Отиде си една епоха, отиде си един герой.

 

Като всяка ярка личност Фидел предизвикваше в хората различни реакции.

 

Едни го обожаваха, други откровено го мразеха — за едните той беше герой и освободител, за другите — непримирим враг. Но и едните, и другите няма как да не признаят, че именно команданте Фидел превърна Куба от казиното и публичния дом на САЩ в истинска държава, с която се съобразяват всички.

 

Островът на свободата може и да не е «раят на земята», хората там наистина не живеят богато.

 

Но там няма да видиш човек, който да рови по кофите за боклук, там няма да видиш гладно и изоставено дете, там няма да видиш умиращи без лекарства старци.

 

Когато на 1 януари 1959 година революцията на Фидел победи, в Куба имаше едва 3300 лекари, днес на Острова на свободата работят 88 000 медици, а кубинското здравеопазване е признато за едно от най-добрите в света.

 

В някога неграмотната Куба днес няма нито едно дете, за което да няма осигурено безплатно образование.

 

Враговете на Фидел често обичат да споменават прословутите купони за храна, които се раздават в Куба. Истината е, че именно благодарение на тези купони в Куба няма глад. Когато посетих Острова на свободата преди 5 г., много настоявах да видя един обикновен кубински магазин за хранителни стоки, за да се убедя с очите си наистина ли са толкова бедни вечно усмихнатите кубинци.

 

В магазина не преливаше от стока и изведнъж видях как продавачката напълни торбичката на един от купувачите с пилешки бутчета, яйца и мляко. Оказа се, че човекът просто е дошъл с купони за дажбата си. С купони — може, с пари — каквото има на рафтовете.

 

Стана ми ясно защо кубинците са усмихнати — те не се притесняваха за утрешния си ден.

 

Нямало коли в Куба, присмиват се враговете. Първо, това не е вярно. Който е бил в Хавана, е видял, че трафикът съвсем не е малък въпреки широките булеварди в столицата. Вярно е, че не е нито лесно, нито евтино да си купиш автомобил в Куба (то пък къде ли е без пари), а освен това старите американски коли на по 50-70 години придават неповторимия чар на Острова на свободата.

 

И нека да пресметнем кое е по-важно — да си спокоен за храната, образованието на детето ти, да не се притесняваш, че можеш да се разболееш, защото и здравеопазването ти е безплатно, или да гледаш отстрани как неколцината избрани богаташи могат да плюскат на корем черен хайвер, да си купуват не коли, а самолети, и да се чудят какво още да «приватизират».

 

«Капитализмът е отвратителен. Той носи само война, лицемерие и съперничество», обичаше да казва Фидел.

 

Изпитваме го на гърба си. И кубинците го знаят прекрасно. Те не са съгласни с всичко, което прави кубинската власт. И те биха искали да пътуват по целия свят, да се фукат с най-новите модели айфони, да се кипрят с нови дрехи. Те обаче не са съгласни да загубят всичко това, което имат днес.

 

Всички, с които говорих в Хавана, някои от тях не особено големи почитатели на Кастро, бяха единни в едно — Куба не се отказва от социализма. И Фидел беше наясно с това, неслучайно в последната си реч пред конгреса на компартията той сподели убеждението си, че идеите на кубинските комунисти ще останат живи и след смъртта му.

Команданте обичаше да говори. Говореше умно, хазартно и много.

 

Речта му в ООН е една от най-дългите в историята на световната организация и продължава 4,5 часа. А словото му на Третия конгрес на компартията на Куба през 1986 г. трае 7,10 часа. Фидел дори е записан в Книгата за рекорди на Гинес като най-пламенния оратор.

 

Колкото до революционния му характер, той се проявява още на 13-годишна възраст, когато участва във въстание на работниците на захарната плантация на собствения му баща.

 

Фидел е и световен рекордсмен по оцеляване. Американските спецслужби, недоволни от политическия курс на Острова на свободата, разгръщат истинска война срещу команданте. По времето на президента Айзенхауер срещу Фидел са извършени 38 опита за убийство, Кенеди — 42, Джонсън — 72, Никсън — 184, Картър — 64, Рейгън — 197, Буш-старши — 16, Клинтън — 21. Никой от тях не успява. Кастро успя да остане начело на Куба по времето на цели 9 американски президенти. Великата Америка не успя да се справи с малка Куба — не помогна нито Плая Хирон, когато американците стовариха в Залива десант от кубински дисиденти, нито прочутото ембарго, продължило десетилетия. Накрая Вашингтон призна, че политиката му е безуспешна, и президентът Обама пристигна на Острова с идеята за нормализиране на отношенията. Както се казва, видя се кой е Мохамед, а кой е планината…

 

Смъртта на Фидел предизвика в света също толкова разнопосочни коментари, колкото и животът му. Достатъчно е да погледнем само коментарите на двамата американски президенти — сегашния Обама и новоизбрания Тръмп. Обама, който изрази съжаление за смъртта на Фидел, увери кубинците, че имат «приятел и партньор в лицето на САЩ». Той отказа да оцени дейността на Кастро.

 

«За огромното въздействие на тази изтъкната личност върху хората и света… ще съди историята», смята той. Тръмп от своя страна нарече Фидел «жесток диктатор, който е подлагал на репресии собствения си народ в продължение на почти 60 години». И увери, че неговата администрация «ще прави всичко възможно, за да гарантира кубинският народ най-накрая да получи възможност да тръгне по пътя на процъфтяването и свободата».

Подозирам, че Тръмп го очаква разочарование, защото истинският воин може да умре, но идеите му — никога.

«Благодаря, Фидел!», пише на бележката, закачена на оградата на кубинското посолство в германската столица Берлин



Фидел Кастро почина вечерта на 25 ноември. На 13 август тази година бе отпразнувана неговата 90-годишнина. Самият Фидел често повтаряше, че никога не си е представял, че ще доживее до тези години


Стотици студенти се събраха в Хаванския университет, за да почетат Фидел Кастро, след като в Куба започна 9-дневен национален траур в памет на команданте Фидел. Знамената бяха спуснати наполовина, а обществените прояви и концертите бяха отменени. Кастро ще бъде кремиран, а прахът му ще обикаля Куба до погребението му на 4 декември

Галина Младенова

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;