На 8 декември 1991 г. в Белорусия, в правителствения санаториум «Вискули» Борис Елцин, Станислав Шушкевич и Леонид Кравчук подписват  договор за създаването на Съюза на Независимите Държави и ликвидирането на СССР.

 

 

Съюзът на Съветските Социалистически Републики е създаден през 1922 година от ръководството на Руската комунистическа партия (болшевики) като база за бъдещата световна революция.

 

В декларацията за неговото създаване се казва, че СССР ще се превърне «в решителна крачка по пътя на обединението на трудещите от всички страни в Световна Социалистическа Съветска Република».

 

 

В името на привличането в състава на СССР на по-голям брой социалистически републики в първата съветска конституция (и всички последващи) във всяка една от конституциите е налице правото на свободно излизане от Съветския съюз. В частност, в последния Основен закон на СССР — Конституцията от 1977 г. — този норма е скрепена чрез чл. 72. Така от 1956 г. в състава на съветската държава влизат 15 съюзни републики.

 

Причини за разпада на СССР

 

От законова гледна точка СССР е асиметрична федерация (неговите субекти имаха различен статус) с елементи на конфедерация.
РСФСР няма обща комунистическа партия.
Единството на съветската държавна система се гарантира от Комунистическата партия на Съветския съюз, КПСС.
КПСС е построена на твърд йерархичен принцип и дублира всички държавни органи в СССР.
В член 6 от Основния закон на СССР от 1977 г. определя статута на компартията — «ръководеща и направляваща сила в съветското общество, ядро на неговата политическа система, на държавните и обществени организации».

 

 

Към 1980 г. СССР се оказа в състояние на системна криза. Подобни кризи, но на капитализма, светът наблюдава вече многократно…

 

Значителна част от населението на СССР явно вече не вярва на декларираните от лидерите на тогавашната партия постулати. Налице е икономическо и технологично изоставане на СССР от западните държави, защото СССР и социалистическият блок е в състояние на многогодишна студена война, значителна част от бюджета на държавите отиват за военни цели, налице е остро противопоставане между капиталистическия Запад и Социалистическия блок.

 

В резултат на националната политика на съветската власт в съюзните и автономните републики на СССР се формират самостоятелни национални елити.

 

Опитът да се реформира политическата система по време на перестройката 1985–1991 г. довежда до изостряне на всички налични вече противоречия — новият съветски елит, за разлика от предходния елит на Комунистическата партия на СССР, вече НЕ Е доволен, макар да е на върха на държавата, той вече има нужда от натрупване на материални блага не в името на НАРОДА, а за своя сметка…

 

Така създаденият от самата Комунистическа партия нов елит създава базата за разрушаването на собствения си създател, а оттам и за разгрома на цялата социалистическа система.

 

Съветската номенклатура ползва охотно привилегиите на Комунистическата партия, която я изпраща на специализации и обучение на Запад, където новият и непреживял нито Гражданската, нито Втората световна война, елит, се поддава на западното влияние, значителна част от тях моментално попадат в ръцете на чуждите разузнавания…и така същите тези храненици на КПСС  се връщат в СССР вече с друго мислене, с други мечти, с други, поставени от Запада и свои лични цели…

 

Всеизвестен е фактът, че Михаил Горбачов е обграден точно с такива кадри — щедро изпращани с благоволението на КПСС на специализации и обучение на Запад.

 

През 1988-1990 г. по инициатива на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов ролята на КПСС е значително отслабена.

 

 

През 1988 г. започва съкращаване на партийния апарат, проведена е реформа на избирателната система. През 1990 г. е променена конституцията, ликвидиран е член 6, в резултат на което КПСС е напълно отделена от държавата.
В същото време междурепубликанските отношения не се подлагат на преразглеждане, което довежда до отслабване на партийните структури, до рязък ръст на сепаратизма на съюзните републики.

Според мнението на редица изследователи, едно от ключовите решения в този период е отказът на Михаил Горбачов да изравни статуса на РСФСР с другите републики.

 

Както си спомня помощникът на генсека Анатлий Черняев, Горбачов «желязно» беше против създаването на компартия на РСФСР и предоставянето на пълноправен статут на руската република».

 

Такава мярка, според редица историци, би могла да съдейства за обединяването на руските и съюзните структури и да запази в резултат единната държава.

За News Front ПП

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;