Извадка от дневника на Васил Митаков, министър на правосъдието в правителството на Богдан Филов :

 

13 април 1941 г.
Победите на германците и надеждата да си вземем Тракия и Македония опияниха всички.

 


…Искам да свърша моите бележки, но не мога. Чувствам, че има нещо, което още не съм казал, и че това, което съм казал, е много слабо, за да изрази онова, което в действителност става в мен и в душата на другите, в душата на българския народ. Аз съм щастлив, безкрайно щастлив, ако думата щастлив е достатъчна в случая, за да изкажа това, което в тоя момент изпълва душата на българския народ. Щастлив съм, че можах да доживея тоя велик ден, да видя българския народ отново изправен на краката си, с гордо вдигната глава.

 

…И всичко това, тая велика радост, това неземно щастие ние дължим на един — на немския народ, на един човек — на вожда на немския народ Адолф Хитлер — най-великия човек на нашата епоха, за когото няма титла — полубог, бог. Човешката история не познава по-голяма фигура.

Ние сме щастливи още и затова, че живеем в тая епоха, че живеем във века на Хитлер; че сме свидетели на неговите подвизи, на неговите дела, на неговите творения. Потомствата ще ни завиждат, ще гледат на нас с чувството на респект само затова, че сме живели в тая велика епоха, че сме съвременници на тоя велик човек, на тоя полубог, на тоя бог.

 

…Аз съжалявам, че не съм грамофонна плоча, за да възприема и запиша тия възторжени викове за вечни времена; за да види един ден поколението подир хиляда години как в тоя момент българският народ е посрещал събития, как се е радвал, какви чувства е изпитвал, какви думи е отправял към твореца, към водачите на света, към Хитлер и Мусолини.

 

В тоя момент българският народ е единен в чувствата и мислите си. Няма българин, който да не се радва. И ако има такъв, той сигурно не е българин. Няма никакво разделение, няма никакво разцепление. Всички се радват, освен враговете. В това число и Съветска Русия. Тя не може да понася мисълта, че политиката на България възтържествува. Тя искаше да ни види бити, сломени и коленичили пред нея, с вързани ръце, за да я молим за милост, за покровителство. Подлата болшевишка монархия пусна в ход всичките си интриги, за да срази Германия, а след туй и нас. Тя подстрекава Югославия, подстрекава сега и Турция. След Англия на нея се пада прозвището «велик подпалвач». Но жив е българският бог!

София 1935 г.
София 1935 г.

…Музиката свири «Дойчланд»… Аз плача, сълзите бликат от очите ми. Преживявам славното минало, когато заедно с германците рамо до рамо се биехме. Спомням си тия тържествени звуци в дни на победи и съвместни радости. Слушам с вълнение и насълзен тържествените звуци, възторжените гами на този величествен химн: «Дойчланд, Дойчланд…» Да живее Германия, да живее Хитлер, водачът на победоносните германски войски, на жадуващото правда и по-добър живот човечество, освободител на поробените, покровител на слабите, новият месия, който човечеството вижда след две хиляди години — човечеството, жадно за мир, за правда, за свобода, за социална справедливост.

 

Музиката свири химна на Хитлер. Аз слушам — цяла България слуша. Това не е химн, това е молитва, това е хармония, която черковният орган издава пред лика на най-силния човек на света днес, човек полубог, човек бог, който ще смаже хидрата, дракона, от три века настанен на своя одър, смучещ кръвта на цялото население на земното кълбо.
Музиката свири химна на Мусолини — друг един полубог, друг един бог.
Хайл Хитлер! Евива ил Дуче!

Отрязани глави на комунисти преди 1944 г.
Отрязани глави на комунисти преди 1944 г.

…От тая сутрин, в 6 часа, германските войски влязоха в Белград. Столицата на Югославия следователно се предава и капитулира пред победоносния противник. Влизат германските войски в [Белград], както влязоха във Варшава, в Хага, в Брюксел, в Париж, в Осло. Както ще влязат утре в Атина…”.

         

А това са жертвите на фашистите в България — комунистите

Как ви се струва, имало е фашизъм в Царство България или не ?

Издълбана на челото петолъчка на убит комунист
Издълбана на челото петолъчка на убит комунист
Убити комунисти през 1923 г.
Убити комунисти през 1923 г.
От едната страна на администрацията е българското знаме, а от другата страна е фашисткото знаме. България по време на монархо-фашизма
От едната страна на администрацията е българското знаме, а от другата страна е фашисткото знаме. България по време на монархо-фашизма

Тагове: ; ; ; ;