Демокрацията винаги е била предмет на оживени дискусии, левицата често обвинява „буржоазния“ режим, че отрича насилието в социалните отношения чрез една игра на теоретично равенство на гражданите.

Преминаването от суверенитет на краля към суверенитет на нацията се е смятало, включително от Карл Маркс, като еволюция в крак с историята.

Разделението дясно — ляво се заражда по време на Френската революция.

Отляво на председателя на сесията са сядали тези, които оспорвали монархията.

По-късно движенията, зародени от критиката на капитализма, поемат защитата на политическите права, придобити след 1789 г., като настояват за мерки, конкретизиращи демократическата идея – образование, социални права, синдикална и работническа свобода…

Това е смисълът на републиканската борба на Жан Жорес за публичното училище, светското начало и данъка върху доходите.

А това не влиза в противоречие с разбиранията на един марксист, който се бори за установяването на друга икономическа система – социалистическата.

 

В началото на новото хилядолетие в Европа се събуждат не хората с леви убеждения, събужда се народът.

 

Затова не само социалната криза и експлозията на неравенството и на несправедливостта днес „бунтуват асфалта“ .

 

Това се дължи също на отстъпленията от суверенитета на народа.

Тагове: ; ; ; ; ; ;