Съвсем скоро, когато глобалните градове ще са се разраснали още повече, когато имиграцията ще е превърнала Америка в страна, съставена в по-голямата си част от „малцинства“, демократите навярно ще могат да минат без работническия Среден запад, както някога не обърнаха внимание на „бедните бели“ от Юга.

Но не и тази година.

 

Тази година е твърде рано, за да може човек да се кара без последствия, като на разглезени деца, на всички онези, които реагират (зле) на проблемите, които „сами“ са си създали. И да им препоръча да се образоват, да сменят професията си, да се изнесат.

 

Защото с Тръмп на сцената демократите вече не могат да бъдат сигурни, че избирателите от работническата класа, които са им останали, няма да потърсят друго електорално убежище, а не тяхното.

 

Въплъщение на един политически „елит“, който от четвърт век води народните слоеве към катастрофа, Клинтън изведнъж трябва да държи сметка за хора, чиято икономическа съдба е заплашена и които са измъчвани от загубата на някогашния си социален статут.

 

Биографията й е великолепна. През 2016 г. обаче редица американци изглежда искат да изгонят политиците с изтичащ мандат и да разполагат за целта с динамита, наречен Доналд Тръмп.

 

Така изведнъж белите в трудно положение отново са от значение.

 

Изследват ги, както навремето изследваха чернокожия лумпенпролетариат.

 

И става ясно, че намалява продължителността на живот на миньорите в Апалачите, на тютюнопроизводителите във Вирджиния и на всички онези, които е трябвало да сменят работата си, да станат пазачи в „Уолмарт“, като изгубват две трети от заплатата си.

 

Става ясно, че продължителността на живот на необразованите бели граждани е вече по-ниска с тринадесет години от тази на белите, учили в университет (67,5 срещу 80,4 години). При жените разликата е малко повече от десет години (73,5 срещу 83,9 години).

 

Вече не само в гетата на чернокожите се намират заложни къщи, самотни млади майки, разчитащи на социални помощи, високи нива на наднормено тегло, наркомания, самоубийства.

 

За тези бедстващи хора опитът на Клинтън, привързаността й към политическите норми на Вашингтон, подкрепата, която получава от основните медии, не са непременно от полза.

 

На какво ще прилича „постиндустриалното“ им бъдеще, когато всички въгледобивни мини, в които работят, бъдат затворени, когато таксиметровите шофьори и шофьорите на камиони бъдат заменени от превозни средства на автопилот, създадени от „Гугъл“, когато касиерките в супермаркетите се превърнат в скенери, а работниците – в роботи?

 

Всички ще станат програмисти?

 

Или сервитьори?

 

Или пък ще бъдат за своя сметка доставчици на готвена храна, поръчвана през мобилно приложение?

 

Или хазяи на стаи за туристи, градинари, домашни помощници?

 

Клинтън не отговаря на това безпокойство, тъй като несъмнено го свързва с отказ от прогреса.

 

Тръмп пък го подчертава, за да отвърне на онези, които тероризира с бруталната си личност и с липсата си на политически опит:

 

„Какво има да губите?“

 

Порочна или не, скоро ще узнаем дали американската система е станала толкова крехка, че да се предаде на човек като него.

Върви повторно преброяване на бюлетините в САЩ.

Дали ще спретнат на Тръмп атентат, дали ще измислят някакво компрометиращо разкритие, няма значение.

Госпожа Клинтън има всички шансове да остане завинаги в миналото.

 

 

 

Тагове: ; ; ;