Материалът е от сайта на Министерството на отбраната на България. Публикуваме го без редакторска намеса.

 

«До този извод стига неотдавнашен доклад на американския Център за европейски политически изследвания съвместно с международния тинк-танк институт „Легатум“.

 

Това че Русия използва информацията като оръжие, не е ново, но с напредването на технологиите то става все по-силно. Заради дезинформацията Западът – САЩ и ЕС все повече се изправя пред сериозни затруднения първо във „фронтовите държави“  Полша, балтийските републики, Чешката република, Словакия, Украйна, но и не по-малко в собствените си страни, пишат авторите.

 

Едновременно с това пропагандата на Кремъл отклонява всяка критика към управлението на Русия. Модерната  руска теория за информационната война пряко произтича от спецпропагандата, която отначало започва да се преподава като предмет в руския военен институт за чужди езици в 1942 г., но
произходът й датира още от Октомврийската революция 

 

Валентин Палин, шеф на агенцията по печата „Новости“ и по-късно шеф на международния отдел на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз е един от архитектите на това рестартиране на системата. Той е първият, който създава основните елементи на настоящата система, включително създаването на RT и плановете Sputnik.

След като Коминтернът се разпуска през 1943 г., към ЦК на КПСС е създаден Международният отдел, който се превърна в координатор на агенцията за активни мероприятия в чужбина.

 

По  това време той е дори по-важен от съветското министерство на външните работи. За своите послания Съветският съюз експлоатира и двата канала – отворен и таен. Пропагандата се осъществява най-вече чрез явни агенти, които са често така наречените организации-паравани. Много от тях, като например, Световният съвет за мир, Световната федерация на учителските синдикати и базираната в Прага Международна организация на журналистите са използвани в международен план.

 

Широка мрежа от местни организации-паравани, вариращи от пресклубове до различни организации за дружба със Съветския съюз, подкрепя тяхната работа.

 

Паралелно с тези явни дейности са използвани
мрежи от тайни служби за местно влияние

 

най-вече за разпространяване на дезинформация, както и за пряко или непряко засилване на пропагандните послания, формулирани от открито работещи агенти.

Важно е да се отбележи, че на стратегическо ниво за активните мероприятия КГБ е изпълнителна агенция на КПСС.

 

Докато КГБ има значителна автономия в управлението на дейността на неговите местни агенти, политбюро задава само стратегически насоки.

 

Основната разлика е, че сега старата бариера на Желязната завеса между либералните и комунистическите страни  е заменена с нова – руският език.

 

Президентската администрация е запазила старите отговорности на ЦК и на Политбюро, включително в координирането на информационните операции за влияние в страната и чужбина.

 

Докладът  констатира, че

 

руското правителство широко използва дезинформацията

 

за да подбужда към насилие и омраза, да унищожава доверието, да разрушава информационното пространство, да ерозира публичния дискурс.

 

Тази политика на Русия не е нова, но тя използва тези средства все по-интензивно. Със закъснение Западът започна да осъзнава, че дезинформацията представлява сериозна заплаха за САЩ и техните европейски съюзници, предимно за „граничните държави“ – Полша, балтийските държави, Чешката република, Словакия и Украйна, но и в Западна Европа и Северна Америка.

От другата страна, Кремъл насърчава конспиративния дискурс и използва дезинформацията, за да замърсява информационното пространство, да увеличава поляризацията и да подкопава демократичния дебат.

 

Действията на Русия ускоряват намаляването на доверието в международните съюзи и организации, публичните институции и масмедиите.

 

Докладът представя специфични случаи на

 

намеса във вътрешната политика на различни страни

 

при вземането на решения (като например всяване страх от западните институции  и съюзи (Литва); подклаждане на въстание (Източна Украйна); общо очерняне и навреждане на международната репутация (Латвия); развитие на „родни“ прокремълски медии (Чехия и Естония); подкрепа за крайнодесни и ултранационалистически движения и настроения (Полша).

 

Русия  използва широко държавно спонсорираната пропаганда в Централна и Източна Европа, за да превърне ерата на информационното общество в ера на дезинформацията.

 

Путинова Русия гледа на  демокрациите и отворените общества като заплаха, защото те могат да „заразят“ страната със своите идеи – правата на човека и върховенството на закона са представяни като умишлено подвеждащи, наивни или самозаблуждаващи.

 

Усилията на Кремъл са замислени целенасочено,  внимателно оркестрирани, щедро финансирани и професионално провеждани. Досега те са срещали малко ефективна съпротива.

 

Въпреки че Западът има военно и икономическо предимство пред Русия, той не разполага със средства или контрол на същото ниво като нея.

 

Западните демокрации не могат да упражняват същата сила над медиите, бизнеса и интелектуалците, както прави Русия.

 

В същото време вниманието на политиците в САЩ и Европа се разсейва от други въпроси като миграцията, икономически катаклизми, войните в  Близкия Изток, британския брекзит и напрежението с Китай.

 

Те рядко оценяват обхвата и дълбочината на руската заплаха, а когато го правят, не знаят как да му противодействат, защото до голяма степен са загубили опита от времето на Студената война, след като са премахнали или намалили контрапропагандните си инфраструктури.

 

Русия е радикално предизвикателство за евроатлантическата солидарност и причина за широкото обществено недоволство. 

 

На карта е поставена способността на Запада 

 

да управлява кризи и да гарантира дългосрочното бъдеще на европейската и американската отбранителна система.

 

Балтийските държави и Украйна са представяни пред населението си като неуспешни, просмукани  от корупция, управлявани от зловещия западен елит.

 

Русия заплашва Финландия с трета световна война, Швеция с „ответни действия“, ако се присъедини към НАТО, и предупреждава Дания, че ще се превърне в ядрена мишена, ако се включи в програмата за противоракетната отбрана.

 

Руската пропаганда в Западна Европа отиграва и  „тежкото положение на своите „сънародници“ в бившия просъветски регион.

 

Тя „защитава“ тези, които говорят руски като първи език, или се идентифицират като част от руския етнос, като твърди, че те са подложени на дискриминация и на преследване поради тяхната етническа, гражданска или езикова принадлежност. Едновременно с това пропагандата на Кремъл отклонява всяка критика към управлението на Русия.

 

Финландският институт за международни отношения идентифицира концепцията за „рефлексивен контрол.“ Това е форма на война, в която една атака не разрушава врага отвън, а по-скоро го кара да се самоунищожи, макар и това да изглежда като „дезорганизация“ и „дезориентация“.  Рефлексивният контрол се стреми да намери слабото звено у съперника.

 

Така се използват съобщения, които могат да бъдат под формата на слухове, фалшификации, манипулативни политически действия
агенти на влияние или организации – паравани, наред с други средства

 

Друг познат прийом от съветския инструментариум са „активните мероприятия“, чрез които се практикува директна намеса по нелегални пътища в политиката на друга държава.

 

Те  могат да доведат до намалено доверие в нейните лидери и институции; разстройване на отношенията с други държави; дискредитиране и отслабването на правителствени и неправителствени опоненти.

 

Кремъл работи в координация с активисти по места, например някои латвийски неправителствени организации.

 

Но пропагандата на Кремъл вече не се фокусира върху левите партии и антиколониалните движения, както по време на Студената война и не се бори за комунизъм, дори напротив.

 

Тя поддържа крайно леви и крайно десни движения, както и всякаква форма на протест.

 

Единствената обединяваща характеристика е създаването на враждебност и недоверие към системата – отрича се цялата либерална концепция за демокрация на западното общество, която се представя за фиктивна, а политиците за деформирани».

Източник: http://armymedia.bg/archives/73326

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;