През 1967 г. генерал Дьо Гол се противопостави на влизането на Обединеното кралство в европейската икономическа общност, защото не искаше „ в Западна Европа да бъде създадена зона за свободна търговия, в очакване на една атлантическа зона, която да отнеме самоличността на нашия континент“.

 

 

Но все пак ще бъде несправедливо цялата отговорност за тази загуба на идентичност да бъде приписана на Лондон. Съучастници се намериха и в Берлин, Париж, Рим, Мадрид…

 

До такава степен, че вече не виждаме каква „самоличност“, каква специфичност на Европейския съюз защитаваме днес.

 

Показателно е освен това, че в опит да предотврати излизането на Обединеното кралство Европейският съюз се съгласи доста лесно с две разпоредби. Едната отменя социалните помощи за трудещите се от други европейски страни, а втората дава още по-голяма закрила на интересите на финансовия сектор.

 

Европейският съюз е проект на интелектуалните елити, роден в свят, разцепен от Студената война.

 

Преди четвърт век той пропусна един голям кръстопът в историята, един друг възможен свят.

 

Сгромолясването на СССР предложи на Стария континент възможността да изготви проект, който да удовлетвори желанията на народите за справедливост и мир.

 

Не трябваше да има страх обаче да се демонтира и преправи бюрократичната структура, изградена зад гърба на народите, и да се смени неолибералният мотор на тази машина.

 

Тогава на триумфа на планетарната конкуренция Съюзът щеше да противопостави един модел на регионално сътрудничество, на социална закрила, на справедливо интегриране на населението от бившия Източен блок на Европа.

 

Вместо единна общност обаче, Съюзът създаде един голям пазар.

 

Брониран с комисари, с правила за държавите и наказания за народите, но широко отворен за нелоялната конкуренция между работещите.

 

Съюз без душа и без други амбиции, освен да обслужва най-богатите и най-тясно свързаните с финансовите центрове и с големите метрополии.

 

Съюзът вече само предлага наказания и строги икономии, вечно оправдавани с аргумента, че това е по-малкото зло.

 

Няма да схванем величината на протеста, изразен чрез гласа на британците, ако го наречем популизъм или ксенофобия.

 

Да се ампутират още повече националните суверенитети в полза на една федерална Европа, нежелана почти от никого, освен от оглупелите и дискредитирани политически елити, не е начинът да се отговори на народния гняв, избухнал в Обединеното кралство.

 

А той се надига и другаде.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;