Миналата неделя президентът на Турция Реджеп Ердоган направи изявление за намеренията си да се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), с което откри новата политическа седмица. Не е изключено, обаче, Ердоган да откри и новата политическа ера.

 

Турция губи интерес към ЕС

Президент Турции Реджеп Тайип Эрдоган. Архивное фото

Турският лидер заяви, че влизането на Турция в ШОС може да се окаже прекрасна алтернатива на неудачния роман на Анкара с Европейския съюз.

Турция чака над 50 години приемането си в ЕС, но явно няма и да дочака прием…

 

Интересно е това, че Ердоган обоснова преориентацията на Турция към ШОС не с обидата си от ЕС, а с това, че «Европа след Брекзит могат да се случат подобни събития и в други страни, във Франция говорят за това, в Италия. Аз вече казвам, защо пък Турция да не заеме място в «Шанхайската шесторка?».

 

Т.е. Турция губи интерес към ЕС, затова не вярва в неговото бъдеще.

 

Доколко обоснован е евроскептицизмът на Ердоган?

 

Та до момента ЕС демонстрира достатъчно висока жизненост — години наред хвърчаха програми, програмки,  програмища…Кьораво и сакато пишеше и бришеше, дори курсове за написване на европрограми се създадоха, платени при това. Мнозинството от народонаселението протриваше ръце в очакване на огромните европейски пари, които ще ги затрупат така, както есенните листа затрупват изтърваната чехла в градината…

 

Но малцина бяха тези, които се облажиха от европейските средства.

Без изключение или поне с единични изключения, европейските пари стигнаха само и единствено до избраните от властта.

 

Властта посочваше тези, които по неведоми за обществото пътища се докосваха до мечтаното европейско благо.

Властта си създаде кръгове, през които се преминаваше задължително, за да бъде одобрена една или друга програма.

 

Да, в БГ има хора, които от началото на влизането на страната в ЕС и до днес ПОСТОЯННО печелят европейски проекти.

Не защото са божествени писачи на проекти, а защото са се вкопчили като пиявици в лобито, през което простосмъртните нямат никакъв шанс да преминат.

 

Така страната ни бе залята от семинари, брошури, листовки, конференции, обучения, папки, химикалчета, стикерчета, книжки, книги, албуми, изложби по улиците и прочие …инфантилност.

Никой не разбра нищо от семинарите с кафе паузите.

Но все пак…

 

Флаг Евросоюза. Архивное фото
Колкото и да са недоволни страните от ЕС от засилването на евробюрокрацията, от германското господство в съюза и от американския военно-политически патронаж над него, днес никой в Европа не може да предложи нормална алтернатива на Европейския съюз.

 

Европейците най-вече се страхуват дори не от това, че ЕС ще се разпадне, а от това, че разпадът ще повлече след себе си реанимацията на старите противоречия: териториални претенции, исторически обиди, претенции за лидерство.

 

Европа се страхува да се върне политически в руслото от края на XIX и началото на XX век.

 

Липсата на адекватна алтернатива на ЕС доказва пълната инфантилност на европейските лидери.

А всяка инфантилност рано или късно довежда до затъване в тресавището и до последващата смърт на ерата на еврокрацията.

Петя Паликрушева

 

 

Тагове: ; ; ; ;