Свръхчовешко усилие е да се ръководи който и да е народ във времена на кризи.

 

Без такива усилия обаче промените биха били невъзможни. За всеки от над хилядата делегати на този конгрес, избрани от самия ни революционен народ, който им е делегирал своя авторитет, това е най-голямата чест в живота. И към нея се прибавя привилегията да си революционер вследствие на избора на собствената ти съвест и съзнание.

 

 

Защо станах социалист, или по-точно — защо се превърнах в комунист?

 

Тази дума изразява концепцията, която е най-изкривяваната и най-оклеветяваната в историята — от страна на онези, които са си присвоили правото да експлоатират бедните и да ги лишават от благата, идващи от човешкия труд, талант и енергия. Откога човешкото същество живее в тази дилема? От безкрайно дълго време. Знам, че вие не се нуждаете от тези обяснения, но сигурно има някои слушатели, за които са необходими.

 

Говоря, за да се разбере по-добре, че не съм невежа, екстремист или слепец, нито съм придобил идеологията си сухо, изучавайки икономика.
Не съм имал наставник, когато бях студент и изучавах законите и политическите науки. По онова време бях около 20-годишен и бях запален по спорта и по изкачването на планини.

 

И да, нямах наставник, който да ме насочва към изучаването на марксизма-ленинизма. Не бях нещо повече от младеж, който иска да опознае теорията. Но имах абсолютна вяра в Съветския съюз.

Трудовете на Ленин ме разтърсиха — толкова години след Руската революция. Какъв исторически урок!

 

Няма защо да минават още толкова години, няма защо да се чака друго събитие, подобно на Руската революция, за да получи човечеството още един пример колко грандиозна може да бъде една социална революция, колко огромна крачка може да представлява тя в борбата срещу колониализма и неговия неразделен приятел — империализма.

 

Може би най-голямата опасност, която днес надвисва над Земята, произлиза от разрушителната сила на модерните оръжия, способни да унищожат мира в света и да направят невъзможен човешкия живот на земната повърхност.

 

Нашият вид може да изчезне така, както са изчезнали динозаврите. Може и да остане време за появата на нови форми на разумен живот, но може също горещината на слънцето да стигне такива нива, че да стопи всички планети от Слънчевата система и техните спътници, както предупреждават много учени. Ако са верни предвижданията им, които ние, лаиците, не бива да пренебрегваме, практичният човек трябва да учи повече и да се адаптира по-добре към реалността. Ако видът ни оцелее във времето, бъдещите поколения ще знаят много повече от нас.

 

Но първо ще трябва да решат един голям проблем.

 

Как да се изхранят милиардите човешки същества, сблъскващи се с безвъзвратното намаляване на питейната вода и на природните ресурси, от които се нуждаят?

Мнозина от вас сигурно се питат къде е политиката в това изказване. Вярвайте ми, тъжно ми е да го кажа, но политиката е тук, в тези думи. Дано повече човешки същества се разтревожим от тази реалност и не останем във времената на Адам и Ева, похапвайки забранени ябълки. Кой ще нахрани и напои народите в Африка, оставени без прехрана и вода, без достъпни технологии, без дъждове, без резервоари, без ресурси под земята, покрита с пясък? Да видим какво ще кажат правителствата, които почти целокупно подписаха ангажименти по опазването на климата.

 

Трябва постоянно да говорим по тези теми, но сега няма да се разпростирам повече.

 

Скоро ще навърша 90 години. Никога не ми е хрумвало, че ще стигна такава възраст, никога не съм полагал усилия за това. Просто е каприз на случайността. Скоро ще бъда като всички останали. На всички ни идва редът.

 

Но остават идеите на кубинските комунисти — като доказателство, че на тази планета, ако се работи с плам и достойнство, могат да се произведат материални и културни блага, необходими за човешките същества. Трябва да се борим всеотдайно, за да го постигнем.

На братята от Латинска Америка и от света трябва да кажем, че кубинският народ ще победи. Вероятно това е един от последните пъти, в които говоря в тази зала. Гласувах за всички, предложени от конгреса, кандидати, благодаря за поканата и за честта да ме изслушате.

 

Поздравявам всички и на първо място другаря Раул Кастро за отличните му усилия.

 

Да поемаме на нашия поход, да поправяме всичко, което трябва да поправим, с лоялност и с обединена сила, като Марти, Масео и Гомес в техния неудържим поход.
Фидел Кастро

Реч на Седмия Конгрес на Кубинската комунистическа партия

19 април 2016 година

Тагове: ; ;