Никола Йонков Вапцаров е роден на 24.11.1909 г. в град Банско.

Завършва прогимназия в родния си град, а гимназия в Разлог.

След това учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932). По време на практиката си посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид.

След завършване на Морското училище Вапцаров постъпва като техник в книжно-мукавената фабрика в с. Кочериново.

През 1936 г. заминава за София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж.

През 1940 събира подписи из Разложко, по т.нар. „Соболева акция“ за приятелство и взаимопомощ между България и СССР.

За участието му в тази акция е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минно-подривни дела срещу немските войски.

Никола Вапцаров е осъден на смърт на 23 юли 1942 година по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници на ЦК на Българската работническа партия (комунисти) и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.

Той е разстрелян заедно с други дейците на БРП (к) Антон Иванов (1884-1942), Антон Попов (1915-1942), Атанас Романов (1911-1942), Петър Богданов (1908-1942) и Георги Минчев (1907-1942).

Никола Йонков Вапцаров е български поет, член на Българската комунистическа партия. През 1942 г. той е осъден на смърт за терористична дейност. Посмъртно е амнистиран, поради което ВКС отклонява искането за отмяна на присъдата му. Единствената стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Носител е на Световната награда за мир.
Роден на 7 декември 1909 г. в град Банско. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Първо е на кораба „Дръзки“, а после с „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; вероятно по това време става член на БКП. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария.

Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира синът му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“.
През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч.

 

След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП.

Организира снабдяването с оръжие, документи и квартири нелегалните, за което е арестуван е през март 1942 г.

„Да бъдеш съвременен, модерен е основно изискване към твореца. Ние не бива да оставаме при миналото, трябва да сме обърнати към бъдещето“, казва италианският писател и преводач Марио де Микели за поезията на Никола Вапцаров. И е напълно прав. Днес, 104 години след раждането на твореца, стиховете му звучат като на наш съвременник, като написани за времето, в което живеем. „И колко вяра в поета и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява и предава тази поезия, така проста, скромна и непосредствена като слово, поезия,която не приема красивите думи и натруфеността“, добавя гръцкият поет Арис Диктеос.

 

10 цитата от негови произведения, звучащи актуално и днес:

 

1. из „Борбата е безмилостно жестока“
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!

 

2. из „История“
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

3. из „Завод“
Народът – прост,
живота – тежък, скучен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.

 

4. из „Двубой“
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
горя,
и ти гориш,
и двамата
се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
може би…

 

5. из „Родина“
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.

 

6. из „Писмо“
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя празните химери…

 

7. из „Земя“
Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.

 

8. из „Огняроинтелигентска“
Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.

 

9. из „Вяра“
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?

Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

 

10. „Прощално“
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

Тагове: ; ; ;