Чероките са индианско племе от югоизточната част на САЩ. Езиково принадлежат към семейството на ирокезките езици.

 

През 19 век чероките са смятани за едно от „петте цивилизовани племена“.

 

Как и защо обаче са класифицирани като „цивилизовано“ племе не е ясно. Факт е обаче, че в годините след контакта с европейците, културата им и начин на живот претърпяват огромни промени.

 

Постиженията им в изкуството, културата и икономиката са забележителни и извършени почти изцяло със собствени усилия.

 

Чероките първи от всички северноамерикански племена заменят старите племенни съвети с парламент с две камари и приемат собствена Конституция.

 

Създават собствени съдилища и училища и достигат стандарт на живот, който става обект на завист у белите им съседи.

 

След създаването на черокската азбука от Секвоя през 1821 г., в рамките на няколко години народът чероки става грамотен.

 

В началото на 21 век нивото на образование и стандарта на живот се нареждат сред най – високите сред всички индиански племена в САЩ.

 

Според преброяването от 2000 година в САЩ в момента живеят 300 000 потомци на чероки, повечето от тях концентрирани в Оклахома и двете Каролини. Това прави чероките най – голямото племе в Северна Америка. Болшинството чероки днес принадлежат към трите федерално признати племена

  • Източна група на индианците чероки, живеещи в свой резерват (260 кв. км.) в западна Северна Каролина (около 13 000 души).
  • Обединената група Китууа на индианците чероки, базирана в североизточна Оклахома с над 14 000 членове.
  • Нация чероки в Оклахома с около 290 000 членове.

Отделно има още около 50 групи в 12 щата, които претендират, че са чероки, но нямат федерално признаване.

 

Американският президент Андрю Джаксън смятал индианците за диваци, които не можели да бъдат цивилизовани. Преди 175 години той ги прогонва със сила от техните земи. Така се ражда тъжната история за «Пътят на сълзите».

 

Никога преди това мирни племена не са били депортирани така безмилостно, както племето чероки през 1838 година. И никога преди това заграбването на чужда земя не е предизвиквало такъв разгорещен обществен дебат. Във времето, когато се разиграва този епизод от американската история, се решава въпросът дали в САЩ е възможно бели и индианци да живеят заедно.

 

Джаксън и неговата фикс идея

За разлика от много други индиански племена, чероките възприемат стратегията на асимилацията, тъй като са наясно, че със сила не могат да спрат нашествието на белите. Така бившите войни се превръщат в животновъди, кръвното отмъщение отстъпва място на съдилища, а племенните съвети биват заменени с парламент. Чероките си имат училища, собствена писменост и дори вестник.

 

Американското правителство ги подкрепя с надеждата, че ще се покръстят и ще преотстъпят на белите голяма част от земите си. Чероките обаче са на друго мнение — само малцина от тях стават християни. Племето категорично отказва да отстъпи дори и педя от земите си, които се простират в щатите Джорджия, Алабама, Тенеси и Северна Каролина. Така на президента Андрю Джаксън, избран през 1829 година, не му остава нищо друго, освен да прогони индианците със сила.

defaultАндрю Джаксън (1767 — 1845), седмият президент на Съединените щати

 

Чероките, както и всички други индиански племена, населяващи тогавашните 24 на брой американски щати, е трябвало да бъдат преселени на запад. Това се превръща във фикс идея за президента Джаксън, който е убеден, че индианците са варвари, които спират човешкия прогрес. Постепенно щатът Джорджия започва да раздава земите на чероките на бели заселници. Индианците протестират, но само с мирни средства: те внасят жалба във Върховния съд, където успяват да спечелят чак при второто разглеждане на съдебния спор. При първото разглеждане на спора съдът излиза с решение, което съдържа така важната дефиниция за индианците, която важи и до днес. В това решение индианците са определени като «domestic independent nations», тоест — нации, които обитават американска територия.

 

13 хиляди съдби

Няколко представители на племето чероки подписват в крайна сметка договор, който предвижда преселването на цялата общност. Президентът Джаксън е знаел отлично, че подписалите договора не са били оторизирани да действат от името на всички чероки. Въпреки протестите на племето и вълната от възмущение, заляла американското общество, властите предприемат насилственото преселване на индианците.

 

През май 1838 година американски войници прогонват общо 13 хиляди чероки от земите им и ги затварят в създадени специално за тази цел фортове. На 6 юни започва депортирането им на запад — в днешна Оклахома.

 

Депортацията приключва през декември, когато е преселена и последната група индианци. Тези около 1 000 километра до новия дом на чероките влизат в историята с името «Пътят на сълзите».

Тагове: ; ; ;