Всеизвестно е, че в САЩ кандидатът с най-много гласове в национален мащаб невинаги става президент; че предизборната кампания подминава три-четвърти от щатите, където изходът от гласуването изглежда ясен; че близо шест милиона осъждани граждани са загубили правото си да гласуват; че 11% от потенциалните избиратели не разполагат с необходимите документи за самоличност, ако искат да пуснат бюлетина в урната; че начинът на гласуване дава на двете основни партии изключително предимство.

 

Беше ясно също така, че парите, медиите, лобитата, очертаването на избирателните окръзи обезобразяват представителната демокрация на страната.

 

В президентските избори в САЩ обаче става въпрос и за нещо друго. За едно усещане, което отива отвъд партийните различия.

 

За гнева, изразен по време на първичните избори от 12-те милиона избиратели на сенатора демократ Бърни Сандърс, но и от 13,3 милиона триумфиращи привърженици на милиардера републиканец Доналд Тръмп.

 

Системата е порочна, отчетоха те, тъй като управляващите, били те републиканци или демократи, започнаха войни в Близкия изток, заради които САЩ обедняха, без да извоюват победа.

 

Порочна е и защото мнозинството от населението продължава да плаща за последствията от една икономическа криза, която не коства нищо на онези, които я предизвикаха. Порочна, защото президентът Барак Обама не оправда огромните надежди за промяна, които събуди кампанията му от 2008 г.

 

Порочна, защото и избирателите републиканци не получиха кой знае какво, след като се мобилизираха и спечелиха най-напред през 2010 г., а после и през 2014 г. контрола в двете камари на Конгреса.

 

Системата е порочна, защото нищо не се променя във Вашингтон, защото американците смятат, че една олигархия, която ги презира, ги е лишила от родината им, защото неравенствата растат, а средната класа изпитва страх.

 

По принцип всичко беше започнало добре. По отношение на демократите, очакваната лека разходка на Хилари Клинтън към номинацията на партията й, своеобразно династично наследяване, значително подпомогнато от Обама, се превърна в ожесточена битка със седемдесетгодишен човек, който не премълчава истините.

 

За всеобщо учудване той успя да мобилизира милиони млади избиратели, трудещи се на село и в града, със своите антикапиталистически теми.

 

Паричната летва не се превърна в непреодолимо препятствие за Сандърс, тъй като той събра огромна сума благодарение на милиони малки дарения.

 

Така беше избегнат един от основните и най-омразни „трикове“ на американската политика.

 

Едно постижение, което е още по-обещаващо поради факта, че Тръмп също изхарчи много по-малко средства по време на предизборната си кампания за първичните избори от редица други републиканци, които победи убедително.

 

„Негодуванието към държавата“ характеризираше голяма част от предишните предизборни кампании.

 

Днес дори избиратели консерватори настояват държавната власт да се намесва повече в икономическия живот.

 

Впрочем, безкрайните проповеди за намаляване на социалните разходи, пенсионна „реформа“, орязване на помощите за безработни не фигурират в програмата на Тръмп.

 

А в областта на свободната търговия, която е централна тема в кампанията му, той иска да скъса договорите, подписани от предшествениците му, както републиканци, така и демократи, и да наложи мита на американските предприятия, изнесли производствената си дейност.

Тагове: ; ; ; ; ;