От значение ли е животът на европейците?

 

Не и за Обама.

 

Всъщност, дали за президента на САЩ каквото и да било вече има някакво значение!

 

В момента неговата Америка потъва.

 

Впрочем, същото се отнася и за «неговата» Европа.

 

Разбира се, по различни причини.

 

Истината е, че Обама не искаше за разедини Америка, но се случи точно това. Негов приоритет беше благоденствието на Уолстрийт, а не стената между САЩ и Мексико.

 

Новата «Берлинска стена» между Европа и Русия обаче е негово дело.

 

И тя беше изградена съвсем целенасочено от Обама, опитващ се да разедини завинаги двете половини на Стария континент, т.е. Западна Европа и Русия.

 

И ето че през втората половина на ноември американския президент се появи в «своята Европа» за да и даде прощалната си целувка. Усещането обаче беше, че това е целувката на смъртта.

 

Бъдещият президент на САЩ Тръмп иска да затвори вратите на Америка за мексиканците и това е повод за множество критики и подигравки срещу него. В същото време Обама иска да забрани на руснаците да влизат в Европа и усилията му в тази посока биват аплодирани.

 

Особено в Европа!

 

Думите на Тръмп са просто думи, докато тези на Обама означават война.

 

И въпреки това, европейските лидери твърдят, че се боят от Тръмп.

 

А може би фактът, че Обама се е превърнал в своеобразен фетиш за европейския елит е симптом за самоубийствените склонности на този елит?

 

Или, което изглежда по-вероятно, просто ставаме свидетели на поредния акт на подчинение на европейската «суперколония» на заповедите, идващи от отвъдокеанската свръхдържава?

 

Дори ако това е заповед да умреш!

 

При всички случаи, прощалният дар на Обама за Европа представлява своеобразна бомба с часовников механизъм.

 

Но най-лошото е, че Европа (или по-скоро нейният «елит») му благодари за нея.

 

«Разделяй и владей» е най-старата рецепта за подчиняване на противника.

 

И Европа се хвана в този американски капан.

 

При това неведнъж, а поне два пъти.

 

Първият път (както става обикновено), това беше трагедия.

 

Сега, т.е. на втория път, става дума по-скоро за фарс.

 

Първата студена война изглеждаше правдоподобна (дори ако ставаше дума за «фалшива тревога»).

 

Новата студена война обаче е по-скоро анекдот.

 

Само че никой не се смее.

 

С изключение на Обама, разбира се, който не крие самодоволната си усмивка.

 

В същото време, неговите европейски «пешки» са убийствено сериозни.

 

Лошото е, че ако европейците не спрат да вървят по пътя, който им сочи Обама, скоро могат да изчезнат от лицето на земята.

 

А самия Обама ще продължи да се усмихва самодоволно.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;