като Ахмад Шишани, Давид Майер, Елмир Сене, Едноръкия… Адрес: Сирия, Ирак (б.а. — не Виена!); от август 2015 е един от лидерите на ИДИЛ, член на «Ал Кайда» в Ирак, командир на 130 бойци… очи кафяви, коса черна, телосложение солидно, лице овално, брада, липсват дясната ръка и лявото стъпало, говори руски, чеченски и вероятно немски или арабски. Издирван от Руската федерация за тероризъм. Снимка: Интерпол».

 

На 5 октомври 2015 г. Чатаев влиза в черния антитерористичен списък на САЩ под №13.
Късно.

 

Защо

 

Защо Австрия обявява един терорист за бежанец? Защо му дава европейско убежище и закрила? Защо го покровителства? Защо не му отнема бежанския статут и не го екстрадира в Русия още през 2008 г., след като е обявен за международно издирване?

 

Защо Швеция не го екстрадира 2008 г.? Защо Украйна не го екстрадира 2010 г.? Защо България не го екстрадира 2011 г.? Защо Грузия не го екстрадира 2012 г.?

 

Чечня, Азербайджан, Австрия, Швеция, Украйна, България, Грузия, Франция, Турция — това са известните маршрути на Чатаев. Колко граници е прекосил безпрепятствено? Защо никой не го спря?

 

Защо ЕСПЧ, Комисариатът на ООН за бежанците и един куп «правозащитници» закрилят един главорез и 8 години бдят като майки-орлици над «свещените човешки права» на един убиец? Защо всички те — държави и институции — станаха доброволни съучастници на една безкрайна касапница?

 

Защо? На какво основание? С какви мотиви?

 

С никакви. Освен един — щом Чатаев (и който и да е терорист, масов убиец и/или неонацист) е срещу Русия, срещу «кръволока Путин», значи е дисидент, дипломат, борец за свобода, почтен човек, чийто живот е застрашен от «руските варвари»; невинна жертва на «престъпния Кремъл»; герой, храбрец, юнак евроатлантически, въстанал дръзко срещу «руската агресия»!

 

Заради едната русофобия е всичко. Затова в Париж и Истанбул загинаха 190 невинни граждани. Те права нямат.

Никакви.

Pro domo sua

 

«Ако екстрадираме Чатаев в Русия, ЕСПЧ ще ни осъди да плащаме 70-80 хиляди евро» — с този аргумент България освободи Едноръкия. Несъстоятелен аргумент.

По-добре ЕСПЧ да ни осъди, но хората да са живи.

 

Прочее, колко струва животът на 190 човеци?

Велислава Дърева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;