«Русия не може да се разбере с ума» — тази фраза на руския поет Феодор Тютчев не е изгубила своята актуалност  и до днес, пише авторът на материала на Focus Кристиан Остхолд. Независимо от политическата изолация и икономическите санкции, партията «Единая Россия» успя да получи в Държавната дума две трети от местата в парламента. И този «грандиозен успех на Владимир Путин се обяснява не само със «съмнителната законност», отбелязва авторът.
Ликвидирането на СССР през 1991 г. бе възприето от Запада като «благодат на историята», а в Русия — като катастрофа. Независимо от сталинизма и плановата икономика, много съветски граждани считаха СССР за позитивно достижение.
СССР  даваше на хората неограничен достъп до образование, здравеопазване и работни места, именно затова населението не е изгубило вяра в системата. Когато социалистическият експеримент се провали, много възприеха това с дълбоко разочарование. В периода на управлението на Борис Елцин Русия стана обект на насмешки както сред самите руснаци, така и зад граница.
В тази ситуация страната премина в ръцете на Владимир Путин.
 У много западни политици се появи илюзията, че Русия най-накрая ще тръгне към демокрацията, което си беше проява на «непознаване на историята и наивност», подчертава авторът.
Всъщност, Русия никога не е познавала демокрацията и не е можела да стане демократична: една от причините за това е, че страната и до днес се управлява от хора, социализирали се и формирали се в епохата на СССР.
«По такъв начин днес ние си имаме работа със стара Русия», — отбелязва авторът на материала.
 От това следва, че да се мери Русия с мерките на западните демократични мащаби не е коректно. Фатална роля също изигра това, че след студената война страните от Европа се оказаха в лоното на ЕС и успяха да се консолиридират, докато в същото време Русия остана в крайно трудна ситуация и нямаше пред себе си никакви варианти, освен отново да стане силна.
«Агресивната експанзия на НАТО в Източна Европа, а също морализаторската критика на Запада са отговорни за това, че Путин днес е силен, както никога»,  пише авторът.
Политиката на ЕС се отхвърля от Русия заради нейната противоречивост: от Москва искат спазване на правата на човека и демократичност, а в същото време тези принципи се  нарушават от самата Европа.
Става дума за парадокса, който особено отчетливо се прояви в периода на кризата със сирийските бежанци.
«Вместо постоянно да гледат на Русия през призмата на своя морал, Европа следва да признае различията. Това ще й позволи да види в положителна светлина и Владимир Путин», — резюмира авторът на  Focus.

 Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ;