Сп. “Атлантик” излезе с голям обзорен материал-анализ на журналиста Джефри Голдберг под заглавието “Доктрината Обама”, въз основа на редица интервюта с президента на САЩ и други високопоставени американски и чуждестранни официални лица.

 

В доктрината, структурирана в 11 глави, президентът Обама е представен в характерния му прагматичен и аналитичен стил, който базира своята външна политика на стратегическите интереси на САЩ като първа световна мощ. Обама е критичен в оценката си към повечето световни лидери.

 

1. Интернационалист и идеалист.
Обама е привърженик на четирите големи теории за външна политика: изолираност, реализъм, либерален интервенционизъм, /който в САЩ се разбира като прогресивен/ и интернационализъм. Самият Обама се квалифицира като “интернационалист-идеалист, привърженик на демократични ценности, но с прагматизъм”.

 

2. За многостранност без арогантност.
Обама защитава тезата, че и другите страни трябва да поемат повече отговорност, вместо да чакат САЩ винаги да има инициативата. Президентът не бяга от водачеството на САЩ, но казва, че е необходимо да бъде споделено:

”Мностранната политика регулира арогантността”.

 

3. Против “учебника на Вашингтон”.
Обама се разграничава от “учебника на Вашингтон” и това което той нарича “establishment за външната политика”, което определя консенса върху адекватните отговори при геополитическите кризи: “Когато Америка е директно заплашена, Учебникът функционира. Но Учебникът може и да бъде трампа, може да доведе до лоши решения.” И добавя:

“Но при липса на международно доверие като Сирия , ще осъдиш тежко, ако не следваш учебника, включително ако имаш добри доводи…”

 

4. Горд за политиката със Сирия.


“Аз съм много горд в този момент” каза Обама за неговото решение през септември 2013г., когато в последния момент е дал заден ход на един план за бомбардиране позициите на сирийския режим, когато се говореше за употреба на химическо оръжие срещу цивилното население. Президентът тогава се мотивирал, че използването на такова оръжие е “червена линия”, която разделя отношенията със сирийския президент Башар Асад. Обама определя, че е взел “коректно решение”. „Главният мотив бе убеждението ми, че атаките не биха могли да елиминират химическо оръжие, както и че съществуваше възможността Асад да излезе “по-силен” след атаката и останал жив, да продължи пред света да громи САЩ за бомбардировки над мирни хора…”

 

5. “Ислямска държава” / ISIS/ и метафората Батман.
Обама поддържа тезата, че “Ислямската държава” не е “ най-съществената заплаха” за Съединените щати. Сравнява ислямистката групировка с тези групировки, които САЩ бомбардира в Ирак и Сирия, сравнява я с Жокерът във филма от 2008г. за Батман -”Черният рицар”. Като персонаж на фантастиката “ ISIS “ има капацитет да подпали целия регион” и “за това трябва да се борим срещу него” , казвал Обама на своите съветници.

 

6. Грешката за Либия и опортюнистите.
Президентът приема, че кампанията за бомбардировките през 2011г. срещу режима на Муамар Кадафи “не успя” и че Либия днес е “каша”. Защитава мотивите, които накараха САЩ да участва, но съжалява че други страни направиха по-малко отколкото обещаваха и си преписаха незаслужени заслуги.
Така наречените “free riders” или опортюнисти. В тази категория той причислява Франция и Англия за тяхната роля в кампанията Либия. Президентът обяснява, че “имах повече вяра, че европейците, като се има предвид, че са по-близко до Либия, ще се ангажират да следят ситуацията в страната след интервенцията през 2011г. В интервюто американският президент обвинява Великобритания и Франция за хаоса в Либия. Обама намеква, че е било грешка да се разчита на европейските съюзници на САЩ и казва още, че след като френският президент Никола Саркози е изгубил президентските избори, а вниманието на Камерън е било фокусирано върху други проблеми, Европа е станала по-мудна, докато в същото време гражданската война в Либия се е разраствала, а „Ислямска държава“ е пускала корени.

 

7. Критичен към Саудитска Арабия.
Oбама е много критичен към Саудитска Арабия, стратегически съюзник на САЩ в Близкия Изток, с която отношенията са охладели през последните години. В частни разговори, цитирани в статията излиза, че са финансирани и насърчавани радикални визии за исляма и Обама поддържа тезата, че “една страна не може да функционира в модерния свят, когато репримира половината част от населението си.” Американският президент критикува саудитците, че изнасят в други мюсюлмански страни уахабитската идеология и че конкуренцията между Рияд и Техеран налива масло в огъня на войните в Сирия, Ирак и Йемен. Той призовава саудитците и иранците да намерят начин да живеят заедно в мир. В интервюто президентът отказва, че поддържа Иран срещу Саудитска Арабия, но отхвърля търсенето на съпричастност на Саудитска Арабия от страните в Персийския залив, че Техеран е причината за всички злини на региона. Настоява Саудитска Арабия и Иран да намерят ефективна форма да съжителстват мирно в региона, превърнал се напоследък в регион на “студената война”.

 

8. Уморен от Близкия Изток, хвали Азия.
Обама не скрива, че му е дошло до гуша от хаоса в Близкия Изток, въпреки че е изразходвал прекалено енергия във външната политика в този регион, когато стратегическата цел на САЩ е да даде приоритет на Азия.: “Имаш насреща си страни, които са се провалили, предоставяйки приоритет и възможности на своите хора. Те имат екстремистки идеологии, насилствени, агресивни… Имаш страни с много малко граждански традиции, ето защо когато авторитарните режими започнаха да отслабват, единствените главни организатори се оказаха сектантските.” Президентът сравнява този регион с другите региони: “Контрастира с Югоизточна Азия, в която още има големи проблеми – огромна бедност и корупция, но е пълно с хора, които се стараят, които са амбициозни, енергични, които всеки ден се изтрепват от работа, за да изграждат предприятия, да получават образование, да трупат знания, да си търсят и намират работа, т.е. да изграждат инфраструктура”. “Те не мислят как да убият американците.”

 

9. Търпение в Латинска Америка
Обама защитава тезата си, че е избягвал конфронтация с Венецуела и с президента Уго Чавес в началото на своя мандат през 2009г. Решението му се основавало на усещането, че Чавес заедно с други леви лидери критично настроени към САЩ, “не бяха заплаха” за Вашингтон. Президентът Обама е на мнение, че това пасивно поведение е уталожило антиамериканизма и е увеличило влиянието на САЩ в Латинска Америка. Това се дължи отчасти, казва Обама “и на решението за възстановяване на дипломатическите отношения с Куба, обявено през декември 2014г.

 

10. Реализъм към Китай и Русия.
Обама: “Лошо разбрано е естеството на властта в международните отношения. Реална власт означава, че можеш да постигнеш това, което искаш без да е необходимо да употребяваш насилие.”

 

За политиката на Русия в Украйна и Сирия :
Според Обама действията на руския президент в Украйна са в отговор на откъсването ѝ от контрола на Москва. “Русия бе много по-влиятелна, когато Украйна изглеждаше като независима държава, но всъщност бе клептокрация, която Путин можеше да контролира”, казва Обама. “ Тогава той премина към действие, така че да задържи влиянието си там“, визирайки анексирането на Крим през 2014 година. Според американския президент Украйна винаги ще бъде уязвима пред военната доминация на Русия.

„Истината е, че Украйна, която не е член на НАТО, ще бъде податлива на военната доминация на Русия, независимо какво правим ние“, коментира Обама. „Тази ситуация е пример за това, че трябва да бъдем много наясно какви са нашите основни интереси и за какво сме готови да воюваме“, посочил е той. „Путин направи абсолютно същото и в Сирия, и то на висока цена за благоденствието на собствената си страна. А представата, че Русия по някакъв начин сега е в по-силна позиция, било то по отношение на Сирия или Украйна, отколкото преди нахлуването в Украйна или преди разполагането на военни сили в Сирия, се корени в абсолютно погрешното разбиране за характера на силата в международните дела и в света като цяло. Истинската мощ означава, че можеш да вземеш каквото искаш, без да прибягваш до насилие…”

 

Обама е предпазлив и по отношение на Китай.

” Трябва повече да се страхуваме от един отслабнал Китай, отколкото от един преуспял и силен Китай”.

 

Президентът смята, че отношенията с Китай са най-голямото предизвикателство за Вашингтон. Ако Китай поддържа своето “мирно развитие”, Китай ще бъде съдружник на САЩ. Ако Китай не задоволява интересите на своето население, ако бяга отново от международна отговорност и “вижда света само в рамките на сфери на регионално влияние”, Обама съзира тогава “потенциален” конфликт с Китай и по-голяма трудност за преодоляване на глобалните противоречия.

 

11. Страхът от климатичните промени.
Попитан кое най-много го безпокои, когато напусне поста президент през януари 2017г. Обама отговаря, че най-голяма е неговата загриженост за климатичните промени, “съществува потенциална заплаха” за цялото човечество, ако не се задействат и намесят всички правителства.

 

Мнението му за четирима лидери:
Грешките от миналото на САЩ обясняват предпазливостта на Обама:

“Имаме и ние истории в Иран, в Индонезия и в Централна Америка. така че трябва да бъдем съзнателни към нашите грешки в нашата история, когато започваме да говорим за намеса и да разбираме произхода на противопоставянето на другите народи.”

 

Владимир Путин:
На предположение на журналиста Джефри Голдбърг, че Обама приема Путин като зъл и груб човек, американският президент го опровергава и изтъкна, че неговият руски колега Владимир Путин е “скрупулно учтив и много искрен” на всички срещи. “Той постоянно изтъква, че сме партньори, които работят заедно, защото Путин никак не е глупав — той разбираше, че имиджът на Русия в света беше накърнен значително.” Путин е “подчертано вежлив и крайно откровен”, повтаря американският президент в интервю за сп. “Атлантик”. “Срещите ни протичат в много делови тон. Той никога не ме е карал да чакам по два часа, както постъпва с много други”, споделя Обама. „

“Путин е заинтересован да поддържа партньорство със САЩ, но не присъства на срещите, на които се вземат важните решения”, разказва Обама.

 

Дейвид Камерън:
Обама казал на британския премиер, че не може да има “специално отношение” със САЩ, ако Обединеното кралство не увеличи своя военен разход поне до 2% PIB. “Трябва да заплатиш твоята част точно” му казал Обама и през юли 2015г. Британското правителство увеличило разхода си до този предел.

 

Реджеп Ердоган:
Доскоро Обама смятал турския президент Реджеп Ердоган за “умерен мюсюлмански лидер”, който ще преодолее разрива между Изтока и Запада. Сега обаче президентът на САЩ възприема Ердоган “като неудачник и авторитарен ръководител, който отказва да използва огромната си армия за осигуряването на стабилност в Сирия”.

 

Бенямин Нетаняху:
На една от срещите Обама-Нетаняху израелският премиер Нетаняху се опитал да назидава Обама за политиката му в Близкия изток. Обама го прекъснал и му казал: “Биби, трябва да разбереш нещо. Аз съм афроамериканец и съм син на самотна майка, но живея тук, в Белия дом. Успях да стана президент на САЩ. Може да мислиш, че не знам за какво говориш, но аз много добре разбирам.” Барак Обама заявил, че се гордее с решението си да не бомбардира режима на сирийския президент Башар Асад, когато той не извърши атака за химическо оръжие, 2013 г.

Автор: Жоржета Пехливанова

Тагове: ; ; ; ;